В Комисията за защита от дискриминация тези дни е постъпило писмо-жалба, подписано и подадено до от Вержин Бодурян (Варна). В него тя отправя въпроси: „Защитава ли ни Закона за защита от дискриминация?“, „Докога ще търпим дискриминация от колективния орган Епархийски Съвет към Арменска апостолическа православна църква в България?“ и др. Авторът на жалбата сочи, че като гражданин на Европейския съюз се смята за дискриминирана не само съгласно Конституцията на България, но според различни международни и европейски актове (Европейската конвенция за правата на човека, Рамкова конвенция за защита на националните малцинства и различни резолюции, приети от Европейският Парламент).
“Вероизповеданието е исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи”, припомня В. Бодурян. Пише също при какви обстоятелства може да се смята, че е налице дискриминация, която може да бъде от най-различен характер: възраст, етническа принадлежност, произход, политически убеждения, раса, религия, сексуална ориентация, език, култура и други признаци. „Дискриминацията е не само резултат от предразсъдъците на хората, а и от неспособността на държавата да контролира и подпомага религиозните общности. По този начин дискриминацията има преки последствия и дълбоки последици върху арменската религиозна общност и регистрираната „АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА в България“, отбелязва авторът на жалбата.
В документа се посочва отнетото от Епархийския съвет (ЕС) на ААПЦБ право на миряните да имат свой духовник, възпитаник на арменска духовна семинария и се подчертават последиците от това. „България, считайки себе си за плуралистично и истински демократично общество, следва не само да зачита етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, но и да създава подходящи условия за изразяване, запазване и развитие на тази идентичност“, пише Бадурян. Тя припомня, че у нас има регистрирани 12 арменски църкви и един молитвен дом, че от 2018 г. архиерейски наместник на Арменската епархия в България е епископ Датев Агопян, (който също е архиерей на Арменската епархия в Румъния) и че в страната действат „едва трима свещенослужители“ – в София, Пловдив и Русе. Напомня също за изпращането от Първопрестолния Свети Ечмиадзин на ред духовници във Варна и Бургас, които в различни години, след като служиха известно време, е трябвало да се върнат в Армения поради неподновяване на визите им за престой от страна на Епархийския съвет. Става дума за отец Бардухимеос Агопян, дер Бохос Микаелян, дер Нъждех Кешишян. И отбелязва следното: „Важно е да се знае, че духовенството (има предвид арменското) в България и по света (126 епархии) се назначава директно от Всеарменския Католикос на армено-григориянското вероизповедание със седалище гр. Ечмиадзин, Република Армения. Същите духовници завършват висшето си образование в арменската семинария „Кеворкян” в Армения, а след това се ръкополагат за свещенослужители“.
По-нататък авторът на писмото-жалба уточнява: „През 2021 г. сезирах Комисията за дискриминация (КЗД), че се нарушават конституционните ми права на вярващ християнин към Арменската апостолическа православна църква по признаците „вяра“ и „религия“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Тази жалба беше поредната стъпка да се преборя с атеистите, които унищожиха духовния живот на арменците в цяла Източна, Северна и Южна България. Същите обрекоха повече от 15 хил. миряни на асимилация. Не случайно и други миряни от различни градове подадоха жалби за дискриминация и същите бяха одобрени, а впоследствие прикрепени към това съдебно производство".
В документа се посочва, че жалбата е подадена „паралелно срещу Емил Сотиров Велинов – Директор на Дирекция „Вероизповедания“ на МС“. „Впоследствие МС беше конституиран като страна по съдебното производство, които до ден днешен не са представили становище въпреки изискванията на КЗД. Дейността на неговата дирекция е разнообразна и едно от важните задължения е „продължаване престоя на чуждестранни свещенослужители“, както и да „съблюдава за спазването на религиозните права и свободи от задължените длъжностни лица“. Същият не е издал необходимите документи за продължаване визите на свещениците от Варна (Бардухимеос със светско име Варужан Агопян през 2017 г., Нъждех със светско име Кеворк Кешишян през 2019 г.) и Бургас (Бохос със светско име Вреж Микаелян през 2019 г.)“, обяснява В. Бодурян.
Става известно още, че жалба е подадена и срещу вписания в Агенцията по вероизповеданията Епархийски съвет към ААПЦ в България и през декември 2021 г., на основание чл. 50 от Закона за защита срещу дискриминацията е образувано производство дали е налице дискриминация по признак „вяра“ и „религия“. „Вероизповеданието е историческа обусловена принадлежност и ни е дадено от нашите предци. Най-старата арменска апостолическа православна църква в България датира от 1609 г. в гр. Силистра, а тази в Русе от 1611 г. Десетки поколения преди нас са имали възможността да упражняват своето право в една общност със свещеници. Арменската религиозна общност в България е регистрирана като „Арменска апостолическа православна църква в България“ и е неразделна част от своят духовен център – Първопрестолният Свети Ечмиадзин в гр. Вахаршапат (Ечмиадзин), Република Армения. Този център определя правилата за обучението на свещениците, дава насоки по църковни въпроси, определя християнските тайнства, потвърждава уставите на подчинените епархии по света, контролира и работи заедно със светските църковни настоятелства, като всички са подчинени на църковното право в Армения.
Аз, като мирянин от гр. Варна, пише Бодурян, принадлежа към арменската християнска общност в града и съм част от нашата Арменска Апостолическа Православна Църква „ Сурп Саркис“ в гр. Варна. Нашата църква винаги е имала свещеник през своята история, но от 2019 г. насам след изгонването на последният свещеник Нъждех Кешишян, в църквата не се извършват литургии, кръщенета, сватби, няма арменски духовник за погребения и ние, вярващите християни не можем да участваме в неделната литургия и да вземем причастие.
