Специалисти от Института по археология и етнография на Националната академия на науките на Армения и Университета на Мюнстер в Германия откриха останките на неизвестна досега раннохристиянска църква в древния град Арташат. Новината бе съобщена в сайта на германския вуз.
При извършените разкопки е разкрита осмоъгълна конструкция с разклонения, приличащи на кръст. Информацията се потвърждава от ексклузивни снимки и материали, публикувани от престижния университет в Мюнстер, който е един от водещите центрове по геоинформатика и географски технологии. В момента експерти от учебното заведение продължават работата си заедно с арменски археолози в района на Арарат, недалеч от Хор Вирап.
В статия, озаглавена „Съвместно откритие на арменско-германски колектив в древния град Арташат“, се цитира професорът от университета в Мюнстер Ахим Лайтенбергер: „Сградата от IV век е най-старата археологически документирана църква в страната, което е сензационно доказателство за раното християнството в Армения“.
„Осмоъгълните църкви досега бяха непознати тук, но ние сме добре запознати с тях от региона на Източното Средиземноморие, където се появяват за първи път през IV век след Христа“, казва докторът на историческите науки Мъгъртич Зардарян.
Екипът, работещ по арменско-германския археологически проект „Артаксата“, откри части от църквата чрез изучаването ѝ с помощта на геофизични методи. От 2018 г. арменско-германски изследователски екип проучва елинистическия метрополис Артаксата (Арташат) в долината Арарат. Проектът за археологическите разкопки на древния град е финансиран от Германската изследователска фондация и Националната академия на науките на Армения.
„Раннохристиянската архитектура на Армения е много интересна, тъй като през тази епоха се раждат и формират всички основни архитектурни типове на нашите църкви и не е случайно, че в научната литература епохата IV-VII век се нарича Златния век на арменската архитектура”, казва в интервю архитектът Амина Канецян. Тя допълва, че този период започва от 301 г., когато новата религия е приета на държавно ниво, до средата на VII век, когато започват опустошителните нашествия на арабите.
„Както всички религии по света, християнството също има много запазени легенди, една от които гласи, че Св. Григорий Просветител, който става първият патриарх на християнска Армения, вижда сън, в който според една версия ангел, според друга – самият Иисус слиза от небето и с удара на златен чук показва мястото за изграждането на първата християнска църква. Катедралата в Ечмиадзин е построена за три години (301-303 г.). Известно е обаче, че катедралата е почти напълно реконструирана в края на V век и може би малко е запазено от първоначалния вид на храма. Освен това, тъй като резиденцията на католикоса на всички арменци е работила на територията на Ечмиадзин от 1441 г., всеки следващ патриарх добавя някои детайли към екстериора на храма. Все пак можем да кажем, че това е най-старата църква в Армения, но с последващи модификации“, разказва още Канецян.
Артаксата, някогашна столица на кралство Армения, играе централна роля в историята на страната при династиите Арташесидите и Аршакидите. Екип от археолози работи на мястото от 2018 г., проучвайки неговото елинистично и раннохристиянско наследство. Това най-ново откритие обогатява разбирането на учените за християнското минало на Армения и може да помогне да се определи освещението на църквата, като потенциално я свърже с ключови фигури в арменската история.