Арменският народ се отнася с голямо уважение към паметта и наследството на великия майстор на перото, който с подобно уважение и любов се отнася към арменците. Както твърдят неговите мемоаристи, Толстой чете съобщенията във вестниците за въстанието на арменците в провинция Сасун и дълбоко се възмущава, често говори за безмилостното унищожаване на мирното арменско население от турците. Писателят участва в проявите, организирани за оказване на помощ на арменците, бежанци от Западна Армения. С голямо съжаление пише на издателите на сборника "Братска помощ за пострадалите в Турция арменци" за това, че не успява да участва в издаването на книгата поради болест. Хонорарът си от романа "Възкресение" той предава на прокудените от родните им земи духоборци и молокани. В произведенията му се срещат персонажи-арменци, за които пише с любов и възхита. Онези, които са чели "Война и мир", сигурно си спомнят онзи епизод, в който Пиер се нахвърля върху наполеонов войник, за да защити млада арменка.
Всъщност доста дълго може да се пише за контактите на руския мъдрец с арменците. Освен с Лазареви и Абамелек-Лазареви, в обкръжението му влизат още представители на знатни арменски фамилии като Ашхарумови и Харапетови, Мансурови и Хастадови, Мещеринови и Съмбатови. Всички те са от видни, аристократични арменски родове, живеещи от дълго време в пределите на Руската империя. Познанството на Толстой с тях и още ред арменски интелектуалци, за които ще стане дума по-надолу, няма как да го оставят безразличен към съдбата на арменския народ. Но това не означава, че се включва кой знае колко активно в защитата на бедстващите арменци. Разбира се, както посочихме, пише за това, но далеч не толкова, колкото би се очаквало от фигура като неговата. Причината е съвсем обяснима и тя идва от философията, която започва да проповядва от един миг в живота си нататък та чак до края на житейския си път.
В писма и спомени на арменски обществени дейци може да се види, че 66-годишният писател в изказвания проявява съчувствие към избиването на арменците в Сасун през 1894 г., но не предприема активни действия, каквито са налице при други руски интелектуалци. Но това е резултат от неговото разбиране на християнското вероучение, на идеите, които проповядва – да не се съпротивляваш на злото, да бъдеш кротък и смирен. Впрочем за тази негова философия той е критикуван и от своите.
Обаче и обратното е налице. Сред съвременниците му има немалко, които го възприемат като истински ученик на Христа. Така го вижда и преводачът, общественият деятел А. Езекян, който също присъства на погребението на писателя. Именно той пророчески предсказва, че гробът му в Ясна поляна ще се превърне в място за поклонение и както пише в сп. "Дараз", "със своята проповед Толстой се разпъна на кръста… Той се стараеше да вкорени Любовта сред хората, стараеше се да внуши Любов към страдащото човечество".
Сред онези, които посещават моралистичните му беседи, които се провеждат всеки вторник в московския му дом, се нареждат арменците Даракир и Васо Вартанян. По това време и двамата са студенти в селскостопанската академия в Москва. Докато следва Вартанян се сближава с Кристапор Микаелян и Симон Заварян, които през 1890 г. основават партия "Ташнагцутюн". Но след време се оттегля от обществено-идеологическите среди. Може да се допусне, че това не става без влиянието на Толстой и неговите лекции. По-късно, през 1936 г. в своя статия в бостънското сп. "Хайреник" Даракир ще си спомня за толстоевите "беседи".
