Трудно ми е да си спомня откога познавам Артур Надосян. Със сигурност почти от времето, когато той – тогава много млад, реши да остане в България. Макар че не се виждаме често, смея да го нарека приятел. Винаги е приятно да си поприказваме, с него човек не може да се почувства притеснен, той е открит, приветлив, дружелюбен. Поне така го чувствам аз.