Тази година Армения отбелязва 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения с ред държави, сред които се нареждат България, САЩ, Русия и много други. Италия също отбеляза юбилейната дата, а по този повод в арменската църква „Сан Никола де Толентино“ в Рим бе представена една нова книга. Нейни автори са архитектът Ара Зарян и реставраторът Кристин Ламур. Предговорът към „Дадиванк. Съхранение и реставрация на стенописите на църквата, построена през 1214 г. и датирани от 1297 г.“ е подготвен от писателката Антония Арслан. Тя стана известна с няколкото книги, посветени на арменска тематика като „Чифликът на чучулигите“, по който братя Тавиани направиха великолепен филм. След това публикуа монографията „Пътят към Смирна”, с който тя продължи темата за Геноцида над арменците в творчеството си. Трагедията на арменския народ лежи в основата на сюжета и на „Мушкия хомилиарий“ (или „Мушка проповед“), където се разказва историята на този уникален древен арменски ръкопис. Антония Арслан има и непубликувани балади на арменски език, отнасящи се до трагичната история на арменците. Заедно с френския историк Клод Мутафиян тя издаде и сборник със свидетелства на сънародници, посветен на събитията от 1915 г. – „Мълчание. Италианските гласове на оцелелите арменци”.
„Когато си мисля за Дадиванк, който имах късмета да посетя, спирам достатъчно дълго, за да осъзная напълно неговата невероятна атмосфера и духовна сила. Веднага се сещам за образите на прекрасни, почти безплътни ангели“, пише в предговора си Антония Арслан, която два пъти посещава манастира. Тя е една от малкото, които заварват светата обител преди и след възраждането й.
Книгата е издадена на арменски и на френски езици, съдържа почти 500 страници, на фона на многобройни илюстрации се разказва историята на откриването, почистването, реставрацията и консервацията на фреските, изпълващи стените на манастира. Чрез нея читателите ще могат да се запознаят с арменското историко-културно наследство на Арцах, с коментарите и анализите на изображенията върху стенописите преди и след реставрацията им.
По време на презентацията авторите на проучването споделиха впечатленията си от фреските, разказаха за проучените от тях факти и детайли по време на реставрационните дейности. На събитието присъстваха журналисти, дейци на културата, духовници и представители на арменската диаспора.