„Несравнимо докосване, необичайно прецизна фраза и спираща дъха виртуозност“ („Фигаро“); „Той е поет на пианото и като велик поет има свой собствен стил и своя индивидуалност и всяко произведение, което свири, има свой собствен непонятен свят“; „Великолепна техника и способност да изпълнява произведения със сложна, наситена хармонично тъкан - удивително ясно и прозрачно“; „Феноменална фантазия и яркост“;, „Магьосник на звука на пианото“; „Съвършено фразиране и спираща дъха виртуозност“… Могат да се цитират още много подобни определения, характеризиращи невероятният талант на този изпълнител. Но може би най-краткото, най-точното и най-яркото е това на Le Devoir (Монреал) – „Сергей Бабаян е гений. Точка!“.
И този гений за първи път гостува на българска сцена по покана на „Кантус Фирмус“. Той бе един от специалните гости на Европейския музикален фестивал и в зала „България“ на 29 април в негово изпълнение прозвуча Концерт за пиано и оркестър №18 в до мажор, оп. 15 на Лудвиг Ван Бетовен. Творбата бе изпълнена в съпровода на оркестъра на „Кантус Фирмус“ под диригентството на младия и много изразителен маестро Боян Виденов. Програмата включваше още две произведения на Феликс Менделсон Бартолди: Увертюра „Хебриди“, оп. 26 и Симфония № 4 в ла мажор, оп. 90 „Италианска“. С това обаче изживяването не приключи.
След като в първата част на музикалния празник на сцената излезе пианистът Сергей Бабаян и с характерните за него увереност, спокойствие, енергия, артистичност, но без излишен патос, изпълни творбата на Бетовен, публиката реши, че не може да се задоволи само с едно произведение. Неспиращите аплодисменти принудиха гостуващата звезда да излезе и да изпълни един бис. Той обаче също се оказа недостатъчен и меломаните отново заръкопляскаха бурно, докато музикантът отново не седна зад рояла и не изпълни втори бис. След него залата стана на крака и продължително аплодира артиста, който покланяйки се, излъчваше благодарност за топлия прием в България, в София.
Дано на изпълнител от такава величина, какъвто е арменецът, роден в Гюмри и живеещ от над 30 години в САЩ, да му е харесало това искрено и топло посрещане, за да се върне отново на българската сцена. Неговото майсторство, неговият подход към всяко едно музикално произведение – независимо дали е на класик или на съвременен автор, неговият начин на изразяване и отношение, трябва да се види, чуе, почувства от повече почитатели на този жанр музика.
Като човек, който не е нито музикален експерт, нито музикален критик, мога да се доверя на казаното за Бабаян от специалистите. „По-скоро неговите внимателно изработени и изключително чувствителни интерпретации на всякаква музика – от Рамо до Пярт, но преди всичко на шедьоврите на Бах, го правят един от легендарните пианисти на нашето време“, пишат за него. Всепризнатият музикален критик Джоузеф Хоровиц го нарича „един от великите пианисти на настоящето“ (в рецензия за списанието Arts Journal). „Бабаян е едно интегрирано цяло в изпълнението си. Той е едно с пианото, инструментът е част от него (…) Неговата музикална интелигентност е изследваща и информативна. Той е безстрашен импровизатор (…) Всъщност, при всяка една от интерпретациите на Бабаян в Zankel Hall настръхваш от изненади. Нищо не беше предвидимо, освен майсторството на неговия пианизъм“, пише той.
„Неговите необичайни, образно структурирани програми предизвикват постоянен интерес. Сергей Бабаян свири технически сложни произведения, но в залата винаги можете да усетите удивителната яснота на неговата игра, щедрост, неизчерпаемост, безкрайността на потока от чувства и мисли, бездната на въображението. Най-известният учител и най-известният изпълнител в едно лице е трудна комбинация, но Бабаян я играе печелившо“, казват за него музикалните експерти. Така например записът на Бабаян на Скарлати според мнението на мнозина с право може да се нареди до изпълнението на Владимир Хоровиц. А репертоарът на пианиста постоянно се разширява и с днешна дата включва над 55 концерта за пиано.
„Неговото въображение, одухотвореността на поетичната игра, известната дистанцираност и оригиналност в подбора на творби за солови програми не могат да останат незабелязани. А Сергей Бабаян е голям познавач на съвременната музика, която заема важно място в неговия репертоар“, четем в рецензии за пианиста. Онези, които следят развитието му и избора на творби за концертите му – солови или с оркестър, посочват широкия диапазон от автори, които той поднася на публиката. И все пак изпълнителят има своето пристрастие: „Вярата в музиката на Бах е толкова силна, че ни въвежда в състояние на духовно, блажено равновесие, което всъщност ни прави щастливи. Мога да изучавам музиката на Бах осем часа на ден. Всеки музикант има свой любим композитор. За мен най-важен е Бах. Ако се разрешаваше да се занесе музиката само на един композитор на пустинен остров, аз бих избрал Бах“, признава той.
