През последните дни в медийното пространство в Армения все по-често се появяват материали за благосъстоянието на настоящите управляващи. Разбира се, предимно в издания, които са опозиционни и това е разбираемо – почти винаги опозицията се опитва да дискредитира властите, да критикува действията й, да недоволства, да създава определени настроения. В случая със ситуацията днес в републиката това е не само разбираемо, но и има доста основания за несъгласие, за неприемане на водената политика. През последните четири години, след като на власт дойдоха новите в лицето на премиера Пашинян и неговата партия „Граждански договор“, сътресенията са непрестанни, случиха се драматични събития, които доведоха до смъртта на хиляди млади животи, до завземане на чисто арменски територии от противника, до загубата на Арцах, до наличието на арменски военнопленници в Баку (за които май вече не се споменава дори), до проблеми в ежедневието на обикновените хора… Голяма част от дадените обещания не се изпълняват, налице е постоянна смяна на хората на властови позиции, има политически преследвания. Списъкът е дълъг!
И друг път сме споменавали, че Армения е малка държава. Трудно е да остане нещо скрито-покрито. Знае се кой на кого е брат или сват, кой какво си е купил и къде, кой какви фирми има – дори и да са с подставени лица, кой за кого е неудобен и т.н. За втория арменски президент се появи дълъг списък от фирми и издания, към които той или негови приближени имат отношение. Повечето публично изнесени неща не бяха лъжа. За третия държавен глава Серж Саркисян също не останаха скрити неща, най-вече за братята му, племенниците и други облагодетелствани роднини. За олигарсите също е известно кого покровителстват, с кои кръгове са свързани – и вътре в страна и вън от нея. Не е тайна преди кой от тях зад кого стоеше, знае се и сега как са позиционирани олигархичните интереси. Да не говорим за т.нар. „соросоиди“, които днес се подвизават на властови постове.
Така че излизат наяве доста неща. Колкото и да се отричат от „потърпевшите“ някои от публичните истини за тях, в повечето случаи има доказателства, които да ги потвърдят. Така че фактите, за които напоследък се пише за ръководещите днес делата на Армения, също имат достатъчно аргументирана подплата и е трудно да бъдат опровергани. В случая става най-вече дума за впечатляващо със скоростта си забогатяване или възползване от така наречено служебно положение, срещу което впрочем Пашинян и компания твърдят, че се борят от идването си на власт та досега.За какво става дума? За стандартните неща: закупуване на скъпи имоти с кредити, които не се отпускат на всеки; за печелена на търгове „на косъм“ или на обществени поръчки буквално „на ръба“; за банкови сметки вътре и вън от Армения. За такива работи се пише в последно време наред с острите обвинения за безстопанствено и безотговорно отношение към държавните дела, най-вече към бъдещето на Армения, чиято държавност е сериозно заплашена.
CivilNet и ред други медии например през последните дни усилено коментират една нова придобивка на министъра на външните работи Арарат Мирзоян. „Високопоставени длъжностни лица на „Граждански договор“ паралелно с пребиваването си на длъжност подобряват имуществото си“, пише сайтът. Съобщава се, че в края на миналата година той и съпругата му са се сдобили през декември 2022 г. с шикозна къща в селището Касах, област Котайк. Домът, на който ще се радват Мирзоян и жена му Гоар Абаджян, е на стойност 112 млн. драма. Според документа, с който CivilNet разполага, парцелът е от 951 кв. м, къщата се разполага на 288 кв.м, има гараж от 61 кв.м и прилежаща към имота сграда от 81 кв. м. Така погледнато, не става дума за кой знае колко голяма собственост, дори може да се каже, че къщичката е доста скромна. Въпросът е, че според източника, тя не съответства на доходите на външния министър. Известно е, че имотът е закупен с кредит от една от банките, близки до властовия кръг в Армения. Но проблемът дори не е в това, че човек с приходите на Мирзоян няма как да изтегли такъв огромен кредит, макар че на обикновен арменец с такива доходи не биха му го отпуснали. От CivilNet се питат как ще го връща, след като заплатата му не го позволява. Съпругата му също не разполага с някакви огромни възможности. За да върне дължимото, пише източникът, той трябва да остане на заеманата сега длъжност десетилетия наред… И пак няма да е достатъчно.
