100 години от раждането на един самобитен арменски талант, чието име мнозина не знаят
„Моите родители по рождение, обичаи и традиции са анадолци. Затова аз, явявайки се гражданин, в същото време мога да се смятам за анадолец. Искам да кажа, че Анадола за мен никога не е била чужда“ – това ще напише след време известният художник Жак Ихмалян.
Бъдещият творец се ражда през 1922 г. в Истанбул в семейството на дребен чиновник. Той рисува от ранно детство, а след време ще си припомня тези моменти: „Обикновено когато детето, на коленете на бащата или майката, чувствайки тяхната любов и нежност, започва да се глези и да иска това-онова. Разказват, че в такива моменти аз съм искал молив. И съм започвал да рисувам върху кутията с цигари на татко“.
Всъщност творецът наследява любовта към рисуването от баща си Гарбис, който в свободното си време занимава децата си с подобно занятие. Така че може да се каже, че той става първият учител на сина си. След като завършва арменско средно училище Жак продължава образованието си в турски държавен лицей, а когато е на 14-15 години започва да взима уроци при турския художник Абидин Дино. „От време на време носех на този известен майстор своите рисунки, а той подбираше най-добрите измежду тях и ме учеше. Имах и друг забележителен преподавател – Барди Рахми Ейюбоглу, който бе и поет. Той ми даваше академични уроци, разказваше ми маса важни неща и никога не ме ограничаваше да проявявам чувствата си и самоизразяването“, ще си спомня той своите първи учители.
Така, натрупал опит при опитни майстори на четката, арменецът през 1942 г. постъпва в истанбулската Академия за изящни изкуства. Сред преподавателите му е и френският художник Леополд Леви. Младежът е толкова добър, че преминава четирите година за две. Но докато е в последния курс на своето образование, е изключен заради своята политическа дейност. Проблемът е, че участва в революционна дейност като член на Турската комунистическа партия. Арменецът е арестуван и хвърлен в затвора. Когато излиза на свобода, му се налага да работи на случайни места, за да се издържа. През 1949-55 г. заживява в Бейрут, където преподава рисуване в средните училища. Ихмалян се занимава с илюстрация, оформя арабски, арменски и френски книги, а също и с „мебелна живопис“ – украсяване на детски стаи. Дори заедно с френския художник Симон Балтакс рисува стенописа „Дружба на народите“ в Бейрутското летище.
През 1956 г. заедно със семейството си се премества в Полша, където започва да се изявява в студио за анимационни филми. Илюстрира източни приказки, създава цял цикъл от графични работи към книгата със стихове на турския поет Назим Хикмет „Песни, пиещи слънце“, издадени на полски език.
Скоро обаче вечно търсещият творец отново решава да поеме на път. И този път посоката е Китай, където започва да се интересува от традиционна и съвременна китайска живопис. Там се увлича от техниката на рисуване върху оризова хартия. Високо цени изкуството на тази страна и дори започва да пише стихове, защото знае, че в Китай художникът трябва не само да рисува, но и да създава рими. Обикновено в ъгъла на китайски свитък може да се види колонка с наредени йероглифи. Това са всъщност стихове – късо стихотворение, което е допълнение към поясняването на картината. Този прийом арменецът също прилага в работата си.
