Историко-културен резерват ще бъде създаден в село Ахцк. Той ще стане паметник от национално значение и ще бъде включен в държавния списък на специално охраняваните обекти. Населеното място се намира по склоновете на Аракац и там се намират мавзолеят на Аршакидите, голям надгробен монументален комплекс и базилика от IV-V век.
Ахцх е село в региона на Аракадзон, което отдавна се слави с уникалната си царска гробница, която се явява важен паметник на националната история. До неотдавна се смяташе, че древната ценност е достатъчно добре проучена, тъй като разкопки са правени както в периода 1974-75 г., така и през 2001 г. Ръководител на експедицията е бил зам. директорът на Центъра за историко-културно наследство към министерство на културата Агоп Симонян. Но преди няколко години той решава да се върне отново в Ахцк, защото е убеден, че земята там крие още много тайни. И се оказва прав!
Започват мащабни археологически разкопки, разчетени на три сезона. Този път куратор на проекта е председателят на Центъра О. Абрамян, но в екипа е и Симонян, който прави сензационни открития.
Ахцк е не само гробница, а цял комплекс от паметници от IV-XVII в.: базилика и манастир, които се упоменават още през 606 г., погребения, останки от монументални съоръжения и други артефакти. Самата могила е неоспоримо свидетелство за държавност. За нея пише самият Мовсес Хоренаци още през V в., като има точна датировка – средата на IV век. С погребенията има свързана особена история, която разказва, че през 359 г. персите неочаквано нахлуват в Армения и завземат крепостта Ани в провинция Даранак. Според Пюзант, персите откриват могилата на арменските царе от рода на Ардашесидите и Аршагунидите, а останките взимат в плен, като предполагат, че с тях ще успеят към Персия да премине „славата, съдбата и смелостта на Арменското царство“. Но подобно положение не устройва арменците и пълководецът Васак Мамигонян, който побеждава персите, връща свещените останки в родината им.
Ето какво разказва за разкритията Агоп Симонян: „На площадката край входа на царската гробница ние открихме средновековно гробище. Съдейки по скелетите, тук са живели високи до 180 см ръст хора със здраво телосложение. Засега са открити повече от 50 скелета. Имаше предположение, че това са останки на мюсюлмани, които са се установили тук през XVII век след разрушителния поход на Шах Абас, когато той преселва арменците – жители на Араратската долина, в Персия. Но се установи, че всички погребения са извършени по християнски обред, което е явно доказателство, че гробището се отнася до XV-XVI век. Под тези погребения бяха открити огромни каменни плочи от туф от предходни погребения – според нас ранносредновековни. Ние разполагаме с отлична възможност с помощта на ДНК да изследваме генетичното развитие на местното арменско население, но преди всичко това на княжеските родове. Видно е, че тук са били полагани не обикновени хора, а царски особи“.
Най-поразителното откритие обаче е направено, когато започват разкопките в интериора на базиликата. Директно край олтара под калдъръмения под археолозите намират три каменни сандъка с плътно монтирани капаци. Върху единия от тях има издялан кръст, което ясно говори за християнска, а не за елинистична традиция. Изследвани са два от сандъците, в които има човешки останки. Но положените в тях хора очевидно не са обикновени, а с висок социален статус и затова са погребани около олтара. „Това са останки или на светци, или са мощите на арменски царе. Същите, които са били препогребани в Ахцк“, смята Симонян. Той намира за най-вероятна последната версия. „По древноиндоевропейски обичай, те биха били кремирани, а тогава са кремирали само дохристиянските владетели“, убеден е археологът.
Третият сандък ученият смята да отвори в присъствието на авторитетна комисия, за да се избегнат всякакви недомлъвки, да се изключат и най-малките подозрения. Отварянето му е изключително важно, особено за точната и окончателна датировка на църквата. Проблемът е в това, че в академичните среди дълго време се смята, че първоначално се появява гробницата, а след това бива издигната църквата. Но Симонян има друга версия. „Царете не би могло да се погребват където се реши, а само на места, достойни за царски особи. Предаването на тленните им останки на земята е било съпровождано с традиционни обреди, ритуали и церемонии. Това, че под пода на храма бяха открити каменни сандъци с царски мощи, е достатъчно убедително доказателство, че църквата е издигната до изграждането на царската гробница. Известно е, че походът на Шабух Втори е през 359-364 г., което означава, че обителта е построена не по-късно от IV век. С други думи, църквата Ахциц ванк е най-древната, ясно датирана из целия християнски Изток“, твърди изследователят. И допълва, че единият ъгъл на храма е изграден върху естествена скала. Точно така, както указва Библията: Божият дом трябва да стои върху скала.
Археолозите откриват и множество артефакти. Сред находките има керамични, бронзови и железни предмети, стъклени гривни и обеци. За първи път е намерена глинена щампа за украсяване на празничен хляб, както и кирпичени с релеф. Върху една от тях тигри преследват благороден елен. „Досега сме попадали на релеф с лъвове, но тигър не е имало“, разказва още Симонян.
Разкопките ще продължат, като се очаква да дадат богат материал за науката. Но в момента трябва да се мисли за проект, който да музефицира уникалния комплект и да се благоустрои територията. Необходима е реставрация на някои от откритите паметници. Ахцк има огромни потенциални възможности да се превърне в едно от най-интересните и посещавани от туристите места в страната.