Най-сетне се сбъдна вековната мечта на няколко поколения историци. През 1877 г. за първи път е публикувана кратката версия на уникалния арменски извор „Ашхархацуйц” на руски език от известния арменски учен К.П. Патканов (Патканян). Пълният превод на труда бе публикуван едва сега.
Преводите на тази работа на различни езици са много важни, тъй като в нея са описани 12 държави в Европа, 8 държави в Африка и 38 страни в Азия. Става дума както за политическа карта от V-VII век, така и по по-ранно време. Рускоезични, и по-специално руските учени, отдавна чакат възможността да се запознаят в пълнота с „Ашхарацуйц“. Книгата представлява политически атлас на света от епохата на шумерите и Акадия до ранното средновековие. Тя представя територията от Великобритания и Испания до съвременен Китай. На юг се простира до екваториална Африка, достигайки до Етиопия.
Автор на превода е докторът на историческите науки проф. Агоп Арутюнян. Той е написал подробен предговор, подготвил е 1070 коментара и е добавил приложения. Ученият е публикувал повече от 40 статии за „Ашхарацуйц” в чуждестранни научни списания, някои от които са публикувани в списания, включени в наукометричната база данни Scopus. В предговора от проф. Арутюнян обосновава „двойното” авторство на „Ашхарацуйц” (М. Хоренаци и А. Ширакаци) и убедително доказва авторството на всяка глава от древноарменския източник. Преводът е направен майсторски, както отбелязват редакторите и рецензентите на изданието.
„Ашхарацуйц” ("Ашхархацуйц", Арменска география) е историко-географски източник, близък по съдържание до произведенията на Страбон, Птолемей и Плиний Стари. Арменският източник дава геофизични описания (орография и хидрография) на трите гореспоменати континента, на полезните изкопаеми, флората и фауната, урбанизацията, а в някои случаи разглежда и границите, нравите и обичаите на народите, населяващи тези страни. Най-подробно е описанието на Близкия изток – Армения, Иберия, Кавказка Албания, Мала Азия, Сирия, Иран, Месопотамия, Сарматия.
„През последните 20 години изучавам „Ашхарацуйц“ и многократно съм бил свидетел на основателното недоволство на рускоезични изследователи, които изразяват съжаление, че трудът не е напълно преведен на руски. Смятам, че наличието на пълния текст на руски ще разшири още повече кръга от учени, изучаващи този древноарменски извор“, отбелязва преводачът.
Уникалността на източника се корени в това, че той има двама автори – историкът Мовсес Хоренаци и естествоведът Анания Ширакаци, които се допълват взаимно.
През 1992 г. са публикувани краткият и пълният преводи на „Ашхарацуйц” на английски език. Преводът на руски език от професора от Ереванския държавен университет има за цел да запълни една сериозна празнина, която съществува в областта на преводите на текста на този древноарменски източник.