Както стана ясно, пианистът-арменец е не само изпълнител, но и педагог. И то доказано изключителен и в това поприще. Така че сред учениците му, попили от неговото майсторство като преподавател, има мнозина, които са световноизвестни. С един от тях – Даниил Трифонов, Бабаян обича да излиза заедно на сцена за клавирни дуа, защото вече не чувства гениалния пианист като свой ученик, а като приятел и колега. Често журналистите му задават въпроса за какъв се смята на първо място: за педагог или пианист-изпълнител. Ето какво отговаря той: „Преподаването е резултат от моето изпълнителство. Ако ми вземат учениците, ще се справя добре и без да преподавам. Но ако възможността да музицирам ми бъде отнета, се съмнявам, че ще продължа да преподавам. Преподаването е интересно, заедно с музицирането. Бах е преподавал, Шопен е приемал преподаването много сериозно. Едно време беше общоприето, че преподаването е второкласно, че се прави от не най-успешните изпълнители. Това, разбира се, е ужасна глупост, защото едното продължава другото. Същите артистични находки, същата дълбочина, просто изразени по различен начин. В единия случай – чрез вашите ръце и вашата душа, в другия – чрез ръцете и душата на ученика. Но педагогиката е още по-рядък дар от изпълнителството. Трябва да се родиш учител. Педагогът е човек, който раздава своите умения и знания. Човек, който дава”.
Но за Бабаян, разбира се, да има възможност да дарява изпълняваната от него музика на публиката – независимо дали на концерти или фестивали, е най-големият дар, най-великото изживяване. Той обича да подбира работи на композитори с различно мислене, но има нещо, по което те се доближават помежду си – тяхната музика е духовна. Пианистът казва, че тя лекува душата, дава надежда, в нея има божествена сила. „Знам, че тази музика не може да бъде просто резултат от голям талант или висок професионализъм. Не, зад това се крие някаква сила“, убеден е той.
Сергей Бабаян се появява на бял свят на 1 януари 1961 г. в град Гюмри в Армения. Расте в семейство на музиканти, заобиколен от трите си сестри. Той е най-малкият във фамилията. Преди да се роди близките му преживяват голяма трагедия. Имат момче, който умира на 4-годиина възраст и майка му е категорична, че не желае повече да ражда. Но съдбата има други планове. „Ето ме. Пристигнах като подарък!“, шегува се той добронамерено. Впрочем, онези, които го познават, твърдят, че той наистина е много добър и внимателен – към колегите си в оркестрите, с които свири, към учениците си. Но и изключително взискателен, прецизен и изискващ.
Бъдещият изключителен пианист започва да свири на пиано на шест години. И някъде към 10-11-годишен започва да се отегчава от инструмента и да хитрува, за да не свири. Тогава баща му му подарява запис на Втория клавирен концерт на Рахманинов. Творбата така го завладява, че той не може да се откъсне от тази музика и оттогава не се разделя с пианото. С топлота говори за първия си учител в родината – Луиза Маркарян, след което му преподават пианиста Георги Сараджев – водещ представител на петербургската школа и бивш ученик на Владимир Софроницки, Лев Наумов, Вера Горностаева и Михаил Плетньов. От тях се учи в Московската консерватория, за която твърди, че има изключително добри традиции. Само че не му харесва системата в Съветския съюз. 1989 г. се превръща в повратна за живота му. Тогава той поема към САЩ и на практика е първият самостоятелен изпълнител след разпадането на СССР, който заминава зад граница без държавно спонсориране.
Същата година печели първа награда в Международния конкурс за пиано в Кливланд и Международния конкурс за пиано „Робърт Касадесус“. Следва поредица от високи отличия: първа награда в Международния конкурс за пиано в Палм Бийч и първа награда в Международния конкурс за пиано в Хамамацу, първа награда в Международния конкурс за пиано в Шотландия през 1992 г. и трета награда на Международния конкурс за пиано в Бузони. Освен това е лауреат на конкурса „Кралица Елизабет“ и международния конкурс „Естер Хоненс“ в Калгари, Канада.
Сергей Бабаян пътува из цял свят – Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Южна Америка, Китай… Неговите рецитали в Ню Йорк в Карнеги Хол и Алис Тъли Хол, изпълненията му с оркестъра на Кливланд, Балтиморския симфоничен оркестър и Детройтския симфоничен оркестър са посрещани с огромно одобрение от критиците, както и неговите почитатели. Неговият концертен график включва изпълнения и излъчвания в големи европейски градове и обширни турнета в Япония. Изнася рецитали в такива зали като Salle Gaveau в Париж, Wigmore Hall в Лондон, Severance Hall в Кливланд, Болшой зал на Московската консерватория „Чайковски“, Мариинския театър в Санкт Петербург, Herkulessaal в Мюнхен, Liederhalle в Щутгарт, Meistersingerhalle в Нюрнберг, Konzerthaus в Берлин, Brahmsallee в Карлсруе, Beethovenhalle в Бон и много други. Често се изявява като солист с оркестри като Gewandhausorchester, Ротердамската филхармония, Националния оркестър на Белгия, Оркестъра на Кливланд, NDR Elbphilharmonie Orchester, Варшавската филхармония, Чешката държавна филхармония.
