В Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк са били показани възстановени филми на Хамо Бек-Назарян във формат 4К. Става дума за лентите му „Дом на вулкана“ от 1928 г. и „Страната Наири“ от 1930 г. „Докато Сергей Параджанов може да е най-емблематичният и своеобразен режисьор на арменското кино, новаторът Хамо Бек-Назарян заслужава много по-голямо признание като един от истинските предци на Параджанов, създал поредица от оригинални игрални и документални филми, определящи културата. Почитайки и съхранявайки арменските народни традиции, които все още са застрашени от унищожаване след геноцида от 1915 г. и болшевишката революция, Бек-Назарян създава своя собствена модернистична естетика чрез експериментиране с езика на киното“, се отбелязва в уебсайта на музея.
Сред знаковите работи на този арменски режисьор трябва да отбележим още романтичната драма „Намус“ (1925), както и първият арменски филм със звук „Пепо“ ("Бебо"), заснет през 1935 г. Автор на музиката към тази творба е Арам Хачатурян.
„Дом на вулкана“ разказва историята на стачката на петролните работници. Сред актьорите са Храчя Нерсисян, Тигран Айвазян, Татяна Махмурян, за която този филм е първата стъпка във филмовата й кариера. По-късно бъдещата звезда на арменското кино изиграва главната женска роля в „Пепо“.
В „Страната Наири“ режисьорът Бек-Назарян използва различни документални техники – архивни кадри, постановъчни сцени, сюрреалистични образи, панорама. Възстановяването на тази лента, която е широко показвана сред арменската диаспора през 30-те години на миналия век и след това изчезва от полезрението, напомня, че този арменски творец е неуморен експериментатор с киноформата.
Хампарцум Бек-Назарян (Назаров) се смята за баща на арменското кино, чийто живот официално започва през 1923 г. Нещо повече, според киноисториците той спомага да бъдат направени първите стъпки в грузинското и азербайджанското кино. Роден е в Ереван през май 1892 г. Киното го влече от младежките му години и той поема по този път през 1914 г., печели известност като актьор в руското киноизкуство. Става популярен благодарение на ярката си външност, а и доста е подходящ за героите-любовници по онова време. Така че актьорската му кариера е повече от обещаваща, списъкът на ролите му в киното в салонните мелодрами надвишава 70. Подвизава се под името Хамо Бек.
Когато киноизкуството в Армения започва да прохожда, той е поканен на работа в родината си и веднага се заема с поетия ангажимент. Така през 1926 г. на екрана се появява нямата драма „Намус“, написана по сценарий на Хамо Бек-Назарян на базата на едноименния роман на Александър Ширванзаде и реализирана с участието на Държавната киностудия на Грузия. Във филма ролите се изпълняват от известните театрални актьори Ованес Апелян, Хасмиг, Храчя Нерсисян, Авед Аведисян, Нина Манучарян.
Скоро след като е завършен монтажът на лентата, от Париж в Армения се завръща Ширванзаде и е поканен в студиото да го види. Екранизацията допада много на писателя, дори не го смущава фактът, че режисьорът не е следвал буквално първоизточника и че е въвел неколцина нови персонажи.
Има интересна история около екранизацията на романа „Намус“. Оказва се, че тази на Бек-Назарян не е първата, че има и друг, по-ранен „нелегален“ вариант. Кинорежисьорът Иван Николаевич Перестиани разказва, че през 1918 г. в киностудиото на А. Ханджонков му е показан сценарият на двама италианци – Ернесто Вахрам и Цезар Лака, които твърдят, че той е направен на основата на старинна сицилианска легенда. Работното заглавие на техния филм е „Свързани с клетва“. Режисьорът харесва предложението им и за късо време заснема филма. Скоро обаче става известно, че всъщност въпросната „сицилианска легенда“ е просто преразказ на известния по това време роман на Ширванзаде, а самите сценаристи „италианци“, са арменци от Константинопол. Само че филмът вече е по руските екрани, така че се оказва късно да бъде спрян.
През следващите години арменската кинематография започва да се развива с активното участие на Бек-Назарян. Паралелно се формира и ново поколение от сценаристи, режисьори, технически специалисти. И притегателният център за това е харизматичната личност на Хамо Иванович. Само за три години са изработени шест игрални филма, заснети са осем документални ленти, две от които – пълнометражни. А през 1928 г. действащото дотогава студио се преименува в „Арменкино“.
Ентусиастите на новото изкуство за Армения не се ограничават до една тема. Използвайки ориенталски материал, те избягват „ориенталистката“ екзотика, концентрират се върху социалните проблеми и междуличностните противоречия. Снимат се филми от различни жанрове: адаптации на литературните произведения „Заре“ и „Зъл дух“, историческата драма „Хас-пуш“ (поставен от Хамо Иванович по мотиви от разкази на Рафи и Въртанес Папазян), революционни истории като „Колхозна пролет“, „Шестнадесети“, филми за деца - „Първи лъчи“ , "Винаги готов". Много от тези творби вече са забравени, но някои, като комедиите „Шор и Шоршор“ или „Мексикански дипломати“, все още са популярни сред народа и днес.
Бек-Назарян не оставя без внимание и документалистиката. В титрите на „Земетресение в Ленинакан“ (1926 г.) името му се чете и като сценарист, и като режисьор. А десетина години по-късно, през 1935 г. на екран излиза първият вече озвучен арменски филм – „Пепо“, който е екранизация по едноименната пиеса на Каприел Сундукян. Снимките се правят основно в Тбилиси, а от Москва е поканен известният оператор Дмитрий Фелдман. За тази своя работа режисьорът събира пъстър букет от прекрасни актьори, насища сюжета с колоритни персонажи, изнася действието по улиците и шумните пазари. В Ереван, в близост до църквата „Сурп Саркис“ се установяват декори на търговски щандове и лавки. А павилионните снимки, т.е. вътрешните, се правят в Москва. Тъй като филмът трябва да бъде пуснат на екран в целия Съюз, Бек-Назарян заснема едновременно две версии – арменска и руска. Музиката за филма пише младият тогава композитор Арам Хачатурян (това е първият му опит в киното). Текстът на песента на Пепо, която веднага става популярна сред народа, е съчинен от Ехише Чаренц. И до днес този филм удивлява със сочния си киноезик, не загубва своята прелест с времето. На практика той бележи новия етап в историята на арменското кино и влиза безспорно в съкровищницата на съветското киноизкуство.
Премиера на „Пепо“ е в Москва на 16 юни 1935 г. В Ереван е показан в лятната зала „Флора“. Представен е и при откриването на новото кино „Москва“ през декември 1936 г. Същата година Хамо Бек-Назарян е удостоен със званието „народен артист на Арменска ССР“. Така че неслучайно от 1966 г. ( година след смъртта на режисьора) киностудията „Арменфилм“ започва да носи неговото име.
Сред филмите на видния арменски творец са още „Севил” (1929 г., по едноименната пиеса на Джабарли), „Игденбу” (1930 г.), „Зангезур” (1938 г.; удостоен с Държавната награда на СССР, 1941 г.), „Давид-Бек” (1944), “Анахит” (1947), “Насредин в Ходжент или омагьосаният принц” (1960, съвместно с Е. А. Карамян) и др. Автор е на сценариите на много от филмите си. Приживе е отличен с три ордена и медали.