27 и 28 февруари 1988 г. са дати, които донесоха поредната трагедия за арменците, живеещи на територията на Азербайджан. Печал носи връщането към тези събития, които отнеха живота на много хора и бяха ясна демонстрация за нетърпимостта, която местните азербайджанци изпитват към арменците. Светът стана свидетел на безчинства, на насилие срещу беззащитни хора, на омраза и пролята невинна кръв. Защото сред загиналите имаше и жени, и деца, и възрастни хора. Разярената тълпа нападна всички тях в домовете им, убийствата и погромите бяха извършени с извънмерна жестокост, която наподобяваше на онази, която нашият народ изпита в началото на ХХ век. Затова и случилото се бе определено и остана в аналите като „обикновен геноцид“.
Днес ние отбелязваме изминалите 35 години от тези кошмарни дни, за да отдадем почит към паметта на загиналите, за да припомним не само извършеното престъпление, а за да кажем на света, че подобни действия водят единствено до трупане на ненавист и че те трябва да получават адекватна оценка от международната общност, за да не се повтарят. За жалост обаче, ние сме свидетели, че те продължават да се случват отново и отново…
И досега броят на жертвите продължава да остава неизяснен. Той варира от няколко десетки до няколко стотици. Но в тази печална история не точните цифри са центърът, а фактът, че в нашия съвременен и уж демократичен свят бе позволено да бъдат извършени безчинства, без намесата на местните власти, без да се окаже подкрепа и защита на едни невиновни хора, оставени на произвола на бясна тълпа, надъхана да посегне върху човешкия живот.
На 26 февруари в арменската църква „Сурп Аствадзадзин“ („Света Богородица“) се отслужи панихида за невинните жертви от Сумгаитските погроми. Протойерей Кусан Хадавян – духовен пастир на арменците в София, в обръщение към миряните припомни трагичните събития, довели до крайни ексцесии и до смъртта на хора, както и до недопустими издевателства. Впрочем, пак днес, в храма се отдаде почит и към паметта на членовете и симпатизантите на Арменското благотворително дружество „ХОМ“, клон „Кътутюн“. Това е установена от години традиция да се извършва панихида в последната неделя на февруари за всички тези родолюбиви жени и мъже, поддържали духа и традициите на организацията от създаването й в началото на миналия век до наши дни.
След края на панихидите всички вкупом се отправихме към Хачкара (каменен кръст), поставен в градина „Ереван“, за да продължи възпоминанието по повод 35-годишнината от трагедията, разиграла се в азербайджанския град Сумгаит (за тези събития ще разкажем в отделен материал). За разлика от други години, днес пред паметника се събраха доста сънародници, за да изразят съпричастността си към паметта на дадените на 27-28-29 февруари 1988 г. жертви.
Поклонението започна с вечните слова на „Отче наш“, произнесени от дякон Вартан Ананян.
„Преди 35 години светът стана свидетел на насилието и погромите срещу арменците в Азербайджан. В резултат бяха дадени много жертви, а стотици хиляди бяха насилствено изселени. По официални данни в онези години в тази страна са живели повече от 400 000 арменци, и тези населени места, с изключение на Карабах, след тези събития постепенно се обезлюдяват от арменско присъствие. Това беше азербайджанският отговор на изразената от народа на Карабах воля да живее свободно и независимо в своята историческа родина…“, така започна своето слово извънредният и пълномощен посланик на Армения в България Н.Пр. Армен Едигарян. Той припомни случилото се в последните дни на февруари 1988 г., посочвайки, че погромите са организирани по инициатива на властите в Азербайджан първоначално в Сумгаит, след което невижданото насилие застига арменците и в други градове на страната.
„Тези престъпни деяния съживиха тъмния и кървав призрак на геноцида, извършен в началото на същия век… Днес ние отдаваме почит към паметта на жертвите от погромите и с болка отбелязваме, че това престъпление срещу човечеството остава ненаказано, не му беше дадена адекватна политическа оценка, нещо повече – съдът на СССР ги определи като хулигански прояви“, подчерта дипломатът. Завършвайки своето обръщение към събралите се, той заяви, че с болка и възмущение констатираме, че и днес омразата към арменците продължава да бъде част от официалната политика на Баку. И в потвърждение на казаното припомни събитията от последните три години: войната от есента на 2020 г., окупирането на суверенни арменски територии от 2021 г. досега, блокирането на Лачинския коридор от декември 2022 г., което доведе до дълбока хуманитарна криза. „Всичко това доказва, че е наложително да се вземат международни мерки за защита да правата на народа на Арцах“, констатира г-н Едигарян. Той отбеляза, че е задължително да се даде отпор на тези крайни действия и че само навременното и вярно адресиране на проблемите, адекватната реакция ще доведе установяване на стабилен и траен мир в региона. По този повод се обърна и към българските власти, апелирайки да се присъединят към международната общност, за да бъдат спрени беззаконията и посегателствата върху човешкия живот.
