Пашинян

За Пашинян Декларацията за независимост на Армения се явява голям проблем и трагедия

18 Nov 2024 in
Пашинян

Такова заявление бе направено от арменския премиер Никол Пашинян от трибуната на парламента. В противоречива реч пред Народното събрание по време на финалния дебат по държавния бюджет за 2025 г., министър-председателят повдигна вежди и заяви, че Декларацията за независимост на страната по същество гласи, че Република Армения не трябва да съществува. Това според него представлява един от най-дълбоките и трагични проблеми на нацията. „Прочетох нашата Декларация за независимост десетки пъти през последните години и стигнах до ужасното заключение, че същността ѝ е, че Република Армения не може да съществува. Това е нашият най-голям проблем и трагедия“, каза Пашинян, докато показваше карта на страната. „Сега въпросът е какво е това реална Армения и кой е неин гражданин. Гражданинът на реална Армения е този, който извън това място не търси Родина и Отечество“, подчерта той.

Пашинян

Още през януари Никол Пашинян обяви необходимостта от провеждане на референдум за приемането на нова Конституция. Той каза, че позоваването на Декларацията за независимост в основния закон е пречка за мира и че новата Конституция ще направи страната по-жизнеспособна в сегашните геополитически условия. Междувременно президентът на Азербайджан Илхам Алиев посочи промяната на Основния закон на Армения като условие за сключване на мирно споразумение между страните.

ПашинянИзявленията на Пашинян идват в момент на високо напрежение между Ереван и Баку, особено във връзка с историческия конфликт за Карабах. Според него, че въпреки че Конституцията на Армения не съдържа изрично териториални претенции срещу Азербайджан, Баку многократно е обвинявал Ереван, че разчита на Декларацията за независимост, за да оправдае обединението на Планински Карабах с Армения. Той на няколко пъти отхвърли тези обвинения с аргумента, че въпреки че Баку тълкува Декларацията за независимост по този начин, Армения не пренася това тълкуване в процеса на мирни преговори, за да не пречи на развоя им. Според него бъдещото мирно споразумение между двете страни трябва да надделее над всяко вътрешно законодателство, което може да му противоречи. И в тази връзка пак неколкократно заяви: „Конституцията на Азербайджан, за разлика от нашата, съдържа териториални претенции. Но Ереван не използва това обстоятелство в преговорите, тъй като може да попречи на мирния процес“.

Пашинян

По време на речта си Пашинян разсъждава и върху националната идентичност на арменците, като критикува тенденцията на много граждани да се идентифицират с исторически места, намиращи се извън сегашните граници на Армения, като Муш, Ван или Сасун. „Отиват навсякъде и казват, че са от Муш, Ван или Сасун. Но кой е от Дилижан? Кой е от Ереван? Трябва да разберем, че нашата родина е сегашната Република Армения“, каза министър-председателят. „Не можем да продължим да губим нашата държава, като се закотвим в носталгия по изгубени земи“, подчерта още той.

Пашинян

Това размишление намеква за често срещаното явление в Армения, където много граждани запазват силна връзка с историческите региони, които сега са част от Турция или Азербайджан, което според Пашинян отслабва чувството за принадлежност към сегашната арменска територия. И в тази връзка отбеляза, че колективното подсъзнание на арменското общество е „антидържавно“. „Нашето колективно социално мислене, с други думи, нашето подсъзнание е антидържавно. Сегашната ни социална психология, генетиката на нашата социална психология по същество се е формирала, когато сме били колония, субект. Страните, в които сме живели, са били чужди за нас. И така, най-малко 600 години сме живели в държави, които са ни били наложени, а не са създадени от нас, така че нашата първа реакция е желанието да се отървем от държавата, дори и да сме я създали“, каза той в речта си пред парламента.

Изявленията на Пашинян предизвикаха широк дебат в страната, с критики както от опозицията, така и от секторите на гражданското общество, които смятат думите му за опит за делегитимиране на историческата и символична основа на арменската държава. Някои анализатори предполагат, че тази реч може да бъде стратегия за оправдаване на възможни териториални отстъпки при мирните преговори с Азербайджан.

ПашинянОсвен това тези негови изказвания идват в момент, когато азербайджанските лидери, включително президентът Илхам Алиев, засилиха своята реторика срещу Армения, обвинявайки я, че е неискрена в ангажимента си за мир поради предполагаемото й намерение да обедини Карабах със своята територия.

Да припомним, че Пашинян за първи път прокара идеята за конфронтация между „истинска“ и „историческа“ Армения на 10 април 2024 г. в парламента на страната, като заяви, че „историческата“ и „истинската“ Армения са антагонисти и създават най-сериозни заплахи един за друг. Според него „историческата“ Армения, волно или неволно, повтаря редица държави, които посягат на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на истинската Армения. Според премиера, историческа Армения не само гарантира вечна вражда с редица държави, но им дава повод и основание за агресивна политика спрямо Армения. Освен това принуждава „истинската“ Армения да бъде зависима от „старшия партньор“ и да бъде лишена от реална независимост, отбеляза той. „Нашата визия за историческа Армения винаги ще ни води в капана на геноцида, в който ще имаме нужда от спасител и покровител, без които не можем да съществуваме. Страхът от геноцид ще ни държи в статута на аванпост. А аванпостът не се нуждае от териториална цялост, граници или суверенитет. Той има нужда само от покровител“, каза тогава Пашинян. Само ден по-късно той призова да се отчете стратегическата невъзможност за връщане към идеята за историческа Армения.

Пашинян

На 7 май лидерът на арменския кабинет на пресконференция с помощта на PowerPoint стъпка по стъпка презентира бъдещата „Реална Армения“ – т.е. „Република Армения“. Със следващия слайд той посочи, че тя ще има статут на „суверенна държава“, че територията ѝ е 29 743 кв. км, като забрави да посочи територията на арменския анклав Арцвашен. Въпреки факта, че в бъдеща Армения министър-председателят гарантира социална справедливост на всички, стана ясно, че истинската Армения няма да настоява за „историческа справедливост“. Както подчерта Пашинян, смисълът на съществуването на Република Армения не е да служи на историческата справедливост и националния дневен ред, а да гарантира свободата, щастието и благополучието на гражданите на страната.

На следващия ден – 8 май министър-председателят на Армения публикува на страницата си във Фейсбук списък с, според него, „Националните интереси на народа на Република Армения“, в който Арменската католическа църква и Арменската евангелска църква бяха поставени на едно ниво с Арменската апостолическа църква. Тук е редно да отбележим, че според Конституцията на страната, „Република Армения признава изключителната мисия на Арменската апостолическа църква като национална църква в духовния живот на арменския народ, в развитието на неговата национална култура и опазването на националната идентичност“. Но явно и тук визията на Пашинян се с Основния закон на страната.