На 11 август в изданието „The Armenian Mirror Spectator“ журналистът Лари Лукснер публикува статията си под заглавие „България, лоялен съюзник на Армения, сформира двустранна търговска камара с надеждата за мирен дивидент“. Той бе на кратко посещение в София, по време на което се срещна с извънредния и пълномощен посланик на Армения у нас Нейно превъзходителство Цовинар Хампарцямян, както и с видния банкер Левон Хампарцумян. Вниманието на журналиста основно бе насочено към едно събитие, което се състоя неотдавна – сформирането на Българо-арменска търговско-икономическа камара, която не само вече е факт, но е и регистрирана. Нейното учредяване се състоя в началото на юли с участието на група арменски бизнесмени от България и в присъствието на министри и високопоставени чиновници в Армения.
Събитието се случи в столичния Тех-парк, където учредителите на камарата имаха възможност да споделят виждания за перспективите и бъдещата дейност на новосформираната бизнес-структура. При среща на представител на в. „Ереван“ с посланик Хампарцумян по този повод тя изрази надежда, че бизнес-структурата не само ще заработи, но най-вече ще създаде възможности за по-широки работни контакти, ще позволи и по-активното делово и не само общуване между предприемачите с арменски корени. Тя подчерта още, че всъщност със сформирането на камарата се реализира един ангажимент, поет по време на посещението на арменския президент Вахагън Хачатурян в София през 2022 г. по покана на българския му колега Румен Радев, когато се подписа Меморандума за разбирателство в присъствието на двамата държавни глави.
Дипломатът посочи, че официалното откриване на Българо-арменската търговско-икономическа камара се е състояло по време на 9-тата сесия на Арменско-българската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Подчерта и високото ниво на присъствие от арменска страна в лицето на Мъхитар Айрапетян – министър на високотехнологичната индустрия на Армения, зам. министъра на външните работи В. Костанян, на Зарех Синанян – главен комисар по въпросите на диаспората и др. От българска страна в събитието участва г-н Томислав Дончев – заместник министър-председател и министър на иновациите и растежа. Спомена също, че аналогична камара е регистрирана официално в Армения още през 2022 г.
Председател на Българо-арменската търговско-икономическа камара стана Левон Хампарцумян – вицепрезидент на Българската асоциация на бизнес лидерите.
* * * *
Предлагаме на вниманието на читателите статията на Лари Лукснер
„България, лоялен съюзник на Армения, сформира двустранна търговска камара с надеждата за мирен дивидент“:
Подписването миналата седмица на дългоочакваното мирно споразумение между Армения и Азербайджан разкрива възможността за регионален икономически процъфтяващ процес – и поне един от съюзниците на Ереван вижда перспектива.
Исторически, културно и политически България е сред най-добрите приятели на Армения в Европа. И все пак, когато става въпрос за бизнес, няма много за какво да се говори. Според Министерството на икономиката на България общата търговия между двете страни през 2024 г. е достигнала 75,8 милиона долара, което е почти три пъти повече от 25,5 милиона долара, регистрирани през 2014 г. И 97% от това е български износ за Армения.
Левон Хампарцумян би искал да промени това. На 17 юли, три седмици преди срещата на върха на президента Доналд Тръмп в Белия дом, на която ще се срещнат арменският премиер Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев, софийският бизнесмен сформира Българо-арменската търговско-промишлена камара.
„Това е нещо съвсем ново, каза Хампарцумян в телефонно интервю в понеделник, 11 август. Всички очакват, че през следващите години напрежението между Азербайджан, Армения и Турция ще бъде потушено, ако не и напълно да изчезне. Така че е време да станем по-прагматични“.
71-годишният Хампарцумян е бил председател на борда и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. За кратък период през 1999 г. той е зам. министър на икономиката на България, а от 1997 до 2010 г. е почетен консул на Канада в София. Понастоящем е член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и председател на УС на Българския форум на бизнес лидерите.
Бордът на тази новосформирана търговска камара се състои от 15 видни българи от арменски етнически произход, включително лидери в транспорта, финансите, производството и медиите. „Все още нямаме ясна цел, но сме готови да отговорим на всяко искане от нашите членове, каза Хампарцумян. Ще направим това, което обикновено прави всяка търговска камара, като например да подобрим достъпа до администрацията и да организираме търговски мисии“.
Двете страни вече имат много общи неща. България, дом на 6,7 милиона души, е бивш съветски сателит, а Армения, с 2,9 милиона, е бивша съветска република. И двете страни са изправени пред застаряващо и намаляващо население. Арменското присъствие в България датира от византийската епоха. Майката на българския цар Самуил от XI-ти век е дъщеря на арменския цар Ашот II, докато Мария – съпругата на цар Петър I от X-ти век, е внучка на Роман I Лакапин, византийски император от арменски произход.
Османската империя завладява както Армения, така и България, което стимулира по-нататъшни пристигания на арменци. До 1898 г. около 5300 арменци живеят в Княжество България и Източна Румелия – брой, който се увеличава с близо 20 000 след кланетата на султан Хамид през 1890-те.
По време на дългата комунистическа диктатура в България, която продължи от 1944 до 1989 г., повечето от етническите арменци в страната се завръщат в Армения, тогава все още съветска република. Емиграцията е особено силна между 1962 и 1989 г., когато окончателно е спряна. След разпадането на самия СССР много арменци търсят убежище в България. Оценките за размера на общността днес варират значително, въпреки че преброяването от 2011 г. посочва броя на 6552 души. Това би направило арменците петото по големина малцинство в страната след руснаците. Основните общности са в град Пловдив (3140 през 2011 г.), Варна (2240), София (1672) и Бургас (904).
… Новият посланик на Армения в България Цовинар Амбарцумян зае поста си в София миналата година, след като беше главен пратеник на страната си в Италия, с едновременна акредитация в Сан Марино и Малта. Преди да бъде назначена в Рим, дипломатът, която владее свободно английски, италиански и руски, е учила ориенталски езици в Ереванския държавен университет и е заемала различни държавни длъжности в президентството.
Самият Хампарцумян е продукт на арменски баща и българска майка. „На кръстопът в продължение на 2000 години, България винаги е била в периферията на нещо, независимо дали е било Римската империя, Османската империя или Съветския блок. Сега е в периферията на Европейския съюз“, каза той.
И тъй като войната между Русия и Украйна все още бушува, България – членка на НАТО, сега е страна на фронтовата линия. „Войната в съседство никога не е добра новина. Но можем да превърнем лимоните в лимонада. В Украйна има големи български общности, така че българите естествено чувстват принадлежност към украинците. Факт е, че в продължение на толкова много години Русия военно и икономически защитаваше Армения от нейните предимно мюсюлмански съседи. Но в последната война руснаците просто ги изоставиха“, посочи още банкерът. И добави: „Тази война с Русия няма да приключи скоро. Но междувременно тя стимулира отбранителната промишленост, както и търговията с Украйна. През следващите години ще бъдат разработени определени инфраструктурни проекти, за да се укрепят връзките север-юг. Дали сме в началото на следващата гореща или студена война, не знам“.