Помните ли как в края на войната от есента на 2020 г., когато стана ясно, че арменските сили не могат да удържат позициите си и трябва да напуснат родните си места, за да ги отстъпят на азербайджанските войски, арцахци започнаха да палят родните си домове, за да не попаднат в ръцете на противника? А помните ли как вандалски азерските военнослужещи нахлуваха в опразнените арменски къщи и безчинстваха в тях, чупеха подред каквото имаше – покъщнина, посуда, прозорци, мебели…?
Сега ситуацията не е много по-различна за селата в Лачинския район, които в края на август 2022 г. трябва да преминат под контрола на Азербайджан. На хората, живеещи там им е разпоредено до 25 август да опразнят домовете си и изрично им бе забранено преди да отпътуват да палят умишлено бившите си домашни огнища.
При последната ескалация на напрежение в Карабах чрез руските миротворци Баку настоятелно изиска
арцахци да освободят от присъствието си населените места по Лачинския коридор.
Без да имат подобно право, защото ако се следва логиката на подписания документ за прекратяване на военните действия (от ноември 2020 г.), това следваше да се случи минимум след година и половина, тъй като според съгласувания от лидерите на Русия, Азербайджан и Армения текст, строителството на алтернативен на Лачинския коридор път трябваше да започне след три години по съгласуван и от трите страни проект. Баку обаче бърза да се настани по арменските земи и тъй като завърши строителството на пътя от своята страна, сега иска бързо да бъде променен маршрутът, който би трябвало да свърже частта на останалия в арменски ръце Арцах с Армения.
Планът е новият път за връзка между Степанакерт и Ереван да минава през територията на селищата Медз Шен, Хин Шен и Ахнус. Той ще функционира по логиката на Лачинския коридор, където трябва да бъдат разположени руските миротворци. Но част от пътя от арменска страна, водещ към Корнидзор, все още не е изграден. Така че, навярно ще се наложи да се кара по един четирикилометръв участък черен път. „Когато бъде задействан новият коридор, свързващ Армения с Карабах, селището Аханус ще излезе от контрола на Азербайджан“, съобщи министърът на териториалното управление и инфраструктурата на непризнатата Република Арцах Хайг Ханумян. Това той каза във връзка с болезненото обсъждане на изселването на арменците от град Лачин (Бердзор), както и от селата Сус и Ахавно, разположени на територията на Лачинския коридор, който скоро ще отиде в ръцете на Баку.
След дългото мълчание за тази драматична ситуация, за нея най-сетне се заговори и от Армения, която има пръст в целия този развой. Управляващата политическа сила на премиера Никол Пашинян заяви, че не трябва да се винят арменските власти за провокациите от азербайджанска страна. Опозицията обаче е на друго мнение. Тя твърди, че „си имаме работа с договорености (с Азербайджан, бел. ред.), достигнати зад гърба на народа“.
Съдбата на Бердзор и на Сус стана ясна още през ноември 2020 г.
Що се отнася до Ахавно, властите в Карабах донеотдавна тръбяха, че се водят преговори селото да остане под арменски контрол. Дори в края на юни президентът на Арцах Араик Арутюнян декларира: „Намирам за малковероятна възможността сънародниците ни да останат в Бердзор, но що се отнася до Ахавно, ние ще продължим преговорите и нашата борба“.
Да, ама през последните две години стана ясно, че „арменската борба“ не води до никакви положителни резултати. Напротив! Загубите стават все по-големи, а ситуацията – все по-обезпокоителна… Така че и тези т.нар. „преговори“ с Азербайджан не доведоха до нищо добро и село Ахавно ще стане азерско, а хората в него, част от които впрочем са оцелели от времето на погромите в Баку и Сумгаит, пак ще станат бездомни и пак ще трябва за трети път да търсят някакъв сигурен подслон.
В Бердзор, Сус и Ахавно живеят около 100 семейства
и тези дни те се готвят за път. Накъде ще поемат не се знае. На 5 август министър Хайг Ханумян посети Ахавно, за да обсъди с жителите му въпросите около евакуацията им, обяви им крайния срок за напускане на домовете им. На хората им бе обяснено също, че няма да се допусне паленето на къщите, защото, ако предприемат такива действия, няма да им бъде даден сертификат за покупка на жилище и пари за наем. Освен това им бе обещано да бъдат настанени или в други райони на Карабах, или в Армения, в частност, в южните части, т.е. Сюникска област. „Семействата, които се преместят в Република Армения, ще получат сертификат за закупуване на апартамент, а преди това обезщетение за наем на апартамент“, уточни Хайк Ханумян.
Министърът заяви, че той е категорично против собственици на къщи да ги унищожават. И даде пример със селището Черектар в район Шахумян. Там много от хората запалили домовете си, а после станало ясно, че населеното място си остава под арменски контрол. Това налага сега да се похарчат милиони драмове за възстановяване на селото. И твърди, че поради тази причина на жителите на Лачин, Ахавно и Сус е наложена забрана. Само че пропуска малката подробност, че ситуацията не е идентична. Нали?!
Ханумян каза още, че когато бъде активиран новият маршрут на коридора, свързващ Карабах с Армения, селищата Аханус, Мехвадзор, Унанаван, Меликашен и Маратук ще се върнат под контрола на арменската страна. „Но всичко там е разграбено и опожарено, започвайки от времето на първата война и завършвайки с тази през 2020 г. Ако жилищният фонд беше запазен в този коридор, днес можехме спокойно да настанявамехората, но там има само овъглени стени и руини“, посочи той.
Около 25-30% от жителите на селищата, които трябва да бъдат освободени от арменското присъствие, са изразили желание да си останат в Арцах. А онези, които са склонни да се установят в Армения, се притесняват, че няма да успеят да си намерят жилище със сертификатите за 10 млн. драма, т.е. малко по-малко от 25 000 долара. Тук трябва да кажем, че днес наемите в Ереван сериозно са повишени. Причината е големият наплив от руснаци, които активно местят бизнеса си в кавказката република. Стойността на жилищата също е нарастнала. Така че за карабахци остава опцията да си намерят покрив в по-малките градове или в селата, където обаче не е ясно с какво могат се препитават, каква работа ще си намерят.
Още по-сложен е въпросът с подаването на ток, с интернета и с газта.
След 25 август под контрола на Азербайджан няма да преминат само Лачинския коридор, град Бердзор, Сус и Ахавно, но и цялата инфраструктура, по която от Армения към Арцах тече газ, подава се ток и минават каналите за интернетвръзките. На жителите на непризнатата република им се казва, че това са само временни усложнения и че ще бъдат прокарани нови линии. Може и така да е, но кога ще стане това и какво ще се случи до този „светъл“ миг, остава неизвестно.
Министърът на териториалното управление и инфраструктурата информира, че вече се работи по прокарването на високоволтови електропроводи и комуникации. Очаква се те да бъдат завършени в най-кратки срокове. Все още няма информация за газта. Според Хайк Ханумян още преди промяната на коридора по-голямата част от инфраструктурата е минавала през териториите под контрола на Азербайджан. Така че за решаването на въпроса са необходими „преговори и активното участие на руските миротворци в тях“. Само че виждаме докъде в повечето случаи водят „преговорите“ с Баку.