Темата за кандидатстването на Армения за влизане в Европейския съюз буквално разбуни духовете в страната и пак буквално, отклони вниманието на обществеността от протестното движение „Тавуш в името на Родината“. Това е добре позната тактика, когато в една страна има сериозни проблеми за властта и тя често е добре работеща. В случая тя също заработи. От една страна проевропейски ориентираните политически сили, макар и извън парламента, но подкрепящи властта на премиера Пашинян, предизвикаха дебат. Мнозинството прегърна темата и макар да не е ясно какво е точно виждането му по въпроса, я поде с ентусиазъм. Състояха се слушания и центърът на вниманието и на медии, и на анализатори, и на политици, и на политически сили се насочи натам. Последваха и различни реакции.
Арменските власти възнамеряват да комбинират референдума за кандидатстване за членство в ЕС с референдум за промяна на конституцията, се казва в изявление на парламентарната група „Армения“. „Това се прави по простата причина, че промените в конституцията, извършени под предлог за референдум за членство в ЕС, удовлетворяват друго турско-азербайджанско искане“, се посочва в него. Авторите призовават арменските власти да информират гражданите, че една от възможните последици от кандидатурата на Армения за ЕС може да бъде излизането на Армения от ЕАИС (Евразийското икономическо пространство), което би навредило, и то много сериозно, на арменската икономика. „Арменските власти и авторите на законопроекта трябва преди всичко честно да информират обществеността и да отговорят на следния въпрос: трябва ли Армения да напусне ЕАИС, като се има предвид, че ЕС е преди всичко митнически съюз“, подчертават депутатите от блок „Армения“. Те обръщат внимание върху факта, че подобна стъпка може да нанесе сериозни щети на установените търговско-икономически отношения на Армения, структурата на външната търговия и икономиката като цяло.
От фракцията са убедени, че въпросът за членството в ЕС може да бъде решен изключително чрез постигане на взаимни споразумения при преговорите между Армения и ЕС, които ще избегнат репарационни щети в случай на негативна реакция от страна на ЕС на инициативата на Армения. „Евентуалната липса на положителна реакция на ЕС към кандидатурата за членство чрез референдум би нанесла сериозен удар върху репутацията на страната“, е мнението на арменските депутати от опозицията. Също така те изразиха опасения, че референдумът може да засили разцеплението в обществото и да доведе до ново разделение в него под антируски и антиевропейски етикети. Според тях не е неслучайно, че бившите страни от ОНД, които станаха кандидати за членство в ЕС (Украйна, Молдова, Грузия), не са провели такъв референдум.
Ако за страните от бившия източен блок изборът да се поеме към Европа бе сравнително лесен, той не премина без трусове. Те бяха от различен калибър за отделните държави, тъй като и развитието им, икономическото им положение, състоянието с демократичните ценности също не бе на еднакво равнище. Нека да си спомним какъв дълъг път измина България, преди да стане част от семейството на Европа. Това не е процес, който се решава за няколко месеца, за да стане факт до края на годината, както заяви арменският премиер преди няколко месеца в Копенхаген.
Да си част от Европа е прекрасна перспектива и е нормално повече от арменските граждани да мечтаят за това. Дори и проруски настроените, които никак не са малцинство в Армения. Но ако се поеме в тази посока, със сигурност обществото, което и без това е разделено, ще се раздели още повече. Освен това републиката от десетилетия е тясно свързана – ще или не ще, с Москва, и то по много линии. Тя получава от Русия газ и нефт на доста прилични цени, електроенергията е зависима от нея, в страната руските инвестиции са най-много и са големи, руски компании имат интереси там, да не говорим за огромния руски пазар, който носи печалби на ред арменски фирми. Може още да се изрежда. Ако бъде спряно кранчето за газта например, откъде ще търси Армения крайно необходимата ѝ суровина? От Азербайджан? В най-добрия случай ще може да разчита на Иран, но пазарната цена може да се окаже непосилна за потребителите. Затова и днешните власти, въпреки прозападната си ориентация, не напускат ЕИАС и не бързат да се произнесат по въпроса за подаване на заявка към ЕС.
Едно обаче е сигурно – предстои промяна на Основния закон на Армения. И обезателно ще бъде направен опит да се премахнат онези моменти, които са трън в очите и на Баку, и на Анкара. А това са пунктовете, които се отнасят до две болезнени за арменците теми – Арцах и Геноцидът. Ако бъдат направени и тези отстъпки, Армения напълно ще се обезличи откъм ценностна система и общонационални каузи.