Мултимедийна експозиция с произведения на известната мексиканска художничка Фрида Кало подредиха в Музея за съвременно изкуство в арменската столица. Познавачите на нейното изкуство твърдят, че тя никога не е рисувала мечтите си, а е изобразявала реалния живот, с елементи, родени от фантазията й. В Ереван нейните работи бяха поднесени с различен, съвременен подход. Чрез съвременни проекционни технологии и анимирани картини в продължение на 40 минути на два езика на почитателите на живописта се представя трудното детство на Фрида Кало, както и творческият й път.
Цветовете в нейните автопортрети изразяват чувствата и преживяванията на художничката. Баща й е бил фотограф и тя наследява от него чувството към цветовете и стремежа да създава красота. За съжаление известността на Фрида идва години след смъртта й, едва през 70-те години на ХХ век. Проектът, представен в Ереван – „Цветовете на живота“, е посветен на един от най-самобитните творци от началото на миналия век. Зад неговото осъществяване стоят имената на Наталия Кашльова и Анатолий Замер. За експозицията са подбрани 50 анимирани платна на Кало - най-известните. 3D ефектите с музикален съпровод, задкадровият разказ на арменски и руски езици с важни факти от биографията на една от най-трагичните фигури на миналия век, привлича голям интерес към изложбата. Преди нея в подобен формат в музея бяха показани картини на 10 от най-забележителните майстори от периода на Възраждането.
Фрида Кало се ражда на 6 юли 1907 г. Според специалистите ключов елемент в нейния стил на работа, на творчество и в личността й е „безкомпромисната яркост“. Своя живот, изпълнен с душевни и физически страдания, Кало превръща в самобитен вид изкуство. На 18 години тя преживява изключително тежка катастрофа, която я приковава за дълъг период на легло и остава трайни травми, донася й 32 тежки операции. Спасение от плашещата я реалност й носят собствените й фантазии, които тя изобразява и върху платното. Баща й, виждайки влечението на дъщеря си към рисуването, е първият, който купува на Фрида бои и четки. Освен това измайсторява специално устройство, което позволява на момичето да рисува легнала. Макар да се изправя на крака, цял живот изпитва силни болки от бъбреците.
Стилът на Кало се вписва в определението „наивистичен“. Тя няма художествено образование, но това прави начинът й на рисуване различен. В личен план животът й е не по-малко изпълнен със сътресения. Омъжва се за 20 години по-възрастния от нея художник Диего Ривера, който изповядва комунистически идеи. Двамата няколко пъти се разделят и събират. Междувременно Фрида има доста любовни авантюри, сред любовниците й е дори Лев Троцки. Но връзката й с Ривера остава най-трайната, говори се, че тя има психологическа зависимост от него.
Приживе Кало често пътува до САЩ, позната е в средите на американската и европейската бохема, докато болестта й не я сковава напълно на легло. Става зависима от алкохола и обезболяващите. Налага й се да носи гипсов корсет. На една от снимките, останали от жизнения път на художничката, направена през 1951 г., се вижда как тя лежи в леглото и гледайки в кръгло огледалце, рисува върху гипса сърп и чук. Смъртта й настъпва през 1954 г.
Фрида Кало оставя около 200 работи, от които 145 маслени платна и 50 от тях са нейни автопортрети. Обича да изобразява себе си по най-различни начини – като булка, като клошар, професор, лекар, Одисей, съпруга на бог Шива. Картините й са изпъстрени със символични детайли и знаци.
„Лидерът на френските сюрреалисти Андре Бретон е във възторг от живописта на Фрида Кало, но тя отказа да се класифицира като сюрреалист, вярвайки, че се занимава изключително със себе си в изкуството си. Но със сюрреализма я сближава интересът не към това, което вижда, а към онова, което на нея й се привижда. И това е един от парадоксите в изкуството на Фрида Кало: нейните картини са изключително визуални, разкошни и като цвят, и като дизайн, но същевременно са и литературни, лесно могат да се изтълкуват. При това в тях присъства несъмнен наратив. Това е особено видимо в рисунките и тетрадките на художничката. Това са ужасни рисунки: многопластова смесица от очи, лица, ръце, свити крака.
Автопортретът на Фрида Кало с 
папагала, рисуван през 1941 г., е необикновено хубав. Макар и изпълнен в стила на примитивизма, той изглежда доста реалистично. Рисувана е скоро след смъртта на баща й и в началото на все по-увеличаващите се физически страдания.
Фрида няколко пъти посещава САЩ и именно там за първи път нейните картини биват показани пред публика. Една от тези работи – „Автопортрет на границата между Мексико и САЩ“ участва в нашата изложба в Армения. Художничката има двойствено отношение към Америка.
В тази картина Кало стои като статуя, на пиедестал, на границата между два напълно различни свята. Отляво е нарисуван пейзаж от древно Мексико, където управляват силите на природата и естествените жизнени цикли. Вдясно е нарисуван пейзаж от Северна Америка, където властват технологиите. В едната си ръка Фрида държи мексикански флаг, а в другата – цигара. Облаците в мексиканското небе се преплитат с облаците дим, излизащи от тръбите на заводите на Форд, а буйната растителност отляво отстъпва място на модели на електрическо оборудване отдясно, чиито жици се превръщат в корени, които изсмукват енергия от земята. И Фрида се разкъсва между тези две противоположности“.
Така дикторският глас на предложената в Ереван на вниманието на посетителите подвижна експозиция въвежда към живописния свят на мексиканската авторка.
В голяма степен под влиянието на съпруга си 
Кало се увлича по комунистическите и революционните идеи. В нейния дом-музей в Мексико и досега се пазят томовете с творби на Ленин и Маркс, работи на Сталин, публицистиката на Гросман. Големи потрети на основоположниците на марксизма-ленинизма висят над леглото й, в което Фрида прекарва голяма част от живота си, както и портрет на Мао Дзедун. Може да се види и незавършеният портрет на Сталин, редом до инвалидната й количка.
Интересен факт е, че картини на Фрида Кало оказват осезаемо влияние върху света на модата. През 1939 г. тя посещава Париж и дори е първата мексиканска художничка, чиято работа се купува от Лувъра. Тази визита обаче вдъхновява и дизайнера Елза Скиапарели за създаването на роклята „Мадам Ривера“. Същата година снимка на Фрида ще украси корицата на френския „Вог“. Нейният колоритен образ и ярката й личност ще вдъхновят през следващите десетилетия още ред модни гурута: от Жан-Пол Готие и Коко Шанел до Рикардо Тиши.
Увлекателна, завладяваща, потресаваща – тези са епитетите, с които посетителите на експозицията в Ереван изразяват усещането си за нея. В изложбата са представени не само основните творби на Кало, донесли й световна известност, но и благодарение на технологията Digital Art House зрителите успяват да потънат в нейния трагичен свят.