По инициатива на група арцахски жени на територията на степанакертското детско медицинско обединение „Аревик“ бе организирана акция с цел да се обърне внимание на сигурността на децата в Арцах, на тяхното бъдеще и мирно детство. В ръцете си те държаха плакати с надписи „Арцах е мой дом“, „Алиев – терорист“, „Децата на Арцах имат право на живот“, „Не на тероризма над Арцах“, „Това е безчовечно“ и други.
„Скръбта е вечна, ако няма борба. Днес властите на Азербайджан, подобно на времето, когато организират клането на арменци в Шуши през 1920 г., се опитват да реализират нова геноцидална програма“, заяви една от протестиращите. Събралите се призоваха арцахци да се консолидират, да се борят с общи сили. Според тях, ако днес населението на страната не се обедини, не се сплоти, ако хората не застанат рамо до рамо, без да отстояват политическите си възгледи, а само общите си интереси, няма да се постигне нужното – да чуе светът исканията им. „Ако днес си премълчим, утре в учебниците ще се появят нови кървави страници. Заради 44-дневната война през 2020 г. загубих всичко, дори честта да отида на гроба на баща си. Но днес съм тук, живея и ще продължа да живея в Арцах, защото ние трябва да се борим докрай“, сподели пред медиите една от жените, включила се в акцията.
Протестиращите майки, лекарки, медицински сестри изразиха недоволство от факта, че преди дни представители на ООН са били в окупирания Шуши, но не са си направили труда до посетят и Степанакерт, за да видят при какви условия живеят хората там. Реакцията им бе свързана най-вече с факта, че градът е напълно лишен от газоснабдяване.
Детското медицинско заведение „Аревик“ е единственото, което работи в републиката.
Да припомним, че на 7 март т.г. на контролирана от Азербайджан територия бе прекъснато подаването на газ от Армения към Арцах. След като в продължение на 11 дни под различни предлози азерите не даваха да се извърши нужният ремонт, в крайна сметка тръбата бе поправена и газта отново потече към Арцах. Само че радостта на хората в републиката се оказа твърде кратка - едва четири дни. На 21 март Баку затвори вентила на газопровода. И днес хората продължават да мръзнат, в болниците също няма отопление, голяма част от предприятията не могат да работят, децата не посещават училищата и детските градини. Над арцахското население се упражнява ужасен психологически терор, но няма кой да им помогне. Няма кой да приложи санкции на Азербайджан, за да го принуди да пусне газта на хората. Защото днес ред държави разчитат на ценната суровина, която очакват да бъде доставена от него и не смеят да реагират на беззаконието, което той упражнява над арменците. А децата на Арцах нека да студуват на минусовите температури. Зимата там все още не си е отишла!