Известният джаз пианист и композитор Тигран Амасян (Хамасян) се готви да издаде авторската си музикална пиеса „Птицата с хиляда гласа” за трансмедиен музикален театър. Световната премиера на новото произведение на един от най-търсените джаз музиканти на планетата ще се състои на Holland Festival в Амстердам на 8 юни 2024 г. Източник на вдъхновение за джазмена е арменската народна приказка „Хазаран Бюлбул” („Славеят с хиляда гласа”), която разказва за търсенето на световна хармония чрез себепознание, саможертва и прераждане. Сега древната национална легенда за арменския еквивалент на птицата феникс е зрелищно трансформирана във впечатляващо интерактивно светлинно шоу – с игра на сенки, дигитално програмирани гласове и музика на живо.
На официалния уебсайт на Тигран Хамасян се съобщава, че това живописно сценично действие е резултат от сътрудничеството между талантливия музикант и режисьора Рубен Ван Лир, сценографа Борис Екет, певицата-изпълнител Арени Ахбабян и други международни артисти. Самият джазмен отбеляза в едно от по-ранните си интервюта: „Това е много важна работа, която има за цел да обедини представители на различни култури чрез древна и неподвласна на времената приказка“.
Джазменът поднесе на феновете си концерт в подножието на планината Хуступ
Едно от последните ярки доказателства за неразривната кръвна връзка на талантливия джазмен с музикалното наследство и история на родината му беше неотдавнашният му уникален концерт на височината Пъску Хут, до планината Хуступ в района на Сюник. В навечерието на изявата му в ранната утрин на 21 април в подножието на Хуступ се събраха няколко хиляди не просто фенове на музиканта, но и участници в една необикновена и изключително символична акция за обединяване и сплотяване на хората чрез културата и природата. Освен това самият концерт премина под мотото „Земя и вода”. Може да се добави още един живописен щрих: пианото, на което трябваше да свири Хамасян, беше доставено в планината с хеликоптер. Но в същото време е необходимо да се подчертаят думите на пианиста и композитора: „Има най-висша ценност – природата, роденият от нея човек, и културата, родена от човека. Нашите предци са търсили своето пробуждане на свещената планина Хуступ“.
Заедно с него свириха Арман Мънацакян – ударни и Марк Карапетян – бас-китара. А на следващия ден Хамасян изнесе концерт в Дома на културата в община Сванидзор в Сюник.
Тигран Хамасян – едно от най-забележителните имена на арменския джаз
През 2015 г. музикантът даде 100 концерта из цял свят в памет на 100-годишнината от Геноцида над арменците. По време на тези свои изяви той не произнесе нито дума за кланетата и убийствата, но музиката му разказваше за всичко това, включително и историята на предците му, жестоко избити в Карс.
Година по-късно пианистът организира благотворителния концерт в подкрепа на младия фотограф Хайг Барсехян „Day of shame“ („Ден на срама“). Целта му бе да се съберат средства за купуването на жилища за 13 бездомни семейства от Гюмри, живеещи при крайно лоши условия.
А в края на октомври на драматичната 2020 г. Тигран Хамасян, заедно със световноизвестните музиканти Серж Танкян, Ара Маликян, Изабел Байракдарян и други изпълнители, участва в онлайн благотворителен концерт „Артисти за Арцах: Концерт за мир“.
„Слушам музика от дете, може би още докато съм бил в утробата на майка ми“
Носителят на престижни награди от джаз фестивали ще навърши 37 години на 17 юли. Той е роден в Гюмюрджина, а предците му са от Карс. От ранна детска възраст Тигран расте, може да се каже, в съпровода на музикалната колекция на баща си – голям фен на класическия рок и тежката музика. Формирането на младия музикален талант не е без влиянието и на неговия чичо. Както самият Тигран Хамасян призна: „Започнах да слушам рок и фънк джаз горе-долу по едно и също време. Баща ми много обичаше рока и докато растях, слушах Black Sabbath, Led Zeppelin, Queen. А чичо ми обичаше повече фънк и джаз и благодарение на него се запознах с музиката на Хърби Хенкок („Head Hunters”), Чик Кориа и Майлс Дейвис ми станаха близки. Израснах, откривайки и двата свята. Мисля, че избрах джаза, защото наистина обичах да импровизирам, много преди да разбера какво е джаз. Импровизирах много и пишех в движение. Рок, рок енергия също винаги присъства в моята музика, в моите сола, в моите импровизации”.