Изнася рецитали в Ню Йорк, Лондон, Хановер, Манчестър, Брюксел, Глазгоу, Москва, Санкт Петербург, Париж, Гренобъл, Тур, Варшава, Токио, Пекин, Осака, Сапоро, Рио де Жанейро, Филаделфия, Вашингтон, Чикаго, Сан Франциско, Лос Анджелис, Кливланд, Сиатъл, Атланта, Маями, Ню Орлиънс. Участва в множество големи музикални фестивали във Франция, Германия, Обединеното кралство, Полша, Испания, Китай и САЩ. Концертите му са излъчвани от WQXR, WCLV, Radio France, Полското радио и телевизия, BBC-TV и NHK Satellite Television. Направил е няколко високо оценени записи за лейбълите EMC, Connoisseur Society и Pro Piano.
63-годишният Сергей Бабаян, който днес живее в Ню Йорк, е ексклузивен артист на Deutsche Grammophon от 2018 г., а неговият албум „Рахманинов“ („Rachmaninoff“, 2020 г.) беше високо оценен от международната критика и получи множество награди, включително „Запис на месеца“ на BBC. Първият му албум за Deutsche Grammophon – „Прокофиев за двама“ („Prokofiev for Two”), записан в партньорство със знаменитата Марта Аргерич и включващ транскрипции на изпълнителя за две пиана върху избрани откъси от „Ромео и Жулиета” на Прокофиев, също получава впечатляващи похвали и отличия.
Програмата му обхваща широк спектър от творби, често включващ барокови и класически композитори като Йохан Себастиан Бах , Жан-Филип Рамо, Доменико Скарлати, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен, романтични композитори като Сергей Рахманинов и съвременни произведения от композитори като Витолд Лутославски, Дьорди Лигети, Владимир Рибаков и Арво Пярт. Той е особено известен със своите видни интерпретации на Йохан Себастиан Бах. Сътрудничи си с диригенти като Валери Гергиев, Юрий Темирканов, Нееме Ярви, Дейвид Робъртсън, Рафаел Паяре, Габор Такач-Наги, Николай Знайдер, Туган Сохиев. Неговите записи на Скарлати, Лигети, Месиен, Моцарт, Менделсон, Равел, Шуберт, Лист, Вайн, Респиги и Прокофиев получават високо признание, включително „Изборът на критиците“ в The New York Times. Изданието възхвалява неговата „изключителна техника и способност да свири плътно хармонизирани работи със светеща прозрачност и плашеща мярка на контрол“.
Винаги в търсене на новото, Бабаян учи и дирижиране, за да задълбочи разбирането си за оркестъра. В тази си роля е изпълнявал музика на Бах, Хайдн, Моцарт, Шнитке, Парт, Васкс, Щедрин и Прокофиев.
Сергей Бабаян е назначен в Кливландския музикален институт през 1992 г. като преподавател, а през 1996 г. създава Международната академия за пиано, за да събере пианисти, които желаят да изследват в дълбочина инструмента и репертоара. От 2013 г. е член на преподавателския състав в The Juilliard School. Сред учениците му са пианистите Чинг-Юн Ху – носител на Втора награда от конкурса „Артър Рубинщайн“ през 2008 г.; Станислав Христенко – носител на награда от Международния конкурс за пиано в Кливланд и на четвърта награда от конкурса „Кралица Елизабет“ през 2013 г.; Даниил Трифонов – носител на трета награда от Международния конкурс за пиано на Шопен през 2010 г., на първа награда от конкурса „Артър Рубинщайн“ през 2011 г., на първа награда от конкурс „Чайковски“ (2011 г.) и много други високи отличия.
И само за да се добие представа за огромните ангажименти на Сергей Бабаян, ще споменем например тези за сезон 2018–2019, включващи изпълнения със Струнния оркестър на фестивала в Люцерн, Симфоничния оркестър на Дюселдорф, Симфоничния оркестър на Антверпен, Камерния оркестър на Ла Скала, Фестивалния оркестър на Вербие, концерти в Концертгебау в Амстердам, зала Уигмор в Лондон, Концертхаус във Виена и Maison de Radio в Париж, Elbphilharmonie в Хамбург, Zurich Tonhalle, както и на фестивала за пиано в Якобин в Тулуза и фестивала La Roque d'Antheron.
Изредихме толкова много имена, композитори, страни, а не споменахме нищо за връзката му с Армения и дали тя е запазена. Да, запазена е! В интервюта Бабаян казва, че именно там е срещнал музиката и оттам започва музикалният му път. С вдъхновение говори за Гомидас като първия неевропейски член на Международното музикално общество в Берлин и като първия арменски музиколог, който събира хиляди народни песни и ги прави достъпни за изпълнение на западните инструменти. „Неговата работа оказа голямо влияние върху мен като пианист, роден и израснал в Армения. Най-важното е, че там срещнах и първия си учител – Георги Сараджев“, разказва той. И често в соловите си концерти не пропуска да включи и творби от родната си страна.