Тя е музикант по професия, пианист. Има обаче и друга професия, по-скоро хоби, превърнато вече в ново успешно поприще. Анна Маркосян обожава да изработва ръчно кукли. И днес те се радват на широка популярност из цял свят, предизвикват усмивки, защото са нестандартни. Нейните персонажи са необичайни – учителката по музика Аделаида Модестовна, Сеньора Доминанта, Хижа на пилешки бутчета, Гали (микс от Гала и великия Дали) или Баби-шегаджийки. Те са в състояние да докоснат сърцето на всеки, да го накарат да забрави за проблемите и ежедневната суета, да презареди с енергията на положителното и доброто, като се докосне до нейното изкуство.
Анна Маркосян е родена в Армения, в град Ванадзор. Учи в Държавната консерватория „Гомидас“ в Ереван, но днес живее в Лос Анджелис, макар че преди това прекарва известно време в Мексико. В САЩ тя пребивава със съпруга си – известния виолончелист Сергей Косемян и сина им. Преподава пиано, изявява се в различни музикални проекти, свири на концерти. А в свободното си време се уединява в домашната си работилница, където се случва магията с куклите. Огромната армия от фенове, които харесват произведенията ѝ, я наричат „вълшебница“. И с право, защото тя може да превърне глината, хартията, плата и телта в гротескни фигури, в персонажи, повечето от които са добре разпознаваеми. Тайната на успеха на Анна е в събирателността на създаваните от нея образи, в характерността на техните външни черти, позволяваща да се почувства тяхното вътрешно „аз“, да се улови типажът на природата им.
Сред повечето си поклонници майсторицата е позната с псевдонима си Анушка Марк. В едно интервю признава, че като девойка е мечтала да стане актриса. „Харесвам самото понятие за въплъщение в образи и как те биват задействани в театрализирани сцени. Този микс на образа в действие въплъщавам в своите куклени персонажи“, казва тя.
Споделя, че от ранно детство е обичала всичко, свързано с изкуството, с творчеството – да свири, пее, танцува, рисува, лепи, да майстори нещо. „На всеки етап в живота ми е имало някакво увлечение. Например, докато следвах в консерваторията, се увличах по карикатурата, създавах забавни карикатури на професори, познати, съседи, хора с изразителни черти на лицето или просто измислени герои, въплъщавайки чрез тях забавни, ситуативни истории от реалния живот. По-късно, когато постепенно започнах да откривам света на кукленото изкуство и миниатюрите, тези хумористични скечове започнаха да придобиват обем под формата на кукла“, казва Анна.
В самото начало тя взима конци и кука. Започва да плете и се получава женска фигура с дълга коса. Интересът към резултата започва да расте и продължава да плете много други кукли – герои от арменски приказки, забавни герои, животни и др. Именно куклите от този период стават експонати на първата ѝ изложба, организирана в Ереван, в Арт център „Нарекаци“. С времето продължава да изпробва различни техники - плетени, текстилни до грундирани кукли. Основният ѝ избор е класическото папиемаше и самовтвърдяващата се глина. Авторката казва, че те са любимия ѝ материал, защото са нетоксични. Добавя, че всичко, което съпътства живота ѝ, може да стане повод за нова идея – книга, картина, събитие, спомен, образ от детството, дори цвят, светлина, парче плат. „А още обичам просто да наблюдавам хората, да отгатвам мислите им, настроенията, желанията и да пренасям всичко това у куклените си персонажи. Новите идеи идват доста често, затова ги записвам или рисувам, за да не ги забравя. Освен това, която от тях узрее по-рано, пристъпвам към осъществяването ѝ. Понякога се случва с течение на времето нещо да престане да бъде актуално, случва се също внезапно да изникне мисъл, която не може да бъде скрита в далечна кутия, и веднага се захващам за работа, дори да е само за 10-15 минути на ден, иначе мисълта няма да ме остави на мира“, разказва Анна в интервю.
„Вълшебницата“ споделя, че за нея творчеството, музиката, кукленият свят, е оазис, в който може да се освободи от ежедневната суета. Признава също, че при цялата си любов към куклите тя не обича думата „кукла“, „макар да разбирам, че работата не е в думата, а в отношението към него, а то често се асоциира с нещо лекомислено и празно“. Според Анна, художествените кукли не са просто красиви фигурки, създадени да украсяват интериора. „Това са актьори, при които независимо от реалистичните, асиметрични, красиви или преувеличено-гротескни черти на лицето и пропорциите на тялото, най-важното е харизмата, енергията, привлекателността, емоциите, пластичността и движението. Всичко, както е при хората. Понякога се чувствам повече като кукловод, отколкото като майстор, а като режисьор за мен е важно моята постановка-композиция да дарява на зрителя топлина, настроение и усмивка“, посочва Маркосян.
Когато човек разглежда изработените от Анна изделия, не може да го направи набързо. В тях има толкова тънки, деликатни, но и важни детайли, които допълват цялостния образ и усещането за него. Ето например, една от работите ѝ се нарича „Донна Пандемия“. Ясно е, че творбата е създадена във времето на Ковида, когато хората принудително бяха затворени в домовете си, постепенно започна един неусетен процес на отчуждение и страх от общуването в близост. „Тогава усвоих едно правило за себе си: при всяка неразбираема, сложна ситуация да се спасявам с трудотерапия и хумор. Този период на „не-свобода“ ми даде маса свободно време, възможност напълно да потъна в творчеството. И най-крупната ми работа от този период беше „Донна Пандемия“. Това е пищна дама, уморена от суетата, идеалите и диетите, която е рухнала на дивана и от който не смята да става в близко бъдеще. Тя е получила възможност спокойно, без да бърза, да помисли за себе си и за живота като цяло.
Нека да отбележа и една друга работа, която направих специално за своя син – нарича се „Армения“. На стойката е изобразен нощен Ереван под ясно, мирно, звездно небе. В същото време това е и земно кълбо, където са разположени майка и син като олицетворение на любовта, нежността, добротата, майчинството и продължаването на живота“, разказва тя за този недалечен период.
Твърди, че няма конкретна любима творба, защото всяка е свързана с нещо познато, родно и близко до сърцето ѝ. Така например Аделаида Модестовна е събирателен образ на всичките ѝ педагози. Тази кукла стои постоянно на рафта в дома ѝ и както сама признава, не ѝ дава да безделничи. Разказва и за друга своя интересна композиция, наречена „Гали“, идеята за която се ражда преди няколко години: „Тя лежеше в тефтера ми като ескиз, чакайки своя ред. В тази своя работа по своему синтезирах някои детайли на самия художник. В нея на първи план е Салвадор Дали, въоръжен с четка, устремен да покорява сюрреалистичния свят. На гърба му е оседлалата го Гала, която управлява буквално него и делата му. Затова така и озаглавих творбата, в чест на жената и музата на гения“.
След своя изложбен дебют в Ереван Анна устройва експозиции и в Мексико, и в САЩ. Понякога те са в рамките на концерти с различни артисти и музиканти. Но голямото ѝ желание е отново да организира изложба в Армения, която се надява да реализира в близко бъдеще. Мечтае също да създаде серия от творби на арменска тематика, където ще бъдат заложени не само фолклорни и приказни, но и съвременни житейски теми.