Другият сценарий определено е по-интересен. Той засяга косвено председателя на Народното събрание в републиката Ален Симонян, а пряко – брат му. Отнася се до акционерното дружество „Евроасфалт 1“ – една от компаниите, оглавявани от Карлен Симонян. Там схемата е доста забавна, защото единственият акционер във фирмата е една жена – Сируш Давтян. Извършена съвсем елементарна журналистическа проверка показва, че тя живее в скромна къща в селската община Уши в Аракацонска област. Става ясно, че „Евроасфалт 1“ с уставен капитал от 140 млн. драма (около 290 000 долара) се владее от 64-годишна самотна арменка със здравни проблеми. Кореспондент на радио „Азадутюн“ отива в селото, но жената отказва да отговаря на въпросите му. Брат й обаче е по-благосклонен при условие, че не бъде записан с камера. Той обяснил, че истинските собственици на въпросната компания трябва да се търсят на друго място и помолил да бъде оставена на спокойствие Сируш, която страда от хипертония. Когато вижда документите с името на сестра му в тях, той с усмивка отговорил: „Какъв крупен предприемач може да бъде тя?“.
„Евроасфалт“ се появява на бял свят само няколко месеца преди „кадифената революция“, на 18 март 2018 г. с уставен капитал от около 100 долара. Втората компания на Карлен Симонян – „Евроасфалт 1“ вече е създадена през февруари 2021 г. с капитал от 140 млн. драма. И тя получава от държавата две големи поръчки за полагане на асфалтово покритие. Първата е от Министерството на териториалното управление от 17 юни 21 г. на сума 368 млн. драма (над 760 000 долара). Втората е за близо 595 000 долара и е за асфалтиране на пътища вътре в община Апаран.
„Не отговарям на въпроси на жълтата преса, на „жълти“ въпроси не отговарям“ – такава е реакцията на ръководителя на арменския парламент Ален Симонян, когато журналисти го питат за тази ситуация. Позволява си само да каже, че компанията на брат му просто е предложила най-ниската цена за извършване на работата и е нормално да бъде предпочетена. Всъщност, погледнато отвисоко, той е прав: „Евроасфалт“ в тръжното си предложение е посочил цена, която е по-ниска само с около 50 000 драма от тази на конкурента му, чиито стойности са най-близки до това на тази компания. А министърът на териториалното управление и инфраструктурата по това време Сурен Папикян от ефира на една арменска телевизия заявява, че ключовите думи в тази история са „търг“ и „победа“.
Само че, когато разликата е нищожна, човек няма как да не си зададе въпроса дали Карлен Симонян не е имал предварителна информация за уж пазените в тайна документи с цените на останалите компании, за да напише сума с толкова нищожна разлика? А и никой от останалите претенденти след спечелването на търга не е посмял да го оспори с аргумента, че не биха искали да си развалят отношенията с държавата, която е основният поръчител. Т.е. те се страхуват да не загубят трошичките, които им се отпускат от правителството. Но във всичко това прозират корупционни рискове, а и като поведение няма нищо по-различно от онова, срещу което новите управляващи заявиха, че ще се борят. Преди подобни търгове се печелеха от компании, близки до старите власти. Сега ситуацията се повтаря по „странен“ начин. Само че Ален Симонян не е съгласен да се правят подобни сравнения. „Аз наистина не разбирам тези сравнения. Разбирам, че хората са свикнали да съдят за другите по своите собствени стандарти, но ако те са постъпвали така, това не означава, че то има някакво отношение към мен“, заявява той.
Интересно е да се види как историята се повтаря и се случват аналогични неща. Не че е нещо неочаквано и все пак…
Арменските медии изнасят и някои други факти. Например за това, че в началото на декември 2022 г. от бюджета на Армения са похарчени повече от 500 000 долара за закупуване на нови луксозни джипове за Никол Пашинян. Автомобилите са придобити със секретно решение на Националната служба за охрана и прехвърлени на Службата за държавна охрана, за да обслужват премиера и семейството му. Като цяло тайно за ръководителя на кабинета са купени 4 автомобила Toyota Land Cruiser 300, всеки от който струва около 100 000 долара. Петият е луксозният SUV Lexus LX500 с дизелов двигател, който се оценява на $130-150 хиляди.
Преди малко повече от година за Пашинян са били закупени други два нови автомобила: брониран Lexus LX570 на стойност около $250 000 и Toyota Hiace.
За председателя на парламента Ален Симонян пък за сметка на данъкоплатците (т.е. пак от държавния бюджет) е купено BMW 750Li xDrive LCI, струващо $183 000. Тази „спешна“ покупка се обяснява с това, че другото BMW на депутата е било „много скъпо и неефективно“... Това пише в обяснителна записка към проекторешението, което е прието в необсъден на парламентарно заседание пакет.
Междувременно не е тайна, че държавният дълг на Армения достига вече цифрата от 11 милиарда долара, а бедността в страната е стигнала рекордните 50%. Дори тези данни да са преувеличени и само наполовина да са верни, то можем да си представим кризата и проблемите, пред които в бъдеще ще се изправи републиката и колко трудно те ще бъдат разрешени, дори и при една смяна на властта.