Неотдавнашно проучване на полския изследовател Якуб Осиецки от Полската академия на науките разкрива как Арменската апостолическа църква се е справяла с преплитането на репресиите и оцеляването през ранните години на съветската епоха, оставяйки рани, които все още са белязани съвременното арменско общество. Базирана на исторически архиви и устни свидетелства, книгата „Арменската църква в Съветска Армения“ документира този сложен период, в който вярата се е превърнала в акт на съпротива, основана на идентичността, както е обобщено от автора.
Когато болшевиките поемат контрола над Армения през 1920 г., католикос Кеворк V и църковната йерархия подценяват трайността на новия режим. „Те вярват, че болшевиките ще бъдат преходно явление и че дашнаците (Арменската революционна федерация) ще си възвърнат властта“, обяснява изследователят. Тази надежда бързо избледнява, когато държавата започва систематична кампания за премахване на религиозното влияние: затваряне на църкви, преследване на духовенството и забрана на публичните богослужения.
Книгата разкрива как Арменската църква е оцеляла през съветската епоха сред сътрудничество и съпротива – рана, която все още е оставила своите белези в Армения. Изправена пред нарастващите репресии, Църквата се опитва да преговаря за институционалното си оцеляване. Фигури като Хорен Мурадбекян (бъдещ католикос) поемат по пътя на сближаване с властите, но това в крайна сметка е използвано срещу тях. „Болшевиките инфилтрираха агенти в църковната структура и насърчиха вътрешни разделения между просъветски и опозиционни духовници“, пише авторът.
До 30-те години на миналия век в Армения не остават отворени църкви. Държавата заменя религиозното образование със светски училища, прекъсвайки връзката между по-младите поколения и вярата. „Хората продължават да вярват тайно, но страхът от репресии прави религиозната практика табу“, отбелязва Осецки. Въпреки строгия контрол обаче, са налице и актове на съпротива. В селата като Нор Баязит и Джавахети групи селяни – особено жени, се изправят срещу властите, за да предотвратят затварянето на храмовете си. „В някои случаи те успяваха да го забавят, но репресивният апарат винаги надделяваше“, разказва авторът. Едно от най-шокиращите открития на разследването е съдбата на бежанците от Геноцида над арменците, пристигнали в СССР. „Документите на прокуратурата показват, че много от тях, отчаяни от глада, са поискали да се върнат в Турция – същата страна, от която са избягали, което илюстрира суровостта на живота по време на сталинизма“, казва Осецки.
В изследването се твърди, че принудителното разединяване между религията и националната идентичност е оставило дълбоки белези. „В продължение на 60 години арменците са израснали без църкви, без предаване на ритуали. Възстановяването на тази връзка след 1991 г. беше почти невъзможно“, смята ученият. Според него днес, въпреки че Апостолската църква е възвърнала символичната си роля, нейното социално влияние остава ограничено в сравнение с предсъветската епоха.
Осецки критикува липсата на официален интерес към преразглеждането на това минало. „Нито правителството, нито католикосатът са показали готовност да отворят архивите или да обсъдят как сътрудничеството със Съветите е отслабило институцията“, коментира той. Пример за това е фактът, че статуята на Александър Мясникян – един от отговорните за депортациите, все още стои в Ереван.
Защо е важно днес да се знае истината по въпроса?
Съветските религиозни репресии фрагментираха арменската идентичност, отделяйки националното от духовното. Книгата поставя под въпрос официалните наративи за Съветска Армения, разкривайки техните противоречия. Това разкрива паралели с други постсъветски страни, където вярата все още се бори да си възвърне публичното пространство.
Арменското правителство се зае да инициира процес за евентуално избиране на нов Католикос на всички арменци – централна фигура в Арменската апостолическа църква, което предизвика оживен дебат относно разделянето на църквата от държавата. Властите обаче настояват, че всички действия ще бъдат защитени от Конституцията на Армения. Съобщението беше потвърдено от министъра на териториалното управление и инфраструктурата Давит Худатян на 11 юни, в изявление пред репортери, след изказванията на премиера Никол Пашинян, който разкри, че се сформира работна група със специфични правомощия за напредък в този процес. „Моля ви да не се съмнявате! Всички наши действия през последните седем години са извършени в рамките на Конституцията на Република Армения и действащите закони“, заяви Худатян.
Мярката породи опасения в различни среди относно евентуална държавна намеса в религиозните дела – нещо, което е забранено от националното законодателство. Армения, според своята Конституция, се определя като светска държава с отделяне на църквата от държавата. И в тази връзка министърът подчерта, че „няма да има политически действия“ и че процесът е „отговор на нашите опасения като арменски християни, а не като правителствени участници“. „Министър-председателят заяви, че този въпрос е от интерес за нас, и за мен лично, като арменски християни, и че очевидното нарушаване на обета за безбрачие също попада в тази логика“, обясни още Худатян.
Нещо повече, според него, въпросната работна група няма да бъде съставена от държавни служители, а от обикновени граждани и дори от настоящи или пенсионирани духовници. Пашинян спомена, че тя трябва да бъде съставена от „чисти хора, които се молят ежедневно“, което повдига въпроси относно това как ще се определят подобни характеристики. В отговор на това безпокойство Худатян заяви, че ще бъдат създадени механизми за проверка: „Където е възможно да се направи проверка, тя ще бъде извършена; където трябва да я оставим на почтеността на лицето , ще я оставим на това лице“.
Контекстът на процеса е очертан в рамките на нарастващото напрежение между правителството на Пашинян и части от духовенството, които открито критикуват определени правителствени политики, особено след войната в Карабах и загубата на тази територия. Министърът обаче повтори, че правителството няма да се намесва пряко във вътрешния живот на Църквата: „Ще видите, че разпоредбите на работната група по никакъв начин не противоречат на Конституцията или действащите закони. Лично аз изключвам всяка ситуация, в която нарушаваме закона, Конституцията или морала.“
Худатян също така постави под въпрос очевидния социален консенсус относно нарушенията, извършени от духовници през последните години. „Озадачен съм, че толкова много християни са съгласни с това“, каза той, визирайки предполагаемата всепозволеност към неподходящо поведение сред духовенството.