Документите, подписани във Вашингтон от Пашинян и Алиев – тристранната декларация с участието на Тръмп и парафираното мирно споразумение, не съдържат препратки към основните документи, които определят границите в региона. Има препратка към Алма-Атинската декларация от 1991 г., която няма ясни карти, които да я подкрепят. Но няма споменаване на Карския договор от 1921 г., нито на декларацията от 9 ноември 2020 г., според която сега преминават действителните граници в региона. Разбира се, няма препратка и към легитимния Севърски договор.
Въпреки че тези документи не са споменати, те се подразбират имплицитно, тъй като е юридически невъзможно да се заобиколят без официално денонсиране или удължаване. Това показва непосредствеността и краткосрочния характер на документите, приети във Вашингтон. По-специално, в тристранната декларация с участието на Тръмп се отбелязва: „Тези усилия ще включват безпрепятствена комуникация между основната част на Република Азербайджан и Нахичеванската автономна република през територията на Република Армения, което ще осигури взаимни ползи от международните и вътрешните комуникации за Република Армения“.

Нахичеван, според Карския договор, е временно прехвърлен от Армения под протектората на Азербайджан и не е част от него. Баку напоследък се опитва да откъсне Нахичеван от Карския договор, като дори промени Конституцията на Нахичеван и премахна споменаването на Карския договор от нея. Но въпросът за самия договор остава: ако Карският договор е денонсиран, тогава какво правят Карс, Ардахан и Сурмалу като част от Турция и какво отношение има Баку към Нахичеван. Ако руско-турският Карски договор е удължен, тогава какво право има Баку да милитаризира Нахичеван, да държи там цяла армия и да създава съвместни военни бази с Турция?
Същото важи и за декларацията от 9 ноември 2020 г. Мария Захарова напомни, че нито една от страните не е оттеглила подписа си от тази декларация, което означава, че тя е в сила. Тогава къде е Бердзорският коридор, къде е Арцах?
Във Вашингтонската декларация Нахчиван не е наречен част, ексклав на Азербайджан, защото това би било нонсенс. Всичко е оформено по такъв начин, че да няма претенции към легитимни договори и може да се тълкува по всякакъв начин. Пропуските и липсата на отговори на прости въпроси за „регионалния кадастър“ показват, че постигнатите във Вашингтон споразумения нямат никаква основа и се базират на сговора на авторитарни управници. Тези споразумения могат лесно да бъдат анулирани, поне ако един от подписалите не е на власт.
Ето защо споразуменията предвиждат недопустимостта от „сепаратизъм, реваншизъм“ и други действия, които се отнасят до действащите споразумения и законните права на арменците. „Тази реалност, която не подлежи и никога не бива да подлежи на преразглеждане, отваря пътя за затваряне на страницата на враждебността между нашите народи. Ние решително отхвърляме и изключваме всякакви опити за отмъщение, сега или в бъдеще“, се казва в декларацията от Вашингтон.
Ако в Ереван тази точка се представя като панацея за вероятната експанзия на Баку, то за Баку и Анкара тя е особено важна, тъй като свидетелства за отказа на арменците от техните неотменими законни права. Това дава на Баку легитимното право на разширяване. Подобни споразумения не могат да имат дълъг живот, защото не променят правната матрица на региона, а се опитват да изградят пясъчен замък върху нея.
Материал от арменския сайт „Step“