Един от най-престижните и мащабни кинофестивали в региона на Южен Кавказ отново разстла червения килим – за 20-и път. А арменската столица Ереван се превърна в своеобразен киноцентър, където могат да се срещнат известни режисьори и актьори, може да се гледат премиери на филми, участвали в такива престижни фестивали като тези в Кан и Венеция. Да, започна „Златна кайсия“ и този път всеки ден от седмицата между 9-и и 16-и юли беше истинска кинофиеста. Мотото на събитието бе „Оглеждайки се в бъдещето“ – символ на стремежа да се върви напред, като се използва натрупаният от предходните фестивали опит. Както и опитът на вече 100-годишното арменско кино. Така два юбилея се вплетоха в едно.
Художественият ръководител на арменската „Златна кайсия“ Карен Аветисян основателно отбеляза, че 20 години не са много или някаква впечатляваща цифра за световната фестивална реалност в седмото изкуство, но в историята на независима Армения това е безпрецедентно, тъй като кинофестивалът успя да устои на изключително трудни за страната времена и да съхрани своя дух и авторитет, дори да ги умножи.
Основателят и президент на фестивала Харутюн Хачатрян направи кратка "екскурзия" из изминатия сложен път за тези 20 години, през които добрите приятели "не ни предадоха и дадоха възможност на неузрялата кайсия да узрее". "Ние снимахме при различни власти, при различни културни условия, при различна светлина и без светлина, с любовта и ненавистта на различни хора. Но аз съм благодарен на всички онези, които помогнаха фестивала не само да го има, но и да се разпространи и да стане узнаваем из целия свят", подчерта един от доайените на съвременното арменско кино.
Юбилейният кинофестивал в Ереван се откри с прожекцията на филма на Джесика Удуърт „Лука“ – съвместно производство на Белгия, Италия, Нидерландия, България и Армения. В него главните роли са поверени на Йонас Смулдърс (Лука), Жералдин Чаплин (в ролята на генерала на крепостта) и арменския актьор Самвел Тадевосян (Константин). Лентата е свободна интерпретация на книгата на Дино Буцати „Татарската пустиня“ и в нея, както и в романа, повествованието се гради около очакването. Очакването на нещо важно, значимо, дори ако това е очакване на война, предвещаваща грандиозна битка. Филмът е направен така, че всеки детайл, всеки кадър, мимика и жест предават атмосферата на сакралното очакване и гнетящия страх. Страхът пред противника, страхът от изгнание. Но в крайна сметка кой ще се окаже по-силен – страхът пред неизвестното или този от прощаването с илюзиите?
Звучи някак си познато, нали? И актуално, за съжаление! Впрочем прожекция на „Лука“ се състоя паралелно и в блокирания Арцах – в рамките на мултимедийния фестивал Sunrise, а съпродуцентът на филма Анжела Франгян с огромни усилия успя да стигне до Степанакерт, за да присъства на премиера в арцахската столица. „Ние работихме над „Лука“ пет години и първоначално планирахме да снимаме филма в Армения, но войната ни попречи. А сега премиера му е в града, в който вече толкова дълго има блокада, че се изгуби броя на дните. Но „Лука“ все пак се добра до Степанакерт. И това е много точно подбран филм за описване на нашата настояща реалност. Всеки сам ще си направи изводите от видяното. За мен той е преди всичко за това как да се направи крачка в неизвестността. Да се направи стъпка, за да се излезе от неопределеността. А ние вече толкова дълго живеем в неопределеност“, каза тя в своето видеобръщение от Степанакерт.
На церемонията по откриването на „Златна кайсия“ има един съществен акцент – традиционното връчване на „Параджановия талер“ за изключително заслуги в кинематографията. Тази година почетната награда на фестивала бе дадена на белгийските режисьори и сценаристи, носители на всички отличия от Канския фестивал братята Жан-Пиер и Люк Дарден. „Талер“ получи и още един виден кинодеец – японският режисьор и носител на наградата на Европейската киноакадемия Такеши Китано.
„За нас е голяма чест да бъдем тук днес, тъй като Армения е страна, подарила на света множество изявени дейци на изкуството, които живеят както в родината си, така и вън от пределите й“, каза при откриването Люк Дарден. А Китано, когото наричат „бог на японското кино“ на свой ред отбеляза, че награда от такова равнище го вдъхновява много и „го задължава и занапред да снима най-добрите филми, както и че 16-те часа път са си заслужавали.
Както вече писахме предварително, сред почетните гости на юбилейното издание бяха още казахския режисьор и носителят на награда от програмата „Особен поглед“ на фестивала в Кан Сергей Дворцевой – член на журито, филипинския режисьор Лав Диас – лауреат на „Златна мечка“ от Венецианския фестивал, носителят на „Оскар“ продуцентът Джереми Томас и други.
В рамките на „Еревански премиери“ арменските киномани имаха възможност да проследят над десет филма, които по един или друг начин преобърнаха традиционната представа за кинематографията и са спечелили награди от най-престижните кинофестивали по света. Така например още в първия фестивален ден бяха показани два филма на братя Дарден, признати за класика в европейското кино. Това са „Обещание“ и „Розета“, в които се третират до болка познати, общочовешки теми като борбата, съвестта и дълга, избора.
Неотдавна в Кан се състоя премиера на лентата на Такеши Китано KUBI („Шия“). Тя отпраща зрителя към времената на самураите и обикновено предизвиква противоречиви емоции. Във филма с присъщите за режисьора ирония и „черен“ хумор са показани цялата абсурдност на човешката жестокост и безсмислено кръвопролитие. Тази работа на японеца също достигна до арменските киномани.