„Има събития, които ние, не като арменци, а като човечество, не трябва да забравяме. Нашият народ е преживял много трагедии. Ако през 1915 г. предците ни изживяха погроми, кланета, гонения, които по-късно получиха определението „геноцид“, преди 35 години онова, което се случи в Сумгаит, получи определението „обикновен геноцид“. Можете ли да си представите какво означава „обикновен геноцид“? Аз не знам дали светът осъзнава какво се крие зад това понятие! Не знам дали светът е наясно какво е „обикновен геноцид“!
Това означава да не уважаваш човешкия живот. Това означава да проливаш невинна кръв. Това означава да изнасилваш жени, които нямат никаква вина и грехът им е само, че са се родили арменци. Това означава живи да изгаряш момчета, защото са арменци. Това означава да изхвърляш хора през прозорците на домовете ми или да ги запалваш…
Това се случи в Сумгаит…
Няма значение дали броят на загиналите е 25 души, 250 или 2500, защото онова, на което станахме свидетели, е пример за нечовешка омраза, за фанатизъм, който сякаш няма край.
Преди няколко дни Международният съд на ООН в Хага оповести своето решение да бъдат приложени временни мерки по отношение на Азербайджан и да се вдигне блокадата на Лачинския коридор. Знаете ли, всичко онова, което виждаме, ми дава основание да смятам, че Баку не се съобразява с нищо и никого. И най-тъжното е, че ние като арменци, освен да издигаме глас, да протестираме, освен да искаме справедливост, сме безсилни да сторим нещо повече. Защото действа определена политическа конюнктура, има друга политическа заръка, която не сме в състояние да управляваме.
Но можем да управляваме едно – да помним! Да помним тези дати, да скланяме глава и да разказваме на света какво се е случило. Да се стремим да вкарваме историята в правилното русло, защото Баку продължава да се опитва и нея да изопачи…“
С тези емоционални думи към сънародниците си се обърна членът на Координационния съвет на столичните арменски организации Вартануш Топакбашян. Структурата, заедно с ОАБС „Парекордзаган“-София и със съдействието на дипломатическата мисия на Армения в нашата страна застанаха зад организирането на това възпоменателно събитие.
Споменът за сумгаитските погроми продължи с едно есе, поднесено и прочетено от Соня Бохосян – член на столичния „Парекордзаган“. Ето го и него: „Защо хората се мразят едни други и коя е силата, която ги кара да се взаимонараняват. Желанието за власт, за управление на масите и за пари. Политиката изпъква на преден план, но зад нея се крие страхът. Човекът бива настройван срещу друг човек. Казват му: „Той ще отнеме къщата ти, територията на която си изградил дома си, ще те лишат от твоя език, от традициите ти и цялата ти културна идентичност!“. Човекът започва да се страхува и това е само едно от парчетата в пъзела на омразата.
35 години по-късно два съседни народа продължават да живеят в страх и неприязън. А можеше да бъде инак. Да няма повече война, да няма жертви, нито хуманитарна криза. Може би можеше хората да живеят в мир и разбирателство, или поне да не се избиват. А може би подобен сценарий е все още възможен и напълно зависим от нас, и от това до каква степен сме готови да отворим сърцето си за другия, и доколко сме способни да има диалог.
Прекалено обременен е не само Кавказ, но и светът, в който сме принудени да живеем. Погромът в Сумгаит не е само атака срещу арменците, а и срещу човешкия род. И за съжаление подобни атаки се случват непрестанно – навсякъде.
Патриотизмът е любов към собствената нация. Той трябва да бъде любов към собствената нация, а не омраза към друга. Ето защо този погром е атака не само срещу арменците, но и срещу дооформянето на азербайджанската нация и копнежа за национална идентичност“.
Последваха изпълнения на деца от неделното училище на „Парекордзаган“-София – прозвуча трогателно изпълнение на арменски на „Отче наш“, на великолепното стихотворение на Чаренц за Армения и нейните културни ценности и на един модернизиран танц, посветен на Арцах.
Сред българските гости на събитието бяха дългогодишният председател на групата за приятелство „България-Армения“ Атанас Зафиров – депутат от групата на БСП, председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, които поднесоха цветя в знак на почит към жертвите. Пред хачкара бяха поставени венци и цветя от името на арменското посолство, Координационния съвет, „Парекордзаган“-София, „Парекордзаган“-Пловдив (в присъствието на председателя му Хрипсиме Нурикян), както и от сънародници.
Текст и снимки: В. Топакбашян