Положението на насилствено преселените арменци от Арцах продължава да бъде в центъра на вниманието на обществеността в Армения, на арменското правителство и на ред международни хуманитарни структури. Още през първата седмица от установяването на арцахци в близката до нея република стана известно, че ще бъдат налице проблеми с настаняването на десетките хиляди бездомни хора. Голяма част от тях бяха обгрижени от местните власти в градовете Горис, Арташат и околните села. Някои арменци отвориха домовете си за непознатите си сънародници и ги прибраха, за да не нощуват на улицата. Други бяха настанени във временни палатки, трети в налични свободни помещения. Малка част от бягащите от етническата чистка на Азербайджан успяха да продължат пътя си и да стигнат до столицата Ереван и други населени места във вътрешността на страната, въпреки ограниченията, наложени от властите.
На брифинг, проведен преди десетина дни министърът на териториалното управление и инфраструктурата Гънел Саносян, на въпрос какви действия се предприемат от правителството за настаняването и създаването на условия за преселниците, поясни, че над 2000 души от приетите в различни арменски области 80 000 човека, вече живеят в нежилищни, но приспособени постройки. Големият проблем е, че условията в тези сгради далеч не са пригодени за нормален живот, а в тях биват настанявани и деца, и инвалиди, и възрастни хора. Стаите се нуждаят от ремонт, често по-сериозен, а не козметичен, има проблеми и със санитарните помещения.
В един по-ранен момент в Арташат например 104 души (сред които 31 непълнолетни), живяха десетина дни в спортната зала на местното училище (виж заглавната снимка). Леглата бяха наредени едно до друго като в казарма, хората се хранеха на смени от храната, която им се раздава от доброволците. Насилствено преместените получаваха от самото начало топла храна, получавана пред палатките на Червения кръст. Днес там вече няма бездомни, всички са преместени на други места.
Много от карабахските преселници и досега нямат жилища. За да се реши този сложен въпрос кметствата и обществените организации откриват временни приюти. В община Арташат в Араратска област има 10 такива, в които живеят близо 400 души. Идеята за създаване на общежитията е на представителите на обществените организации „Пъргунк 2020“ и „Смарт Армения“ още в първите дни от насилствената депортация. „В Горис органите на местното самоуправление заявиха, че успяват да се справят с наплива от преселници. Във Вайк нямаше пустеещи големи помещения. На нашето предложение реагираха от общината в Арашат и само за 20 часа бе открит този приют“, разказва председателят на благотворителната обществена организация „Смарт Армения“ Арман Налбантян. Доброволци – ученици от арташатските училища, помагат за решаването на организационните въпроси, правят каквото е по силите им. Благодарение на набирането на средства онлайн неправителствените организации успяват да осигурят на бездомните три пъти топла храна дневно и предмети за хигиена.
Особена трудност изпитват многочленните семейства, а те сякаш са преобладаващи на брой. Така например живялото в спортната зала в Арташат семейство Григорян има осем деца, седем от които са непълнолетни, две от тях имат церебрална парализа, а едно от малчуганите е с епилепсия. В Степанакерт голямата фамилия е имала двуетажна къща. При напускането ѝ майката едва успява да вземе няколко дрешки за децата и машината за мелене на месо, за да може да готви на децата си. С този оскъден багаж десетимата поемат на път. Майката твърди, че всички се опитват да се адаптират към новите условия и казва, че най-тежко преживява факта, че в родния си град са оставили гроба на сина си, загинал по време на 44-дневната война. За последно децата ѝ са ходили на училище на 19 септември, но родителите не бързат да ги изпратят в съседното учебно заведения, където също има временен приют. Предпочитат първо да се установят трайно. Впрочем по последни данни едва 38% от децата в училищна възраст от насилствено преселените арцахци ходят на училище в Армения.
Мнозина от онези, на които им е предложен вариант за покрив над главите, се оплакват, че условията са ужасни. Сред тях е и Марине Григорян с нейното голямо семейство. „Трябва на първо време да решим въпроса с дома си, а след това с училището. Където и да отиваме, условията са кошмарни: или покривът е разрушен, или няма прозорци, а на всичкото отгоре ни се иска и наем за това – по 100 000 драма (над 500 лв.). Как да живеем така?“, пита измъчената жена.
Огромна част от хората, живели в Арцах, са пред безизходица. Дори и тези, които решават да потърсят възможност за живот в Ереван. Онова, което им се предлага, е потресаващо. Хората твърдят, че в жилищата няма газоснабдяване (в Армения всичко е на газ, дори и в най-затънтеното село), няма нормална баня и тоалетна, няма кухня. Немалка част от преминаващите през това изпитание, изпитват този ад за втори или трети път, за пореден път остават без покрив и без каквото и да било имущество.
Благотворителните организации обещават, че ще работят дотогава, докато от подкрепата им се нуждае дори и един бивш жител на Арцах. А междувременно хората, оказали се пред безпътица, продължават активно да търсят жилища и работа, тъй като зимата чука на прага и ще бъде невъзможно тя да се преживее във временните помещения. А и арцахци реално нямат средства, с които да издържат семействата си. Арменското правителство им отпусна еднократна помощ в размер на 100 000 драма на човек. Какво ще стане, когато тези пари приключат, пак ли арцахци ще гладуват? Трябва да се знае, че животът в Армения не е никак евтин. Цените са като у нас, в България, само по пазарите могат все още да се срещнат по-достъпни плодове и зеленчуци, но със застудяването и те ще приключат.
Остава нерешен въпросът и с образованието на децата, кметствата не могат да принудят децата да ходят на училище, родителите сами трябва да се обърнат към тях с искане. А и местата в учебните заведения са ограничени. Така че въпросът докога насилствено преселените ще останат без постоянно местожителство, а децата – без образование, продължава да виси във въздуха. Засега в учебните заведения има записани малко над 11 200 ученици от Арцах.
Процесът на оценка на преценяване нуждите на арцахци продължава да тревожи арменските общини, където има новодошли. Междувременно има и добра новина. След преселването има вече родени 31 бебета. От тях 11 са се появили на бял свят в Ереван, в Ширак са се родили две дечица, в Арарат – три, в Котайк – четири, в Армавир – три, в Сюник – пет, в Лари, Тавуш и Кехаркуни – по едно.
Най-голям е броят на преселените в Араратска и Котайкска област. В първата се намират 19 054 преселници и местното кметство работи непрестанно, създадени са различни работни групи, в регистрационния център има денонощно дежурство. В община Арташат понастоящем живеят 1241 семейства или 5199 души. 519 семейства (2060 човека) са пръснати из град Арташат, 722 семейства (3139 души) са настанени в селските населени пунктове, 114 семейства (472 човека) преживяват във временни жилища и къщи за гости. 652 фамилии (2749 души) живеят под наем, а 485 семейства или 1978 човека са установени в предоставените им безвъзмездно домове или са при роднини. Полагат се грижи за хората с влошено здравословно състояние, нуждаещите се са осигурявани с нужните им лекарства. Данните бяха изнесени публично от ръководителя на община Арташат Карлен Мъкъртичян.
От своя страна прессекретарят на арменския премиер Назели Бахдасарян сочи, че досега в първичните здравни заведения са регистрирани над 13 000 от принудително преселените. За да бъде получена еднократната помощ, всеки трябва да се регистрира в Единната социална служба. Тя напомни, че министерството на финансите е открило специална сметка за дарения във всякаква валута от граждани, които живеят в Армения и извън нея.