В италианския град Падуа се 
откри изложба, посветена на изучаването и реставрацията на църкви в Армения и Арцах. В музея Palazzo Zuckerman посетителите ще могат до 26 юли т.г. да видят фотоси на впечатляващи и интригуващи фрески от арменските манастири Дадиванк, Лъмбатаванк и Ахпат.
Куратори на експозицията са двама впечатляващи специалисти – архитектът Ара Зарян и реставраторът Кристин Ламур. Неотдавна те представиха и своята новоиздадена книга за фреските на Дадиванк, за което вече писахме. Изложбата запознава с целия път на изучаване и възстановяване на стенописите. В музея са представени още три книги на експертите, природни материали и пигменти, както и работно оборудване, което те използват. Има и каталог, който запознава посетителите с арменската култура. В него наред с информацията за храмовете и картата на Армения, има и текстове на писателите Антония Арслан и Франческа Веронезе.„Вървях по следите на своето семейство“, твърди архитектът Ара Зарян. Той е син на известния архитект Армен Зарян и внук на писателя Гостан Зарян. Историята на три поколения от това забележително семейство неизменно е свързана с две страни – Армения и Италия. Дядото учи майчиния си език във Венеция, при Ордена на мъхитаристите. В същото училище – гимназията „Мурад Рафаелян“, учат и синовете му. По-късно Гостан и Армен създават центъра по изучаване и документиране на арменската култура. В него през 1991 г. идва да работи Ара Зарян, който дотогава живее в Армения. А от 2011 г. той всяка година се връща в родината, но вече придружаван от реставратора на фрески Кристин Ламур. Там двамата влюбени в работата си специалисти прекарват своята отпуска, влагайки собствени средства търсят следи от стенописи из арменските средновековни храмове и ги реставрират.
„Армения има своеобразна култура, уникална сама по себе си. Историята и културата на арменските фрески е малко изучена. На мен ми провървя, че се запознах с Ара, защото моят арменски започва и завършва с фразите „Здравейте“ и „Довиждане“. Ние имаме обща страст – към фреските, и арменските за мен като специалист, са цяло откритие“, признава Ламур. И добавя, че решава да посвети свободното си време на арменските стенописи и не съжалява за това, че отпуските й минават в Армения. Твърди, че основното заключение от заниманията си, до което достигат, е, че в арменските църкви от VII-и и VIII век стенописите са традиционни и са стандартно явление.
Кристин Ламур посещава Армения вече 12 пъти. И през това време работи над реставрацията на стенописите в Дадиванк, Лъмбатаванк и Воротанаванк. През 2020 г. двамата със Зарян се посвещават на други два религиозни обекта – църквата Кармравор в град Ащарак и „Сурп Ованес“ в село Мастара. Прави им впечатление, че стените на храма в Мастара са измазани и следователно може да са боядисани. „Почистихме стените на различни места и попаднахме на изображение на ръка, държаща конска юзда“, разказва реставраторът. Подават молба до Министерството на културата на Армения, за да получат разрешение за проучване на духовната обител, получават го и се заемат с работа.
„Сурп Ованес“ е издигнат през V век, а през VI в. и началото на VII-и получава вида, в който е и днес. „Той е едно от чудесата на арменската архитектура. Църквата е централно-куполна, а нейният сферичен купол преминава в куба на долната стая благодарение на четири тромпа. Това е толкова обемно решение, че вътре просто се чудите колко голяма е църквата, а отвън е много компактна сграда, сякаш изсечена от едно парче камък”, казва Ара Зарян.
Ръката със сбруя се оказва фрагмент на изображение на светец върху кон. Главата не е запазена, затова експертите могат само да предполагат кой е светията-конник – св. Саркис. Вдясно от тази фигура има още две и надпис. Част от буквите са изтрити, но архитектът е убеден, че пише „архангел Гавриил“. „Той няма крила, защото долната част на мазилката падна напълно, тоест не можем да кажем със сигурност, че това е Гавриил, но можем да предположим, че е той“, допълва Ара Зарян.
Храмът „Свети Ованес“ е достигнал до наши дни в доста плачевно състояние. По съветско време той е използван за склад, където са пазени зърнени култури. Тогава именно стените са измазани, за да не бъде помещението влажно. След разпадането на Съветския съюз хората решават да възстановят стария вид на църквата, свалят съветската мазилка както могат и на практика унищожават слоевете под нея заедно с фреските. Сводовете под купола са оцветени в синьо. Ара Зарян смята, че този цвят няма никакво отношение към арменската християнска култура и че е характерен за руската православна църква. Затова са взели образец от цвета на фреските, за да бъдат изследвани в Италия. Зарян допуска, че синьото се появява по времето, когато Кавказ е завоюван през 1800-те години от Руската империя и е назначен наместник на руския император.