Преди 110 години (през 1915 г.) младотурците започват кампания за унищожаване на немюсюлмански народи в Месопотамия. Всъщност това е първият геноцид през ХХ век, в който, наред с арменците, трагедия преживяват още езидите (язиди), асирийците и понтийските гърци. Споделената скръб и взаимната солидарност полагат солидна основа за приятелство между езидите и християните в Близкия изток.
Християнският монах Абдулмасих Карабаш пише в мемоарната си книга „Разлята кръв“: „Има много езиди, подобни на християни. Те са благородни и гостоприемни. Това е видно, след като са приютявали християни и са се опитвали да ги спасят от преследване и погроми. Те дори са дали живота си за християните и са търпели плячкосването на домовете им. Ако не бяха планините Синджар и защитата на езидите, християните никога нямаше да могат да намерят убежище.“
Хамое Шаро е роден през 1850 г. в село Зивинг, южно от село Мелик в планинската област Шангал. Той предвожда племето Днан. Британците го смятат за умел дипломат и политик и дори му предлагат да създаде автономен регион Шингал, но по геополитически причини идеята е отхвърлена от езидския водач. Шаро умира на 83-годишна възраст. Според негови съвременници, той е бил набожен и известен с познанията си за езидизма. Паметта му е увековечена в езидски песни, приказки и разкази, а образът и действията му го превръщат в легенда.
В разгара на Геноцида, когато Османската империя изпълнява систематичния си план за унищожение на християнското население – особено на арменци и асирийци – този езидски племенен водач на име Хамое Шаро става техен неочакван спасител. От планините Шингал в днешен Северен Ирак, той и неговите бойци се съпротивляват дръзко на османските атаки в продължение на месеци, за да защитят хиляди християнски бежанци.
Изправен пред исканията на османските власти, които настояват за предаването на християните, потърсили убежище в планините Шингал, Хамое Шаро избира да се съпротивлява. Лидерът на езидите Мир Исмаил Чоло-бег изпраща писмо до християнските духовници, в което изразява готовността си да им предложи защита. Така започва безпрецедентна спасителна операция.
След среща между представители на езидското и асирийското духовенство, бежанците са преместени в по-безопасни райони, тъй като напрежението с османците нараства. Според историчката Кристина Алисън, турците изпращат писмо, с което искат предаването на избягалите християни. Отговорът на Хамое Шаро обаче е категоричен: той къса писмото и връща османските пратеници голи в знак на презрение и неподчинение. „Как мога да предам арменците на османците, ако са дошли при нас за помощ? Обещах да ги защитя и се кълна в честта си, че никой от тях няма да бъде предаден на турците. Синовете ми и аз сме готови да умрем за тях!“, заявява племенният водач пред своя съвет, според устна традиция, записана от различни регионални източници.
Ожесточената съпротива срещу османлиите продължава два месеца. Планините Шингал стават арена на кървави сблъсъци. Езидите скриват бежанците в пещери, докато отблъскват османските атаки от юг. Схватките се засилват в селата Габар, Къзълкант и Джидала, където се водят ръкопашни боеве. Успоредно с това, езидският командир Халаф Шангали повежда кавалерийски сили, които се сблъскват с османците при Тел Афар, очаквайки по-нататъшното настъпление на противника. Тази маневра е ключова за защитата на ариергарда, където се намират спасените християни.
Жертвите са значителни. При един от сблъсъците загиват повече от 35 османски войници, а Хамое Шаро губи най-близкия си приятел. Турският командир Ибрахим паша осъзнава сериозността на ситуацията и оплаква загубите пред началниците си, чиито тела са изпратени в Мосул. Като отмъщение османците ограбват езидските села, унищожават хранителните им запаси и заплашват с кампания за пълно изтребление. Въпреки това, решителността на Хамое Шаро и неговите хора не се поколебава. Те са решени да опазят живота на 20-те хиляди арменци и асирийци. В епоха, белязана от предателства, ужас и унищожение, историята на Хамое Шаро блести като лъч надежда за човечеството. Въпреки че принадлежи към малцинство, което също е преследвано и маргинализирано, той решава да рискува всичко, за да спаси онези, които се обръщат към него за защита.
Повече от 20 000 християнски живота са спасени благодарение на смелостта на този племенен водач. Неговата история, все още малко известна. Тя е една от малкото светли страници от трагичната глава, която представлява Геноцида над арменците.
Голям принос за свободата на езидите и християните имат и бойците на езидската съпротива, водени от Джангир Ага – лидер на езидската конфедерация на племената Зукри, който по-късно ще бъде обявен за национален герой на езидите, които живеят днес в Армения. Но неговата история ще разкажем друг път.