Връзката на великия писател с народа на Армения е била близка. С голямо внимание Лев Толстой следи приживе събитията в Армения, изживява тежко трагичните периоди в живота й, а и често в произведенията си описва арменците. Затова и кончината му се приема от арменската интелигенция като голяма загуба. Това обяснява защо в арменските църкви има заупокойни молитви за великия руски писател, както и защо ковчегът с тялото на графа е носено от арменски студенти. В памет на твореца ред арменски писатели създават множество художествени произведения.
С какво авторът на "Анна Каренина" успява да спечели такава любов от арменския народ?
Граф Толстой присъства в арменския художествен свят от самото начало на своята писателска кариера. Още от първата половина на XIX век в арменската преса в Константинопол, Тифлис и Ереван се печатат откъси от ранните му произведения, които още тогава карат критиката да обърне поглед към тях. През 1885 г. в Москва на арменски език излиза "Как живеят хората", през 1886 г. - "Бог вижда истината, но няма да каже скоро", през 1887 г. - "Двама старци", което дава на читателя представа за творческия почерк и хуманистичната нагласа на майстора на словото.
Именно тематиката в тези негови работи привлича вниманието върху тях. По това време в арменската действителност са налице духовните търсения, които вълнуват не само Русия, но и целия просветен свят. Така че патосът, който тези творби носят се преплита с патоса в произведенията на най-добрите арменски писатели от този период – Рафи, Ширванзаде, Ованес Туманян, които на първо място в своята философия поставят личността като смисъл на съществуването на нашата Вселена. Човекът в арменското светоусещане от тези времена има пороци, които го водят към античовешки постъпки. Но вината за това не е в човека (той се ражда непорочен), а в обществото, потънало в изостаналост, бедност, насилие и невежество. Ето защо идеите на Толстой намират толкова яростни привърженици, които се опитват да ги предадат на арменските читатели.
През 1894 г. в Тифлис бял свят вижда "Кавказки пленник" в превода на един от класиците на арменската литература Берч Брошян. И тази творба директно отпраща към актуални за момента проблеми. Факт е, че Кавказкият хребет най-често е преминаван от арменците, които се занимават с търговия с руски градове. Още повече, че те обитават този планински район. Както отбелязва Александър Пушкин в поемата си "Тазит", планинците "ловуват" като ограбват търговците, поради което понякога те стават "кавказки пленници" и често бягат. Но в същото време арменците активно участват във всички военни кампании на Русия от онова време, включително описаната от Толстой. Както е установено от съвременните историци и литературоведи, легендарният Шамил се предава на генерал Иван Лазарев – един от най- ярките представители на арменската династия Лазареви.
Важно място в арменската действителност заемат и идеологическите концепции на Толстой. През 1905 г. във Вахаршабат вижда бял свят статията "За възпитанието и образованието". В същата година в сп. "Арарат" излиза друга статия – "Граници на прогреса и образованието". През 1906 г. на арменски език се появява материалът му "Половите отношения", както и "Правителство, революция и народ" и ред други, които запознават арменския читател с напредничави за онова време идеи. Основно – с идеите на Лев Толстой. Тъй като творчеството на мислителя не се ограничава само до теоретични инструкции за писане на учебници, възпитание в духа на доброта и труд, арменските учени внимателно проучват неговата "Азбука", смятайки го за пример за просто и разбираемо представяне на учебния материал. В арменските учебници са представени разказите-басни на Лев Николаевич "Лъжец", "Лъв, вълк и лисица", "Жаба и лъв". Идеите на Толстой обаче се възприемат и критично, често се срещат и произведения, насочени срещу "хуманизма на Толстой".
С установяването на съветската власт в Армения започва нов период на опознаване на работите на руския писател. Превеждат се не само основните му съчинения. През 1948-1950 г. до арменските читатели достигат десетте тома събрани съчинения на автора. И ако дореволюционните издания са в тираж не повече от 200 екземпляра, то поредицата има тираж 5000, макар че този брой далеч не удовлетворява напълно читателските потребности в страната.
Естествено най-голям интерес поражда романът на Толстой "Война и мир". Той е посрещнат възторжено в Армения, тъй като съответства на духа на времето, макар че са описани събития с повече от столетна давност. Творбата е значима за арменската действителност не само заради своите хуманистични идеи, заради идейното си съдържание и художествен стил на изложението. Под влиянието на романа биват написани основните исторически романи на Степан Зорян "Цар Баб", "Арменска крепост", класическият роман на Тереник Темирджян "Вартананк", който има огромно патриотично значение в периода на Великата отечествена война.
Важно свидетелство за уважителното отношение на арменския народ към личността на писателя е вниманието към него през последните дни от живота му. Докато той боледува, арменската преса буквално по часове предава информация за състоянието на неговото здраве. А след като излиза новината за смъртта на Толстой, много арменски организации, дружества, училищни колективи организират събрания, за да решат как ще участват в погребението му. Мнозина са арменците, които се включват в погребалната церемония с траурни венци, не са малко и съболезнователните телеграми от арменски структури.
