Националната галерия на Армения съобщава, че скици с молив на даровития арменски художник Аршак Фетваджян, изобразяващи великолепни архитектурни паметници, църкви и храмове и крепости в Хоранашат, Ани, Арцах и Ганджак, изпълнени с документална точност, ще бъдат изложени в германската столица Берлин от 24 април до 31 май, заедно с повече от 80 творби на около четиридесет художници от Амстердам, Истанбул и Гьотеборг. Те ще бъдат представени в рамките на международния фестивал „100 + 10 — Арменски алегории“.
Събитието ще включва световни премиери, спектакли, литературни и концертни прояви, които ще преминат в най-стария театър на Берлин – „Максим Горки“, както и в пространството около него. Експозицията е своеобразен диалог, провеждащ се извън пределите на Армения, чието послание е съхраняването и преоценката на арменското културно наследство. Проявата бележи началото на поредица от международни изложби на Националната галерия на Армения, планирани за 2025 г.
Аршак Фетваджян,
роден през 1866 г. в Трапезунд (днешен Трабзон, Турция), е един от значимите арменски художници, които оказват значително влияние върху развитието на арменската живопис през XIX-ти и началото на XX век. Неговото творчество е широко признато както в Армения, така и извън нея, а произведенията му често съчетават традиционни арменски мотиви с влияния от западноевропейския стил.
Интересът му към изкуството започва още в детството, когато той показва голям талант за рисуване. Младежът започва своето художествено образование в родния си град, а по-късно продължава обучението си в художественото училище, открито в Константинопол от арменския скулптор Ервант Воскан. Там той усвоява акварелната техника от италианеца Валери. След като завършва училището през 1887 г., Фетваджян заминава за Рим и е приет в академията „Сан Лука“. Там става възпитаник на италианския живописец и скулптор Чезаре Макари. През 1891 г. участва в експозиция, където неговият талант привлича внимание. Същата година художникът отива да учи във Виена. Често посещава Венеция и най-вече арменският остров Сан Лазар, където има възможност да общува с Хевонт Алишан – изключителен арменски арменовед, етнолог, поет, учен-енциклопедист. Дори рисува негов портрет – един от малкото в обширното му творчество.
Когато през 1895 г. Аршак пристига в Санкт Петербург, участва в редица изложби, присъединява се към Съюза на руските художници. Наред с всички други ангажименти, започва да изучава и архитектура. Това му помага много при скицирането на детайли от арменските храмове, каквито ще бъдат изложени в рамките на берлинската експозиция.
Когато в началото на 1900-ата година Фетваджян поема към Закавказието, той организира няколко изложби в Батуми, Тифлис и Баку. Освен това като художник-изследовател участва и в археологическите разкопки на средновековната арменска столица Ани, провеждани от учения Николай Мар. Това му дава възможност да изучи детайлно града, в който са били разположени едни от най-забележителните примери на арменската архитектурна мисъл през Средните векове. И да направи множество акварели и рисунки на параклиси, дворци, църкви, манастири, запечатвайки в тях дори и най-малките подробности. Днес благодарение на тези скици могат да се видят детайли, които вече не съществуват.
През 1906 г. художникът заминава за Тифлис (Тбилиси), където остава 13 години. Но същевременно пътува много из Европа и Армения. Изучава историята на арменската архитектура, приложни изкуства и националните носии. Прави акварелни рисунки на арменски одежди. В допълнение към историческите паметници, Фетвачян заснема и други арменски културни паметници из Кавказ (например „Базиликата Текор“ в Карс), живота и пейзажите на Армения („Източен пост“, „Планината Арагац“, „Езерото Севан“), портрети на арменци и други народи.
Интересен момент в творчеството на майстора на четката е създаването на ескизи на арменските парични знаци по време на първата арменска република и на пощенски марки. За жалост тези негови образци така и не влизат в обръщение, тъй като когато излизат от печат, Армения бива провъзгласена за съветска република. По-късно неговите марки с номинал 1, 3, 5, 10 и 15 рубли с черен отпечатък на герба на Арменската ССР се използват като гербови марки.
Фетваджян е изпратен в Париж, за да контролира отпечатването на марките. Тъй като съветската власт се установява в Армения, той повече не се връща там. Но продължава да рисува и да излага свои работи в престижни зали като Лувъра (1919, 1920) и музея „Виктория и Алберт“. През 1922 г. отпътува за САЩ. В началото се установява в ню Йорк, а след това се мести в Бостън. Там той успява да се впише в обществото на художниците на университетите в Харвард, Колумбия и Чикаго.
Междувременно няколко пъти се обръща към съветското правителство на Армения с молба да му бъде разрешено да се върне, но всеки път получава отказ. Така той умира далеч от родната земя, в Медфорд (щат Масачузетс) през 1947 г. По-късно тленните му останки са пренесени и препогребани в Ереван.
Една от основните теми в работата му е изобразяването на арменската християнска духовност и символика. Той създава множество скици с молив, които са изпълнени с внимание към детайла и богатата символика, които са характерни за арменското изкуство и култура. В продължение на повече от 20 години отдаденост на изкуството, Аршак Фетваджиян създава най-малко 2000 творби, от рисунки с молив до старателно прецизни акварели. Въпреки факта, че няколко престижни американски университета се обръщат към него с предложение за публикуване на творбите му, художникът дарява всички свои картини, рисунки и архив на Националния държавен музей на Арменската ССР (сега Национална галерия). В завещанието си творецът пише: „Благословен да бъде този, който изпълни желанието ми“.