През 1894 г. писателят е посетен от Минас Берберян и Юрий Веселовски по повод издаването от тях на първия том на сборник с най-добрите арменски произведения, които искат да го подарят на писателя. В различни периоди от живота си се среща и с много други арменци – Дикран Назарян, Минас Мурадян, Ованес Малхасян, Василий Вартанян, Аршак Кайцуни, свещеник Срапион Самуелян и други. Това са все хора, които се тревожат за съдбата на народа си и търсят от Толстой съвет и помощ, надявайки се на неговия авторитет. Затова и го молят да излезе в защита на сънародниците им, страдащи из турските земи. За това се откриват следи в ред негови писма до близки хора. Така например той пише: "Много явления в живота ме тревожат и изискват участие в тях: такова е делото около арменците, за които пишете и за което получавам писма…". Друг негов близък си спомня: "Всички сядат около масата с лампата и Лев Николаевич започва да чете за санунските ужаси, прекъсвайки четенето с различни забележки, за да се справи със завладялото го вълнение… Гласът му, въпреки неговата воля, се дави в спазми. Описанието на сасунските зверства прави дълбоко впечатление на всички. При четенето на някои от сцените Лев Николаевич се откъсва от книгата и казва с вълнение: "Колко е ужасно това!" (из спомените на П.А. Сергеенко).
Общественият деец и издател Минас Берберян, пише през 1908 г. статията "Великият човек", в която разказва за срещата си с Толстой: "Беше преди десетина година, когато с моя приятел Юрий Веселовски го посетихме в московския му дом. Тръгна разговор за арменския въпрос. И когато казах, че арменците са решили с оръжие в ръка да отстояват свободата си от турското иго, той ме прекъсна:
- Значи искате да сторите това, което кюрдите правят срещу вас и които наричате варвари, срещу действията им се възмущавате, обръщайки се към Европа?
- Безусловно, - казах аз.
- Тогава по какво ще се отличавате от тях?
- А какво да правим, ако те ограбват домовете ни, насилват сестрите ни, убиват нашите бащи и братя?
- Във всеки случай не трябва да отговаряте на насилието с насилие, на злото със зло.
- А какво да правим?
- Нужно е да им разясните, че постъпват глупаво и да проповядвате любов, не ненавист.
- Та това е невъзможно. Те няма да чакат, докато им четем морал, веднага ще ни разкъсат на парчета.
- А вие опитахте ли? – попита Толстой и виждайки моето объркване, продължи: - Отидете и опитайте! Уверен съм, че това не само не е толкова невъзможно, но е и единственият начин, за да преодолее човекът мъстта и ненавистта".
Четейки всичко това, не може да не си помислим колко наивно звучи това и не само от днешна гледна точка. Но от друга страна този разговор показва как възприема света един духовен човек, за когото най-важното е между хората да цари мир, любов, хармония и който мечтае за един съвършен свят, какъвто не може да съществува.
Доктрината за несъпротива на Толстой буди съмнения най-вече сред арменците. Хазарос Ахаян подчертава безполезността на тази негова проповед за народите, "нуждаещи се от застъпничество" и особено за арменците, които са принудени да прибягват до самозащита. Противно на онова, което говори Толстой, Ахаян призова народа си да се бори за своите интереси и активно да се съпротивлява на злото. "Няма нито едно живо същество в природата, което да не е въоръжено... Само човек може да бъде толкова добър, че да не нападне друг. Но когато самият той е нападнат, той не може да не се защити. И това е естествено" – така разсъждава видният арменски писател, лингвист, педагог, историк, фолклорист и общественик. И когато му казват, че неговото мнение се разминава с тълкуването на Толстой по въпроса, отдавайки почит към великия философ, той леко измества акцента в своето морално-етическо учение: "Толстой не казва, че човек не трябва да се противопоставя на злото с насилие. Това означава: "Съпротивете се на злото с насилие, но не и със зло".
Особено интересни са контактите на Толстой с известния учен и публицист от 90-те години на XIX век Григорий Джаншиев, който поддържа близки контакти и кореспонденция с много видни руски културни дейци като Салтиков-Щедрин, Г. Успенски, А. Чехов и други. Сред тях е и Толстой. Когато научава за сасунските кланета, този забележителен арменец се заема да организира помощи за жертвите на погромите. Решава да бъде издаден сборникът "Братска помощ за пострадалите в Турция арменци", който вижда бял свят през 1898 г. За съставянето му той кани ред именити руски писатели, учени, интелектуалци. Събраните от продажбата му пари са предназначени за оцелелите след ужаса. Призивът му намира сериозен отзвук сред руската общественост. И макар че Толстой приветства начинанието, не успява да се включи, защото по това време е доста болен. Но следи работата по сборника и в разговор с приятеля си С. Самуелян със сериозен политически подтекст коментира: "Ако европейските страни само поискат, то турските арменци няма да бъдат нещастни". На практика обвинява Европа, че подпомагат престъплението, извършено от Турция. А по-късно ще каже, че европейците просто чакат възможност "при случай да уловят лакомо парченце".