За първи път в историята на църквите по света, светската власт дава окончателно становище, относно служението на един духовник и това се взема предвид при удължаване на неговата виза за престой в България.
Нека припомним, че светската власт е само помощен орган на духовниците. Паралелно с това, от публично изявление на председателят на Епархийския съвет Антраник Шакариян, че внуците му не са кръщавани в арменска църква, става ясно, колко далеч е този човек от каноните на нашата църква и как мястото, което заема като председател на Епархийският съвет му е чуждо“.
По-нататък авторът на писмото-жалба цитира няколко интервюта, дадени от г-н Шакарян, които тя намира за неуважителни към духовниците от Ечмиадзин, изпратени в България и констатира, че членовете на Епархийския съвет си позволяват да оценяват дори работата на назначения архиерейски наместник. И допълва: „Отец Нъждех и отец Бартухимеос ни служеха вярно и бяха истински духовни пастири за нас. Те издаваха книги, преподаваха история, пишеха статии, издаваха вестници, провеждаха литургии. Не случайно цялата общност от миряни застана на тяхна страна, организира подписки, протестираше, писа писма, жалби, сигнали, както и множество статии, интервюта и видеа в медиите. Арменските организации и техните членове във Варна и България събираха подписки в тяхна защита (около 2000 подписа от всички градове)“.
Бодурян отправя сериозна критика и към Дирекцията по вероизповеданията към МС за ролята му в този дискриминационен процес, посочвайки следното: „Същата дирекция не се е съобразила с последиците от решението си и не е издала необходимите документи за продължаване визите на свещениците от Варна и Бургас. Това са действия и бездействия на Дирекция „Вероизповедания“ на МС, включително и на нейния директор, които са следствие за дискриминирането ми на религиозен принцип като гражданин на Република България, изповядващ християнската религия, проповядвана от Арменската апостолическа православна църква в България и поставянето ми в неравностойно положение спрямо други арменски църкви в България и спрямо другите религиозни общности в България, чиито права и законни интереси са надлежно гарантирани и защитени от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет като католическо, протестантско, българска православна църква, юдеизъм, мюсюлманство“.
В. Бодурян заявява, че и до момента както Дирекцията по вероизповеданията, така и ЕС на ААПСЦ не са разрешили проблема с визите на свещениците, поради което потърпевшите градове вече пета година нямат духовни пастири. „Така те нарушават правото на вероизповедание на арменците-християни в градовете Варна, Бургас, Добрич, Сливен, Силистра, Шумен, Хасково, Ямбол, Стара Загора, гарантирани по член 6 на Конституцията на РБ. Законът за Вероизповеданията има функции и законова уредба, но за съжаление те са останали на заден план“, обобщава авторът на жалбата. Посочва, че Дирекция „Вероизповедания“ на МС дори не е обърнала внимание, че ЕС от 2018 г. не е признат от Върховния патриарх и католикос на всички арменци Карекин II.
В. Бодурян коментира и щекотливия въпрос за устава на ААПСЦ в България, който се превърна в „ябълката на раздора“. Според написаното от нея „ако един устав е непризнат и неканоничен, то той няма как да се регистрира в българския съд след изискано становище от Дирекция по вероизповедания“. В жалбата си тя казва също: „Българският съд няма тази компетенция и винаги трябва да изисква това становище преди вписването му. С различни писма от 17 юли 2018 г., 10 август 2018 г., 30 септември 2018 г., 16 ноември 2018 г. и в последното писмо от 05 февруари 2019 г., Всеарменският Католикос на Арменската Апостолическа православна църква със седалище Ечмиадзин, Армения, подчертава НЕПРИЗНАВАНЕТО на приетия неканоничен и незаконен устав от 19 май 2018, вписването му в българският съд, както и вписаният орган – Епархийски съвет от 05 декември 2018 г.
Този устав е причина и последица за моята и на общността ни дискриминация. Чрез него се вземат противоканонични решения от един орган (Епархийски Съвет) и тези решения се базират на един непризнат устав“. Задава и риторичният въпрос „дали всеки може да напише един устав, да го впише в българският съд и да каже, че е наследник на Арменската апостолическа православна църква в България без да бъде потвърден от Църквата Майка!?“.
От писмото на В. Бодурян научаваме, че членовете на КЗД, както и нейният председател Ана Джумалиева са приели присърце нейната жалба. „Тяхната задача беше да се запознаят с подробности по казуса, защото подобно производство не е имало никога“, уточнява тя.
По-нататък се спира върху факта, че само при наличието на духовно лице е възможно да се изповядва и упражнява дадено вероизповедание. Подчертава, че поради липсата на такова в повечето градове, арменците не могат да взимат причастие, не могат със Света литургия да отбелязват големите арменски религиозни празници като Възкресение, Рождество Христово, Свети Кръст, Вартавар, Успение на Св. Богородица. Не могат да се извършват и останалите тайнства на арменската църква: венчавка, кръщение и др., както и обреди като освещаване на дом, помен и погребение. „Вече години наред, ние миряните от градовете без свещеник живеем в един бездуховен свят, защото без свещеник е немислимо да изповядване християнската си религия. Тъй като ние сме кръстени в Арменската църква, то ние можем да сме част от тези тайнства само там“, завършва Бодурян.