Първият арменец, който става кардинал на римокатолическата църква, е Бедрос Ахаджанян. Той предава Богу дух през 1971 г. след продължително боледуване.
Хазарос Ахаджанян се ражда през 1895 г. в Ахалцих. Именно 
там Саркис Дер-Абрахамян – един от лидерите на арменската католическа църква в Кавказ, обръща внимание на качествата на юношата и желанието му да върви по духовен път. Изпраща младежа да учи в Рим и през 1917 г. той е ръкоположен за свещеник, получава духовното име Франциск. Две години по-късно има вече диплом по гражданско и църковно право. След края на втората световна война е изпратен в Тифлис (дн. Тбилиси), където е назначен за духовен пастир на арменската католическа църква „Св. Григорий Просветител“ (Крикор Лусаворич). Открива в Армения за католическата общност училище „Хевонт Алишан“, което бива затворено, след като съветската власт идва на власт.
През 1921 г. е извикан в Рим, където започва да служи в арменското духовно училище и по-точно е назначен за зам. ректор на папския колеж „Левонян“. През 1934 г. е определен за папски нунций в Ливан и заминава за близкоизточната страна. А три години по-късно вече е избран за киликийски патриарх на арменците-католици. Тогава приема и името Крикор Бедрос XV.
Годините са тежки, хиляди арменски бежанци се нуждаят от помощ и той според силите си им помага. Благодарение на неговите усилия в Бейрут е издигнат и първият паметник на мъчениците на арменския народ, станали жертва на Геноцида. А когато през 1946 г. получава от папа Пий XII кардиналска шапка, заявява: „Приемам този сан със смирение и гордост. Със смирение, защото осъзнавам своето несъвършенство, а с гордост, тъй като в мое лице се въздава почит на обичания от мен арменски народ, на кръвта на неговите светци и мъченици“.
На високия пост първият арменски 
кардинал остава до 1962 г., когато заради влошеното си здраве и невъзможност да изпълнява пълноценно духовните си задължения, оставя ръководството на патриаршията. Продължава обаче да бъде ректор на колежа „Левонян“ до 1970 г. Умира на 10 май 1971 г. в Рим. За изключителната му ерудиция се помни и до днес във Ватикана, владеел е осем езика.
Освен че се труди за благото на арменските католици, кардинал Ахаджанян получава дълбоко уважение и като католически деец. На втория Вселенски събор във Ватикана (1962-65 г.) е избран за член на Комисията по директивите, както и за префект на конгрегацията по евангелизацията на народите.
Сред значимите факти от биографията на католическия духовник е, че след смъртта на папа Пий XII, по време на конклава през 1958 г. арменецът е един от кандидатите за нов духовен водач на римокатолическата църква. Това по-късно ще потвърди и избраният за папа Йоан XXIII (Анджело Ронкали), който споделя, че арменецът успява почти да събере необходимия брой гласове. През 1963 г. името на Ахаджанян се появява отново в списъка на възможните кандидати за понтифик. Тогава се разиграва истинска криминална история, тъй като е направен опит да бъде дискредитиран, защото вероятността да бъде определен за такъв е голяма. Дори се твърди, че е това се случва, но той сам се отказва от честта.
През последните години от живота си католическият висш духовник организира среща на католикоса на всички арменци Вазген I с тогавашния римокатолическия духовен водач папа Павел VI.
„Помня неговата
искреност, образованост, превъзходните му лингвистични знания, обширния му талант, особеностите на неговия ум и сърце и разбира се, неговата пастирска добродетел и честност. Той бе образцов служещ за нас, който не жалеше нито време, нито усилия, за да служи по най-добрия начин на църквата.
Историята трябва да каже колко много са му признателни Християнска Армения, католическите мисии, Светият престол и цялата Църква“, ще каже за кардинал Ахаджанян папа Павел VI през 1971 г.
И тези думи сякаш се сбъдват днес. Свещенослужители от Ватикана излезнаха с инициатива кардинал Бедрос да бъде причислен към лика на блажените, т.е. да се извърши т.нар. беатификация. Процесът е дълъг и разглеждането на биографията на кардинала-арменец е започнало в края на октомври. Според католическия календар, това е денят на св. Апостол Тадей, който през I век заедно с апостол Вартоломей, се смята за един от основателите на Арменската апостолска църква.
За това как е започнал процесът по беатификацията на кардинала разказа архиепископ Нарек Нахамоян – ректор на Папския арменски колеж „Левонян“, заместник-постулатор по делото на кардинал Бедрос Агаджанян, за големия му принос за подпомагане на сънародниците му, пострадали по време на Геноцида над арменците. Нахамоян припомни и за архиепископ Малоян, който също е причислен към лика на блажените от римокатолическата църква.
Беатификация (от латински: beatus – „щастлив, благословен“) не означава канонизация, в хода на която става причисляване на праведника към лика на светите. Този процес се приема като етап, предхождащ канонизацията.