Друг виден арменски обществен деец е Василий Варданян(ц), който се запознава с писателя през 1895 г. в Москва. Той е автор на ред интересни материали за "великия старец". В разговор с него Толстой засяга основни страни от своята етична философия и споделя виждането си за причините, довели до кланетата над арменците, коментира и своята представа за патриотизма и конституцията. А впечатленията си от срещата с писателя публикува в тифлиския вестник "Нов преглед" (1905) под псевдонима Барсех. "Пред мен като жив се изправя величавият образ на "великия писател на земята руска" граф Толстой, с когото съвършено случайно имах щастието да се видя в Москва преди десетина години. Тъкмо бе завършило сасунското клане в Турция и научавайки, че съм арменец той ме попита дали се интересувам от събитията там.
Получавайки утвърдителен отговор, той каза: "Главната причина за това клане, според мен, се крие в патриотизма: патриотизмът на турците повелява да се избият повече арменци, а този на съседните държави ги кара да следят зорко събитията с надеждата да грабнат някое лакомо парче". Тогава, честно признавайки си, не разбрах дълбоката и оригинална мисъл, съдържаща се в такава парадоксална форма, и му отговорих приблизително следното: "Но възможно ли е да поставим патриотизма на потисника и потиснатия на едно ниво?".
- Може и трябва, - без да се замисли ми отговори Лев Николаевич, - тъй като и в двата случая се извършват грабежи и убийства, и в двата случая се извършва едно и също престъпление.
- Простете ми, Лев Николаевич, - реагирах аз, - но откровено трябва да заявя, че не вярвам, когато казвате, че ако дойдат "зулу" и започнат да изгарят децата ви, тогава не трябва да се съпротивлявате и да прилагате насилие, а да действате с убеждаване... Смея да мисля, че като жив човек ще хванете такъв "зулу" за яката и ще го избутате, а ако това не помогне, тогава ще го застреляте.
На лицето на великия писател заигра мека усмивка и той много сериозно ми възрази:
- Много е възможно да направя точно както казвате, но дали това ще докаже погрешността на моето виждане? Това само ще докаже, че още не съм узрял, не съм узрял до нивото на моралното развитие, изисквано от основния принцип на моята етика. И толкова…"
Този разговор продължава в същия дух, графът се опитва да убеди събеседника си в своята правота на мислене, ръководена от принципа, че не бива да се прави онова, което не искаш да ти сторят на теб. Днес със сигурност тези възгледи звучат абсурдно, тогава също за повечето арменци, но в крайна сметка този човек изповядва една етика, която във висша степен е изчистена от омраза и отмъщение.
Подобен разговор с графа води и редакторът на в. "Нашият глас" Ованес Малхасян – етнограф, фолклорист и писател. Той го посещава през 1909 г., когато кланетата в Адана също са вече потресаващ факт. Толстой се интересува колко са жертвите, не скрива съчувствието си, макар че видимо на разбира сложността на проблема и затова признава, че не може "да защити една нация, а друга – не". Под това има предвид турците, за които също се пише тогава, че дават почти равен брой жертви като тези на арменците. А когато арменецът го моли да не пести перото си и да каже някоя и друга дума в защита на сънародниците му, руският граф му отговаря съвсем откровено: "Моето учение не признава нациите. Моето учение признава само човека, вярата и съвестта. Никакви различия между нациите не правя, за да мога да защитя едната, а другата – не".
И въпреки тези му думи и реакции, арменците продължават да таят към автора на "Война и мир" топли чувства и почит. Затова и го придружават в последните му часове, преди тялото му да бъде предадено на земята.
Подготви Вартануш Топакбашян