Турски медии съобщават, че университетът Коч в Истанбул е разтрогнал договора за публикуване на книга, представяща историята на Османската империя, заради това, че авторите са използвали термина „геноцид“, обозначавайки събитията от 1915 г. Първоначално от историците било поискано да бъдат преразгледани фразите в труда, където в цитати е използвано словосъчетанието „Геноцид над арменците“. След техния отказ, договорът е бил прекратен.
Историкът и редакторът на изданието Онгур Инал разказва, че университетът е настоял или да се премахне, или да се перифразира израза. Само че и той, и съредакторът Явуз Кьосе не се съгласили. Той поясни, че издателство Koç University Press е поискало промяната заради това, че „може да се стигне до юридически проблеми". Редакторите твърдят: „Ние отговорихме на издателя, че няма да приемем молбата им за махане или перифразиране, защото използването на израза не е „забранено“. Освен това му съобщихме, че мястото, където се съдържа израза, е цитат от друго произведение и превод, който не съответства на оригиналния текст, ще бъде приравнен към цензура“.
Учените, работили над книгата, смятат, че разтрогването на договора е „несъвместимо с академичната свобода и издателската етика“.
„Семената на властта: изследвания в историята на окръжаващата среда в Османската империя“ е сборник с есета за Османската империя, първоначално публикуван през 2019 г. от издателство White Horse Press. Редакторите Инал и Кьосе са сътрудници на Виенския университет, работят във факултета на отдела за Близкия изток. Що се отнася до спорната фраза, тя се съдържа в цитат на холандския тюрколог Ерик-Ян Цюрхер, който пише, че хомогенизацията на населението в Анадола „започва през 1914 г. с прокуждането на повече от 150 000 православни гърци от крайбрежието на Егейско море като отговор на изгнанието на хиляди мюсюлмани от Балканите и завършва с Геноцида над арменците от 1915-1916 г.“.
Официалната позиция на Турция по отношение на събитията от 1915 г. е, че поради войната е било наложително османските арменци да бъдат преселени и настъпилата смърт на хора в резултат на това не са били нито преднамерени, нито масови действия.
Болшинството учени, занимаващи се с темата за случилото се в онзи исторически период, да съгласни, че около милион и половина арменци загиват в тези маршове на смъртта из сирийската пустиня, предприети по заповед на комитета „Единение и прогрес“, който властва в империята в периода 1913-1918 г. Събитията, които днес се обозначават като Геноцид над арменците, започват с арестите на 250 видни дейци на арменската общност в Истанбул на 24 април и са официално оформени като заповед за депортация през май, което довежда до изкореняването на арменския елемент във вътрешността на империята.
Оригиналът на статията: medyanews.net