Страстта на Тигран към хард рока и метъла би могла да се отрази повратно върху бъдещата му музикална кариера. Хамасян буквално мечтае да стане китарист в траш метъл група. Днес той се шегува, че ако би могъл да овладее електрическата китара бързо и не по-малко виртуозно от клавишите, то без колебание и точно сега би заменил кариерата си на джаз пианист със стадиони и метъл фестивали.
През 1997 г. семейство Хамасян се премества от Гюмри в Ереван и Тигран има възможност да се заеме сериозно с джаза. Един ден го чува френският джаз пианист Стефан Кошоян. Изпълнението на младежа го впечатлява толкова много, че още на следващата година той кани таланта във Франция, за да участва едновременно в няколко фестивала за възрастни. Тогава изпълнителят ще каже: „Има важни хора и събития, които влияят на живота ви. В моя случай това са чичо ми и Вахагън Хайрапетян, както и музикантът от Франция Стефан Кошоян. Той беше първият, който ме покани да свиря във Франция, когато бях на 14 години“.
По време на френските си изяви арменското момче е чуто от много звезди на съвременния джаз – Уейн Шортър, Хърби Хенкок, Джон Маклафлин, Джон Завинул и др. И дори свири на официални концерти с майстора на френския джаз Даниел Юмер. Талантливият пианист не остава незабелязан и от най-големите фестивали в света, на които печели престижни награди: 2003 г. – 3-то място на международния конкурс за джаз пианисти в Париж, първа награда на конкурса Jazz a Juan Revelations-2003, първа награда в Монтрьо Jazz Solo Piano Competition-2003, трета награда на Московския международен конкурс за джаз пиано-2005, първа награда на Jazz Piano Competition в Монако...
Тигран Хамасян композиторът заявява: „Бих искал да напиша такава музика, каквато никой още не е слушал“
Своя първи албум „World Passion“ виртуозът записва, когато е на 18 години. Тогава семейството му вече се установява в САЩ и даровитият младеж започва да учи в университета на Южна Калифорния в Лос Анджелес. По това време постига впечатляващ триумф в конкурса за пиано Thelonious Monk. През септември 2006 г. Институтът, носещ името на новаторския джаз пианист Телониус Монк празнува своята 20-годишнина и по този повод се провежда още един конкурс. Изключително авторитетното жури, състоящо се от джаз звезди от световна величина, обявява Хамасян за победител и притежател на наградата от 10 000 долара. Следват прием и концерт в Белия дом, където победителят и участниците са почетени от президента на САЩ Джордж Буш и съпругата му, а наградата е връчена на младия арменски виртуоз от Мадлин Олбрайт и Колин Пауъл...
След десетина години името на Тигран Хамасян ще стане широко известно на любителите на джаза по света. Той ще бъде наречен „човек-революция“, който умее майсторски да преплита традиционни арменски мелодии с джаз от различни формации. Самият музикант предпочита да нарече необикновения си и впечатляващ стил „арменски антиекспериментален джаз“, „музика на XXI век“. Но при всичко това той казва: „Най-трудният въпрос в живота ми е къде и как да добавя хармония към едно произведение. Може да се сравни с пътуване, което има начало, но няма край. Шостакович, Комитас и Бах са композитори, които великолепно общуват с хармонията и полифонията“.
Творческата съкровищница на Тигран Хамасян включва записи на различни лейбъли – Plus Loin, Universal Music, ECM и Nonesuch – с електро-акустично трио, както и с Държавния камерен хор на Армения в проекта от 2015 г. Проектът му „Луйс и Лусо“ е посветен на арменската духовна музика от V-и до ХХ век. През 2015 г. джазменът получава престижната награда „Пол Акет“ на нидерландския North Sea Jazz Festival, а на следващата година печели наградата Echo (немският еквивалент на „Грами“) за „най-добър чуждестранен албум за пиано на годината“ за превъзходния албум „Mockroot“. Преди три години музикантът и композиторът получи две награди едновременно на международния конкурс Deutscher Jazzpreis за новия си албум „The Call Within“. Той спечели в категориите „Артист на годината“ и „Пиано/Клавишни инструменти“.
