Арменци в Украйна има от векове. Данните сочат, че първите от тях се установяват в Крим още през XI век, а от началото на XII век започва формирането на арменската колония в Киев. Историята разказва, че по времето на Киевска Рус в началото на XI век киевски князе канят арменците на помощ във войната им против полския крал Болеслав.
След като помагат за прогонването на нашествениците от Киев, арменците се пръскат по цялата територия на държавата. По същото време, след нападенията на селджуките, падането на арменската държава и агресивната политика на Византия, много арменци емигрират в Крим, Галиция, както и в Полша, образувайки там проспериращи колонии. Според Енциклопедичния речник на Брокхаус и Ефрон „... около 20 000 арменци са изселени от родината си и заминават за Крим и руските земи“. През XI век отделни арменски търговци, наемници и занаятчии започват да служат при руските князе. Така в „Киевско-печерския патерик“ (сборник със жития на светци, бел. ред.) се споменава арменски лекар, който лекува Владимир Мономах (син на киевския княз Всеволод Ярославович, бел. ред.).Големите арменски колонии основно се разполагат на Кримския полуостров в Теодосия, Судак и Солхат. С течение на времето и в резултат на миграцията през XII-XV векове числеността на арменците бързо нараства, тъй като те търсят спасение от нашествията на монголите. През XIII век Галицко-Волинския княз Даниил Романович кани ред търговци, сред които и арменци, защото има за цел да съживи търговията в своите земи. Изследователи пишат, че арменските колонии в Крим са били толкова крупни и силни, че понякога генуезците са го наричали Armenіa Marіtіma. Херсон и Судак играят важна роля в развитието на икономиката и културата на Крим. Те служат като посредници при обмена на стоки между Закавказието и Киев. За близките контакти на заселниците с родината им свидетелстват находките на тъкани от XIII век, подобни на тези от град Ани, използвани в погребения на територията на колонията.
Неголеми колонии се основават и в централните части на Украйна, включително в Киев и западните региони – Подолието и Галичина. През 1267 година Лвов се превръща в център на арменската епархия, а осветената през 1367 г. арменската катедрала, издигната в града, става епархиална. Така е и до днес.
Арменците, които са принудени да напуснат Армения, дълго време живеят в съседство с кипчаците на територията на Крим и Бесарабия, научават техния език (има факти за кипчаци, които приемат армено-григорианското християнство). Езиковата асимилация на кримските арменци, според изследователя Ярослав Дашкевич, започва в края на XIII-и и началото на XIV в., а най-интензивно този процес протича през XIV-XV век. В същото време запазват арменската си идентичност и лоялност към Арменската апостолическа църква, макар да започват да говорят на татарски като роден език.Средновековните историци от Лвов Й. Алнпек и Б. Зиморович отбелязват прякото участие на арменците в борбата на Даниил Галицки за престола. Съобщава се, че арменците оказват военна помощ на княза, благодарение на което той подчинява други князе, а синът му Лъв установява в Лвов „арменски азиатски воини, които използват оръжието, дрехите и езика на татарите“. Б. Зиморович уточнява, че след похода на Тамерлан прогонените от родните си места арменци първо служат в армията на татарите, откъдето доброволно и с охота преминават на военна служба при Лев (Лъв).
В своите „Пътни бележки“ (1608-1619) арменският пътешественик Симеон Лехаци пише: „Лвовските арменци не знаят арменски език, говорят на полски и кипчакски, т.е. на татарски език. Говори се, че местните арменци са се преместили тук от град Ани; според историците те (анийците) се разделят на две групи. Една поема към Кафа и Акерман и досега техните потомци живеят в Сулуманастра и говорят арменски, а друга към Анкурия, откъдето продължава към Полша“.
Интересно е да научим, че лвовските арменци се съдят в съответствие с местната кипчакско-полска версия на „Съдебника“ на Мъхитар Кош. Става дума на превода на гражданската част на този изумителен за времето си труд, от арменски на латински, после от латински на полски и накрая – от полски на арменско-кипчакски език. Още през XIV век в Лвов се използва неговият древен арменски оригинал. Версията на латински, адаптирана към местните условия, е одобрена за лвовските арменци от Сигизмунд I Стари на 5 март 1519 г., но според този документ на арменците не се разрешава да работят като градски магистрати (само католиците могат да участват в градското самоуправление). Съдебната процедура е регламентирана от Процесуалния кодекс от 1523-1594 г., съставен в Лвов на армено-кипчакски език.
