През 60-те години на миналия век край стените на Сулеймание турските археолози разкопаха гроба на Абдулменана оглу Синанедин Юсуф, по-известен с името Мимар Синан. Учените тогава си поставиха за цел, изучавайки неговия череп, да опровергаят плъзналата информация за това, че най-известният турски строител е бил арменец. Останките бяха пренесени в Музея на анадолската цивилизация, но след експертизата, резултатите не само че не бяха оповестени, но и безследно изчезнаха.
Работата на този удивителен архитект продължава 50 години (1538-1588) до смъртта му на възраст 99 години. Той служи при петима султани и построява не само джамии и мавзолеи. Смята се, че на гения на Синан принадлежат около 400 различни обекта – над 80 големи джамии, около 50 по-малки, 57 медресета, 7 училища за подготовка на читателите на Корана, 22 мавзолея, 17 трапезарии за бедните, три болници, седем акведукта и арки и още караван-сараи, дворци, бани. Той създава множество проекти и подготвя много други сгради, които са издигнати от други майстори.
„Претенции“ за това какъв е Синан по произход, има много народи. Едни твърдят, че е българин, други, че е грък, има и версия за това, че е албанец. Едно е повече от сигурно: произхожда от християнско семейство. Ние ще разкажем защо блестящият архитект, от чиято работа повече от пет века се възхищават хора от цял свят, е арменец на базата на налични доказателства, макар и оскъдни. Впрочем, в енциклопедия Британика се посочва, че строителят е или грък, или арменец. Тезата за българския му произход и за това, че баща му се е наричал Христо, пише в енциклопедията на братя Данчови.
Ховсеп Кесарийски
С името на Мимар Синан започва историята на османското възраждане или „класическия период на мюсюлманската архитектура”. Той издига из цялата империя 360 сгради, повечето от които стоят и до днес. Но славата си строителят дължи на три грандиозни джамии, равни на които няма в целия мюсюлмански свят. Именно отчитайки огромното значение на Синан в историята на турската култура, учените се заемат до докажат неговия турски произход. Явно обаче експертизата не дава желаните резултати. А и няма как да се случи това...
Известно е, че бъдещият гениален майстор е роден в християнска Кесария и рожденото му име е Ховсеп. Нещо повече, и до днес в истанбулските архиви се пази важен документ, неоспоримо доказващ арменския произход на Мимар. Става дума за писмото, написано от него до султан Селим ІІ през 1573 г., когато той започва насилственото преселване на иноверците в Кипър. В него Синан моли да не изселват арменските му роднини от Кесария, защото за тях изгнанието би било равносилно на смърт. И султанът разрешава на семейството му да остане в родината.
Девширме
Синан напуска родната Кесария през 1512 г. на 23-годишна възраст. Взимат го от родителите му като данък „за християнство”, наричан „девширме” или по-познат у нас като „кръвен данък”. И го изпращат в корпуса на еничарите. Еничарите са регулярна пехота на турската армия, в която се набират изключително младежи християни. Първо ги изпращат да се възпитават в семействата на турски селяни и занаятчии, където те научават турски език и основите на исляма, приучват се към тежък физически труд. След това ги връщат в Константинопол и ги зачисляват в състава на неопитните юноши – подготвителния отряд на еничарския корпус. Тук те преминават обучение в рамките на 7 години.
Подобно на своите връстници – гърци, българи, арменци, и Синан приема исляма принудително, преди да започне да служи и сменя името си, дадено му по рождение. Но тъй като не може да постъпи във военното училище поради възрастта си, той е изпратен в спомагателното крило на Императорския колеж. Синан завършва обучението си след три години и получава квалификация като архитект и инженер.
Ученик, подмайстор, майстор
Десет години след раздялата с Кесария, Мимар покорява гръцкия остров Родос в редиците на еничарските войски. В това сражение загива Селим І, а на престола се качва Сюлейман Великолепни. По време на неговото управление архитектът участва в походите срещу Унгария и Молдавия, представен е за звание офицер от пехотата, а след победата на турците в битката през 1526 става ръководител на военната техника. Турските еничари превземат крепост след крепост, а Синан след всеки успех открива за себе си слабите места на постройките. И по ирония на съдбата изучава архитектурата, докато руши. По време на военните кампании обикаля десетки страни от Югоизточна Европа до Близкия изток, запознава се с ислямската и християнската архитектура, с постройките на езичниците, с различията в архитектурната мисъл на цивилизацията. Този натрупан огромен багаж от знания и впечатления оказва колосално влияние върху неговото творчество.
Първите постройки на Синан са укрепленията на езерото Ван. След това, по време на молдовския поход той изгражда стратегически важния мост на река Прут, направен само за няколко дни.
Рекордните срокове на работа привличат вниманието на султана и след година Синан се връща в Турция, но вече не като презряно „чуждоземно момче”, а като мимарбаши, т.е. главен придворен архитект, в чиито задължения влиза контрола над строителството по цялата империя. За своите 52 годни на този пост, който строителят заема до смъртта си, той създава мощно ведомство, с големи пълномощия, по-големи от контролиращия го министър. В неговото ателие работят около 30 художници от различни краища на света, а в основания от тях център за архитекти се обучават бъдещите турски инженери. Гениалният майстор строи с огромен размах, но кулминацията на творчеството му са трите джамии Шахзаде, Сюлеймание и Селимие. В едно от съчиненията си Мимар оставя следния коментар: Шахзаде е работа на ученика, Сюлеймание – на калфата, а Селимие – на майстора.
Мимар Синан не е единственият арменец, който оставя забележителна следа в архитектурата на Османската империя. След него уникално е наследството и на архитектите от династията Балян, чиито шедьоври са изграждани в продължение на два века. Макар и до днес в Турция да избягват да споменават имената на Бали (родоначалник на забележителната фамилия), сина му Макар, неговите синове – Крикор и Сенекерим, както и Гарабед (син на Крикор Балян), който бива унаследен от двамата си сина – Саркис и Агоп, техните следи и построеното от тях продължава да говори за изключителния им арменски гений.