На всеки 24 април ние, арменците в Бургас, заедно с милиони хора по света свеждаме глави в знак на почит към паметта на милион и половината невинни жертви на едно от най-трагичните и най-срамни страници от човешката история – Геноцида на арменците, извършен в Османската империя от младотурските вандали.
Отбелязването на датата започна с химните на България и Армения. Пред паметника до арменската църква „Сурп Хач“, издигнат в памет на жертвите от Геноцида, слово прочете г-жа Мадлен Мутафян – член на Църковното настоятелство.
Великолепното Яворово стихотворение „Арменци” рецитира Сияна Александрова, носител на първа награда в Националния рецитаторски конкурс „Яворови дни”, а Хачик Сърабян изпълни песента „Алелуя”.
Съпричастни към трагедията на нашия народ бяха Владимир Крумов – заместник-областен управител, Диана Саватева – заместник-кмет по култура, Мадлен Мутафян – зам. председател на Общинския съвет, общинските съветници Чанко Мирчев (БСП), Стойко Андреев и Тодор Иванов (ИТН), Елена Кокаларова, Йордан Вълев, Ясен Проданов (ГЕРБ), Георги Дракалиев (ВМРО), Тодор Ангелов и Мариян Иванов (Възраждане), както и областния координатор на БСП Живко Господинов.
Паметникът на Геноцида бе затрупан от цветя, поставени от присъстващите гости, сънародници и съграждани. Венци на признателност бяха положени от името на Община Бургас и Арменска общност Бургас.
Събралото се множество потегли по улица „Богориди” на траурно шествие с арменските и български трикольори, както и плакат с надпис „В памет на жертвите от Арменския геноцид – 1915 г”, отправяйки се към паметника на Света Богородица в Морската градина, издигнат в знак на благодарност към българския народ от признателните арменци, където беше положен венец от Народно читалище „Ереван 2022”.
Като почитаме паметта на жертвите на Геноцида, нека не забравяме, че в Диаспората имаме дълг да запазим нашия майчин език, нашите културни ценности, да съхраняваме нашите училища и институции. Особен дълг имаме към подрастващото поколение, което следва да възпитаваме в духа на националните ни традиции. Само така ще сме спазили великия завет на милионите ни мъченици.
Вече 109 години ние арменците не искаме нищо друго, освен признание, че тези зверства са се случили. Заради паметта на 1.5 милиона жертви, които вече са канонизирани като светци. Заради поколенията, изгубили родината и близките си. Заради децата ни, защото едно непризнато деяние със сигурност може да доведе до ново.
Нека никога не забравяме този най-тъжен ден от арменската история!
Светът трябва да настоява за справедливост в името на същата тази справедливост.
Ние помним. Ние изискваме. Ние се заклеваме да спазим обещанието и да предаваме и на децата си историята, такава, каквато е, а не такава, каквато ни се иска да бъде. И вярваме, че един ден тези кланета ще се нарекат с истинското им име - ГЕНОЦИД!
Паметта на жертвите ще живее вечно, защото има рани, които времето не лекува.
Елизабет Бохосян