Столичният кмет Йорданка Фандъкова беше гост 
на новооткритата арменска църква „Света Богородица“ в София в навечерието на Рождество Христово. Тя се отзова на поканата на Църковното настоятелство към храма, което искаше да даде израз на своята огромна признателност към подкрепата, която години наред оказваше Столична община за изграждането на духовната ни обител. След края на литургията за Джъракалуйц (запалването на светлината), духовният пастир на арменците в града протойерей Кусан Хадавян благодари на гостенката за проявеното разбиране към потребността на вярващите да имат свой храм. Той подчерта, че в течение на десетилетия службите са извършвани в скромен молитвен дом, а днес вече това се случва в една великолепна, достолепна и просторна църква, със своя камбанария и с кръстния знак на купола, вписваща се в арменския архитектурен стил. Отправи и своите най-топли благопожелания към събралото се в храма множество.
Самата Фандъкова също пожела да каже няколко думи, започвайки с пожелания за здраве, благополучие и успехи през новата година. Тя не скри радостта и възхищението си от новия арменски Божи дом, подчерта удовлетворение от оказаната през годините подкрепа, дали такъв чудесен резултат и че в столицата вече има истинска арменска църква, под чийто купол се събират вярващите. Връчи и договора за последния транш, който Столична община отпусна за озеленителните дейности и за оформянето на инфраструктурата.
Приемайки договора, председателят на ЦН Оханес Паникян специално подчерта, че без многогодишната финансова помощ и проявеното разбиране от страна на столичния Общински съвет, нямаше да стане възможно да се отслужи не само тази, но и всички църковни служби занапред, в нов, пълноценен храм. Специално отбеляза и личния принос на г-жа Фандъкова, която във времето лично се ангажира с обезпечаването на средствата. Нека да припомним, че става дума близо 400 000 лева, които ако не бяха одобрени и дадени за градежа на духовния ни дом, можем ли да си представим кога щеше той да бъде завършен и дали изобщо щяхме да го приключим, въпреки желанието на енориашите, въпреки техните дарения, въпреки волята на църковните настоятели да видят работата си завършена.
И да, църквата действа, макар че не осветена все още. Разрешението за това дойде свише, т.е. от архиерейския наместник на нашата епархия епископ Датев Агопян. Кога ще се случи и този много очакван и необходим ритуал, едва ли някой има ясен отговор. Това зависи от ред чисто субективни обстоятелства, които дано в даден момент бъдат разрешени и изчистени. Но на това място бих задала въпрос на онези, които твърдят, че службите ни не се извършват в църква, а сграда: имат ли представа колко арменски църкви по света чакат освещаване? Лично съм проучвала въпроса и мога да отговоря приблизително. Не това обаче е същественото! Същественото е, че храмът бе завършен и го има. Рано или късно ще бъде и осветен. Дори у нас, в България, е имало църкви, които са чакали по 6-7 години освещаване. И ние ще почакаме и се надявам, че ще дочакаме. Важното е духовната ни обител да бъде почитана като наш общ дом и да бъде изпълнена с хора така, както беше във вечерта на Джъракалуйц, и на Рождествената литургия (макар и по-малко поради работния ден).
По време на службата за Хътман кишер, отец Кусан Хадавян, дяконите Вартан Ананян и Мисак Ховсепян, помощникът им Карен Задикян и хор „Зъварноц“ със солист Мари Басмаджян направиха атмосферата празнична. Звучаха нашите прекрасни шарагани, от които българските ни приятели винаги се възхищават, беше осветен нарът - нововъведена от Католикоса традиция, и раздаден на всички вярващи. Беше вдъхновяващо, беше радостно да се поздравим с „Кристос дзънав йев хаднецав. Цез йев мез медз аведис!“ и да отговорим „Орхнял е хайднутюнъ Крисдоси!“.
А на 6 януари – Рождество Христово, както повелява вековната ни традиция, бе осветена с миро вода и раздадена на вярващите за здраве и късмет. Онези, които не успяха да си вземат от светената вода, ще могат да го направят след неделната служба на 8 януари.
Остава да си пожелаем една здрава, пълноценна и изпълнена с добри дела година!
Вартануш Топакбашян