Срещата на твореца с разнообразни народи и култури го обогатява, разширява кръгозора му, прави творческия му свят по-пъстър. „Обикновено за един художник е трудно да говори за себе си и за творчеството си. Само картините, създадени от художника, могат да разкажат за него, за личността му и майсторството. Аз например изобразявам това, което чувствам и не се старая да украсявам своите чувства, защото украшения от всякакъв род приличат на пусти красиви думи – това е външна обвивка, която пречи да се види истинското лице на автора“, споделя Жак за работата си. И ако се вгледате в платната му, ще видите колко са изчистени те, как рисунъкът му е изтънчен, без нищо излишно, само израз на състояния и мисли. Затова и той самият твърди, че се стреми към най-простата форма за изразяване на мисли и чувства, но в същото време без да попада в сферата на примитивността. „Аз възприемам природата, всичко видимо, човека, приятелството, отношенията между хората, целият обкръжаващ свят само като източник на вдъхновение и моето възприятие на всичко това в най-откровена форма изразявам върху платното. Знам, че художникът твори не само в момента, когато стои пред палитрата с четка в ръка, а го прави във всеки миг и на всяко място, твори мислено – без четка и платно. Основа на изкуството аз смятам искреността. Всяка фантазия може да стане правдиво изкуство само при едно условие – ако художникът е искрен!“ – така вижда художникът своя творчески процес.
И макар Изтокът да вълнува силно Ихмилян, той все пак не се задържа задълго в Китай. Следващата му спирка е Москва. И това е мястото, което той повече няма да напусне. От 1961 г. заживява за постоянно в руската столица, дели времето си между живописта и преподаването в Института за страните от Азия и Африка към Московския държавен университет, организира изложби, които се оценяват високо от колегите му и критиката. Особено ценна за него е подкрепата на художника Таир Салахов, който през 1979 г. в статия към каталога за една от експозициите на арменеца пише: „Помня своето първо впечатление от запознанството ми с Жак Ихмалян – почувствах радост от откритието си. В неговото ателие беше тясно от платната му. Пред мен беше един изключителен, ярък, самобитен художник и добър, извънредно деликатен човек. Жак дори ми се стори наивен и простодушен, а всъщност той притежаваше трезв разсъдък, ясен ум и широк кръгозор“.
Любов към родината, нежност към човека, ласка към природата, синьото небе и зелената земя – такива нюанси изпълват работите на арменския творец. Поезия изпълва платната му. Истина е, когато Жак твърди, че всичко, което го заобикаля, е източник на вдъхновение, че ако художникът е искрен, то изкуството му става правдиво. Той никога не се ограничава с фиксиране само на видяното, а се стреми към дълбочина, носейки в себе си силно композиционно чувство. Вижда света като хармоничен и го изобразява точно така.
Дългогодишно приятелство го свързва с именития турски писател Назим Хикмет. Когато арменецът рисува илюстрациите към негова поредна стихосбирка, поетът пише в книгата: „Един прекрасен ден ще напиша стихове, които ще бъдат достойни за твоите рисунки“.
През 1974 г. Ихмалян става член на Съюза на художниците на СССР.
Художникът обича експеримента и не се бои от него. Прави живопис върху картон, метал, пластмаса, шпертплат, дърво… В техника също е много освободен. Обича битумния лак, който навремето е използван като антикорозионно средство за дъното на автомобилите, прави отпечатъци, понякога прогаря работи, рисува с масло върху хартия. А сред любимите му жанрове се нарежда портретът. Една трета от произведенията му, а те са около 2000 платна, са портрети – ярки, самобитни, запомнящи се и много точни. Но има и пейзажи, натюрморти. Специалисти твърдят, че творбите на Ихмалян са за избрани, за онези, които разбират живописта, способни са да вникнат в нейния дълбок смисъл. А при него смисълът са дълбоката мъдрост, любовта и човечността.
Жак Ихмалян – един великолепен, неординарен творец, който не е широко познат на арменската публика, умира на 1 април 1978 г. в Москва. Погребан е в Ереван.
Работи на художника се пазят в Третяковската галерия, в Музея за изкуства на народите на Изтока, във Всеруското музейно обединение за музикална култура „Глинка“, Астраханската картинна галерия, Националната галерия на Армения, в музея на Ечмиадзинския катедрален събор. През 2009 г. една от работите му е предадена на Истанбулския музей за живопис и архитектура.
На заглавната снимка: Жак Ихмалян с Назъм Хикмет, Варшава, 1955 г.