Запомнящият се с таланта си арменец обикаля света, като си сътрудничи със звезди като американския тромпетист Амброуз Акинмусир и норвежките звезди – тромпетиста Матиас Айк и саксофониста Тригве Сейм. Музикалният живот на Хамасян е разнообразен – от аранжиране на авторска музика за трио и академичен оркестър до сътрудничество с вокалната група Roomful of Teeth и писане на саундтрака към филма „Казват, че нищо не е вечно“ от 2019 г. на известния японски режисьор Джо Одагири.
Отношението му към творческия процес, независимо от успехите и отличията, остава непроменено: „За мен всичко започва от композицията. Основата е класическата композиция плюс импровизацията. В коя кутия трябва да се постави полученото парче? Новият солов албум има същата концепция и стил на писане като „Mockroot“, но това е различна музика. Решенията се намират по различни начини. И така, за „The Cave of Rebirth“ записах пиано и глас и тогава ми се стори, че има нужда от някакъв ритъм, ударен звук. Просто започнах да барабаня по масата. Тоест няма нищо особено в саунда - глас, фоно, перкусия. Това е най-препродуцираната песен в албума!“.
„Това турне обобщи работата ми през последните 5-6 години“
Тигран Хамасян завърши световното си турне миналата година с ноемврийски изпълнения в родния си Ереван и декемврийски концерти в Москва и Санкт Петербург. На пресконференцията в арменската столица каза: „Това турне ще обобщи работата ми през последните 5-6 години. Програмата включва соло, дует, трио. Ще бъдат представени мои творби, написани след 2013 г. и неизпълнявани в Армения“.
На 20 ноември триото на Тигран Хамасян изпълни произведения от неговия албум „StandArt“, в който е налице творческо преосмисляне на американските джаз стандарти от 20-те и 50-те години на миналия век от талантливия музикант. В концерта участват контрабасистът Рик Розато (Ню Йорк) и барабанистът Джонатан Пинсън (Лос Анджелис). На следващия ден Тигран Хамасян се представи и като солист, и в дует с гост-саксофониста Тригве Сеим (Норвегия).
С бисове бяха посрещнати и руските изяви на триото на Тигран Хамасян, които вместо час и половина продължават два или повече часа. Последният концерт на джазмена в Москва преди това е бил преди шест години. Сега на руската публика е представен авторският албум „The Call Within“, който според композитора съчетава поезия, арменски народни приказки от християнската и предхристиянската епоха, астрология, геометрия, древен арменски дизайн, скална живопис и кино, исторически и въображаеми светове.
Хамасян се изявява на сцена в тези свои концерти с Марк Карапетян (бас китара) и Мартан Вангерме (барабани). „Тези прекрасни музиканти разбират какво търся в музиката и в същото време внасят своите уникални „гласове“ в нея“, твърди той.
Такъв е пианистът и композиторът Тигран Хамасян, който обича да повтаря: „Свиренето на музика е най-радостната „работа“... Музиката и изкуството непрекъснато се развиват и променят в много посоки. Целта ми не е просто да накарам хората да се чувстват добре, докато свиря на пиано, а да ги отведа някъде духовно, някъде, където не са били преди, и да се почувстват като у дома си. За мен е много важно постоянно да предизвиквам себе си и винаги да се стремя към нови открития и звукови преживявания“.
По материал на Валерий Гаспарян
Бел. ред. През 2010 г. Тигран Хамасян за първи път гостува в България. Тогава беше представен като „порасналото дете-чудо“ и изнесе с триото си концерт в БНР, направи записи. За втори път дойде у нас през 2013 г. – пак по покана на БНР. Концертът му в Студио 1 беше запомнящ се. Освен солови изпълнения, прозвучаха и такива в дует с великолепния музикант Теодосий Спасов. Почитателите на джаза буквално не искаха гостът от Армения да напусне залата. И той удовлетвори тяхното внимание към музиката му с няколко биса, прозвучаха и арменски мотиви в композициите му. Беше незабравимо. Да се надяваме, че въпреки все по-нарастващата слава, скоро джазменът отново ще бъде чут на българска сцена.