Важен център на арменската колония става Каменец-Подолск (през XVI век там има 300 арменски семейства), където тя имат свой магистрат. Арменските селища по това време съществуват вече в Киев, Луцк, Галич, Снятин, я по-късно и в Станиславов. От XVI-и и началото на XVII век в Лвов, Каменец и други градове се откриват арменски училища, в които се преподава и арменски език. Пол Робърт Магочи от университета в Торонто отбелязва, че първата арменска печатница на територията на Украйна е основана през 1616 г. в Лвов, където по това време вече съществуват богати арменски библиотеки и архитектура. В Галиция и Подолието действат арменски печатници, а през 1618 г. Ованес Карматенянц издава „Алгиш Битики“ (Молитвеник) – единствената печатна книга в света на армено-кипчакския език, който е писмена версия на говоримия език на арменците в Крим и Украйна. След като част от арменците (става дума за тези в Жечпосполита) приемат уния (1630 г.) с Католическата църква, те постепенно се асимилират сред местното полско население, а част от тях емигрират в Крим. До XVIII век специалните правни и социално-икономически облаги, предоставени на арменците през Средновековието, са премахнати.
През 1778 г. голяма група кримски арменци напускат територията на Османската империя и се заселват в Русия, в Ростов на Дон. Въпреки това, двадесет години след присъединяването на Крим към Русия, по призив на руското правителство, много от заселниците се завръщат, нови групи арменци пристигат и от Турция.
По данни от 1862 г. в киевска губерния към Арменската апостолическа църква се числят 324 нейни последователи. Арменската общност в Украйна от началото на ХХ век има собствени библиотеки, в названията на улиците често се срещат арменски топоними. През първата половина на ХХ век в Галиция арменците католици наброяват 5500 души, които по правило са полскоезични. Те имат 9 църкви, 16 параклиса, съществува и манастир на сестрите-бенедектинци в Лвов. Арменската католическа епархия е в непосредствено подчинение на римския папа и просъществува до края на Втората световна война, след което е унищожена от съветските власти.
През 1944 г. кримските арменци са депортирани от полуострова наред с гърците, българите и кримските татари. Разрешават им да се върнат едва през 60-те години на миналия век.
След 1991 г. започва възраждане на присъствието на Арменската католическа църква в Украйна. На 28 ноември 1991 г. в страната официално бива регистрирана епархия на Арменската апостолическа църква, която днес действа в градовете Лвов, Киев, Одеса, Храков, Донецк, Днепър, както и в ред градове на Крим.
С днешна дата най-много арменци има концентрирани в Донецка област, която преди дни обяви независимост от Украйна. Следват Харковска и Днепропетровска области. Арменски общини съществуват още в Запорожието, Луганска, Одеска, Херсонска области и в столицата Киев. Традиционно наши сънародници живеят и в Крим, малко арменци населяват Севастопол. При последното преброяване около половината от арменците в страната са заявили, че определят като роден език арменския, голяма част сочат руския (над 43%) и само около 5.8% - украинския.
В Украйна действат ред обществени обединения на арменската диаспора, като най-многоброен е Съюзът на арменците. Той има разнопосочна програма, най-вече насочена към разпространяването на арменската култура и провеждането на спортни прояви, както и образователна дейност. Сред целите на структурата е да се оказва помощ на представителите на арменската общност, в т.ч. юридическа, морална, материална.
В страната има действащи няколко арменски църкви, най-старата от които съществува и до днес в Лвов, където е разположен центърът на епархията. От 90-те години насам бяха построени храмове и параклиси в Одеса, в Макаеевка (Донецка област), в Донецк и други места.
В Украйна, където през средните векове е имало арменски селища, могат да се видят характерните каменни кръстове – хачкари. Старинни арменски църкви и параклиси има още в Черновцах, Каменец-Подолск, Бережани, Кута, Городенк, Ивано-Франковское, Лисце, Жванце, Луцк, Снятине, Язловце, Ялта, Теодосия, Измаил и на още много места. Недалеч от град Стари Крим се намира манастирът „Сурп хач“ (Свети Кръст“), който се реставрира.