Ованес Туманян в некролога по повод смъртта на писателя пише: "Падна един велик руски гений". А във в. "Мъшаг" има информация, че на 8 ноември 1910 г. студентите от Лазаревския институт за източни езици провеждат събрание, на което се предлага в знак на траур заниманията да бъдат прекратени за три дни, в аудиторията на първокурсниците да се постави портрет на Толстой, да се изпрати и телеграма до вдовицата му в израз на искрените им съболезнования. Избрана е и делегация, която да участва в погребението и да положи на гроба му палмови клонки.
Тъй като руският автор изучава източни езици и в своите произведения нееднократно обръща поглед към Изтока, решават да се учреди медал на негово име за изследвания "Изтокът в описанията на Л. Толстой". Същият вестник съобщава, че недалеч от Москва завършва земния си път не само велик майстор на словото, но и голям хуманист, подчертава се, че арменският народ скърби за загубата заедно с великия руски народ. Некролог пише в арменския вестник "Баку" и лидерът на кавказките болшевики Степан Шахумян. Първите колони на вестниците "Дараз" и "Даджар" биват посветени на кончината на писателя.
Не е тайна, че през 1901 г. Светият синод на православната църква отлъчва граф Толстой и го анатемосва. Това означава, че не може да се извърши църковна церемония за кончината му. Затова първото богослужение за края на дните на хуманиста е в Москва, в арменската църква там в присъствието на много вярващи. Два пъти е отслужена молитва в арменската църква в Санкт Петербург. Първата е по указание на председателя на местната арменска общност княз Семьон Абамелек-Лазарев, който е крупен индустриалец, един от най-богатите хора в Русия, меценат, благодетел, човек с огромно влияние сред ръководството на арменската църква. Той и съпругата му Мария Павловна са близки с най-голямата и любима дъщеря на Лев Николаевич – Татяна Сухотина-Толстой. Отношенията между тях се пораждат в Тулска губерния, където редом до Ясна поляна, където живее графът, се намира имението на Абамелек-Лазареви. Князът често навестява фамилията на писателя, обича да го снима както с неговото семейство, така и със своето. Двете семейства ги обединяват и други връзки. Дядото на княза генерал- майор Артьом Абамелек е женен за приятелката на дъщерята на Толстой Екатерина.
Когато писателят умира, той не се намира в любимата Ясна поляна, където прекарва 50 години от живота си и пише най-известните си произведения. Така че три часа ковчегът му е носен на ръце, за да стигне от Астапово до родното му имение. Има запазена снимка, на която се вижда как Толстой е носен с почит от студенти-арменци. В организацията на погребението активно участие взима писателят Вахан Терян и по негови спомени, полицията взима всички мерки за предотвратяването на голямо струпване на хора и на митинги. "Церемониите по изпращането на Толстой преминаха скромно и тихо. Бе положен набързо, за да не могат много да присъстват на погребението му. На връщане от Ясна поляна срещнах в Тула делегация от Санкт Петербург, която не знаеше, че Великият старец вече е предаден на земята… В погребението не участва цяла Русия, докато в него трябваше да се включи целият свят", пише той.
Ето какво докладва и началникът на Петербургския отдел по охрана полковник фон Котен на министъра на вътрешните работи на Руската империя: "В допълнение към донесенията от 8 ноември докладвам на Наше Високопревъзходителство сведенията за случилите се с учещи се младежи на 9 ноември вълнения по случай погребението на умрелия Л. Н. Толстой. В 12 часа бе отслужена панихида в арменската църква за покойния, на която присъстваха около 200 души молещи се, предимно арменци и незначителна част студенти. След края на панихидата молещите се се разотидоха, но след няколко минути започнаха да идват студенти и курсистки. Оказа се, че на входовете на университета и на Висшите женски курсове са били закачени обяви, че панихидата за Толстой ще се състои на 9 ноември в един часа следобед в споменатата църква. Така че арменското духовенство извърши и втора панихида, към края на която черквата вече не можеше да поеме всички богомолци, значителна част от които стояха на притвора и в двора на Арменската църква. В края на заупокойната служба всички, които бяха в притвора и двора на храма изпяха "Вечна памет".
Както вече отбелязахме, в памет на Толстой са написани немалко арменски художествени произведения, сред които стихотворенията на А. Паносян "В памет на Толстой" и на Сусан "Пред гроба на Толстой". "Литературата на Толстой винаги ще бъде източник на вдъхновение за всички, ще напише години по-късно не по-малко великият Уилям Сароян. – Ние не сме в състояние да му отдадем дължимото, можем само вечно да се наслаждаваме на онази оздравителна светлина, с която ни озарява слънцето на неговия живот".
Подготви Вартануш Топакбашян