Повече от стотици оцелели и спасени образци от Музея на килимите в Шуши, преди арцахският град да попадне в ръцете на азербайджанците по време на 44-дневната война, така и не получиха дом в Ереван. Беше обещано да бъде предоставен такъв, но уви… И сега те пътуват, за да разказват своята история с помощта на вплетените в тях символични елементи и мотиви.
Преминалият под контрола на Азербайджан Шуши винаги е бил смятан за културен център на Планински Карабах. Там преди войната действаха пет музея, в които в течение на последните десетилетия бяха събрани и подредени хиляди произведения на изкуството – образци на древната арменска култура. Музеят на килимите обаче бе единственият, който частично успя да евакуира своите експонати и днес неговият създател – Вардан Асцатрян, пътува с уникалните образци и обяснява на посетителите значението на втъканите в тях елементи. „Килимите, естествено, са много красиви, но за мен е важно всеки посетител не само да види тяхната красота, но и да се запознае с обобщения в тях смисъл. Това са ръкотворни летописи на историята на Арцах, на нашата история. Ние загубихме родината си и аз искам да запазим тези истории, за да не се лишим и от културата и паметта“, така разсъждава благодетелят.
В музея са събрани килими от всички райони на Карабах. Част от тях частният предприемач успява да издири в чужбина, по места, където са заминали техните собственици, напускайки навремето Арцах. "За мен задължително условие при покупката на килими е срещата със семействата, на които са принадлежали. Това е необходимо, за да науча не само историята на изделието, но и тази на фамилията, на което е принадлежало. Смятам, че е важно да се знае точното място на създаването на всяко от тези уникални предмети“, разказва Асцатрян.
Идеята за създаването на музея се ражда след първата карабахска война – през 90-те години, но се осъществи едва през 2011 г. „В съветско време често се случваше азербайджанците да обикалят по селата и да купуват килими от арменците. За това знаеха всички. Понякога това се правеше посредством арменски търговци. И безценни съкровища напускаха Арцах, изтривайки епизоди от историята.
Доказан факт е, че тъкането на килими е присъщо на уседналите народи, с това номадите никъде не са се занимавали. Изнасяйки арцахските килими от местата, където са били създавани, азерите искаха да си ги припишат на своята история и култура“, твърди бизнесменът. Още на млади години Асцатрян започва да пътува из селата и да събира килими, за да спаси културното наследство на родината си. И почти 20 години след началото на тази своя идея той успява да ги извади на показ, събирайки ги под покрив – в частния Музей на килимите.
„В Музея имаше почти 300 експонати. По време на войната, на 31 октомври, с голям труд успях да евакуирам част от тях – някъде около половината. Тогава не знаехме, че Шуши пада, но вече предчувствах катастрофата и реших да спася каквото успея. До входа на музея стояха двама войници и те ми помогнаха да изнеса част от килимите. Така те напуснаха града, но войниците не успяха“, припомня си онези мрачни дни Вардан.
Върху някои от спасените килими се виждат изтъкани библейски мотиви: първият човек, сътворен от Бог; първата жена; дървото на живота; плодът, станал причина за изгонването на Адам и Ева от рая. Има и килими, върху които са представени стъпалата към ада и скорпиони, защитаващи портите към преизподнята. Върху голяма част от килимите се срещат кръстове. Един от експонатите се нарича например „Ден и нощ“ и разказва за Пътя на коприната, който е преминавал и през територията на Планински Карабах. „В арменските, в частност – в арцахските килими, има много символизъм, митични епизоди. Има примерно много работи с мотиви, изобразяващи пчели. Пчелата е символ на Божията майка, символ на почитта към майката в арменските семейства, на особено отношение към нея“, споделя още експертът по килимите.
Макар майсторите да натоварват със символика произведенията си, те ги създават и за практическа употреба. Било е обичайно да се събира зестра за момичета в килими; солта се е съхранявала в специални торби, наречени „ахаксак“. А по време на пътуванията всички необходими вещи били поставяни в торби, наричани „хурджини“. Тези изделия също са украсявани с различни елементи като килимите.
Интересен момент е, че сред събраните от Асцатрян образци могат да се срещнат и такива, състоящи се от две части. Навремето те са били разделени на парчета, а впоследствие събрани и съединени в музея. Колекционерът обяснява, че някога по-бедните семейства са били принудени да разделят килимите, за да има чеиз за няколкото им дъщери. Той разказва следната интересна история: „Имах случай с един от разделените килими. Когато намерих една от частите, попитах семейството къде е втората. Казаха ми, че е в съседното село, при сестрата на прабабата. Поех към нея, но се оказа, че предния ден дошли някакви хора от Ереван и купили парчето. Така се наложи да търся втората част повече от година. Оказа се, че е продадена на колекционер от Швеция. Наложи се да заплатя доста повече, за да мога да върна обратно продаденото в чужбина".
Така днес „бездомните“ арцахски килими пътуват из Армения. Асцатрян обаче не се съмнява, че все някога те ще се върнат у дома. Той не просто се надява на това, а вярва, че един ден това ще стане. И когато разказва на посетителите историята на спасените от него килими, винаги завършва с показването на една работа, украсена със звезди и с думите: „Цветът на този килими казва, че и след най-тъмната нощ настъпва зората“.