Програмата Made in France (произведено във Франция) стартира с филма на Жюстин Трие „Анатомия на падението“, който стана победител по време на Канския фестивал 2023 г. Другата нова програма – „Произведено в Израел“, се откри с работата на Михаил Виник „Валерия се омъжва“. А с „Червено небе“ на режисьора Кристиан Петцолд бе дадено началото на програмата Made in Germany. Така кинозрителите имаха възможност да се докоснат до филми, създадени в различни страни.
Трябва да обърнем внимание и на документалната лента на немския режисьор Даниел Кьотер „Ландшафт“, който бе включен в конкурсната програма „Регионална панорама“. В него детайно се представя арменският ландшафт след войната от 2020 г. и се напомня за поствоенните проблеми на хората, които бяха принудени да напуснат своите домове, да се разделят с родната природата и среда. Тези проблеми при съществуващите реалности днес изискват да получат разгласа.
20-ото юбилейно издание се закри с колоризираната версия на филма на канадския режисьор Атом Егоян „Календар“, създаден преди 30 години.
От създаването на кинофестивала „Златна кайсия“ той среща подкрепа от легендарния конячен завод „Арарат“. И тази година не беше направено изключение и пищната церемония по откриването на мащабното културно събитие бе подкрепено от него. След като официалните гости преминаха тържествено по червения килим и заеха местата си в елегантната зала на концертно-спортния комплекс „Карен Демирджян“, присъстващите бяха приветствани и от изпълнителния директор на ереванския конячен завод Сергей Хачатрян, който отбеляза: „Да се основе преди 20 години кинофестивал в Армения означаваше да се противопостави мечтата на сложните обстоятелства. Днес, 20 години по-късно с увереност може да се каже, че „Златна кайсия“ създаде културният облик на столицата, придавайки ѝ съществено нова атмосфера. Фестивалът е дългоочаквано събитие за любителите на киното, за ереванци, за Ереван, който през тези дни става още по-красив“.
Отделна програма бе посветена на арменското кино, което тази година чества своя достолепен 100-годишен юбилей. В нея бяха включени творби на ред съвременни арменски режисьори, обхващащи най-разнообразни теми – от карабахските проблеми до селективните аборти.
След края на тържествената церемония по откриването последва официален прием, който се състоя в музея на конячния завод „Арарат“. Гостите на фестивала, с чаши АРАРАТ, АРАРАТ кайсия и коктейли, приготвени на тяхна основа, обмениха своите впечатления и очаквания от юбилейния сезон на „Златна кайсия“.
Появи се и нова звезда на Алеята на звездите пред кино „Москва“. Тя е на Даниел Дзънуни – един от основоположниците на арменската кинематография, филмов критик, заслужил деец на културата на Арменска ССР. Откриването се състоя на площад „Шарл Азнавур“ на 15 юли в присъствието на министъра на образованието, науката, културата и спорта в републиката Жана Андреасян, която отбеляза, че днешното поколение има какво да научи от този кинодеец. „Мисля, че трябва да погледнем назад и да видим как Дзънуни и другите ни благодетели популяризираха програмата за образование и развитие в онези трудни дни. Имаме много да научим от него и да оценим направеното. Това ще ни помогне да преодолеем днешните трудности“, каза тя.
Даниел Дзънуни е роден на 14 октомври 1895 г. в Карасубазар. През 1921 г. става член на Съвета на националните малцинства към Кримския областен комитет на Съюза. От 1922 г. той описва най-важните събития в Армения, а през 1923 г. поема ръководството на Главния отдел за политическо образование на Народния комисариат по образованието в Арменска ССР. От 1923 до 1937 г. ръководи филмовото студио „Арменфилм“. През 1924 г. Дзънуни инициира създаването на първия арменски игрален филм, за който кани в страната известния актьор и режисьор Хамо Бек-Назарян, работещ по това време в Тифлис.
От средата на 50-те години киноспециалистът ръководи архивния отдел на Държавната картинна галерия на Армения. Наред с изследванията върху историята на арменското кино, заедно с авторски колектив издава каталога „Държавната картинна галерия на Армения“ (1965). Дзънуни е автор на първия кратък речник „Арменски художници“. Умира през 1967 г. в Ереван.
В последния фестивален ден – 15 юли, бяха обявени имената на носителите на награди в конкурсните програми. В категорията за пълнометражни филми със „Златна кайсия“ беше отличена картината „Черен камък“ на Спирос Яковидес. „Сребърна кайсия“ получи филмът на Шиман Кайтари „Вагабонд“. „Не аз“ на Томър Хайман спечели наградата за „Най-добър хуманитарен филм“.
В номинацията „Регионална панорама“ „Златна кайсия“ бе присъдена на филма на Абас Амини „Безкрайни граници“, „Сребърна кайсия“ беше присъдена на Мариам Чачиа и Ник Войт за „Вълшебната планина“.
Филмът на Армине Анда „Песен за летящите листа“ спечели главния приз в конкурса за късометражни филми „Кориз“. „Камъни“ на режисьора Арман Айвазян бе отличен със „Сребърна кайсия“. А „Параджанов талер“ бе даден на председателя на журито в номинацията за игрални филми, филипинският режисьор, носител на „Златен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция, Лав Диас.
Използвани са снимки от "Спутник-Армения" и Фотолур