Днес, след Светата литургия пастирът на арменската църква "Света Богородица" ("Сурп Аствадзадзин") в София протойерей Кусан Хадавян почете празника, посветен на сурп Саркис и разказа в проповедта си за него като предан и благочестив християнин, загинал мъченически в името на Бог.
На 15 февруари 2025 г. Армения чества празника на пълководеца Свети Саркис – покровител на младите и влюбените. По разпореждане на Негово Светейшество Карекин II – Върховен патриарх и католикос на всички арменци, този ден бе официално обявен за благословението на младостта. На тази дата младите хора отиват в църквите, за да се помолят и да измолят застъпничеството на сурп Саркис в своя любовен и духовен живот.
Освен специалната литургия в църквите, носещи неговото име, се извършва и благославяне на младите хора. Смята се, че светецът притежава силата да ходатайства за сбъдването на желанията и мечтите на тези, които търсят любов и щастие.
Освен религиозните ритуали, този празник е придружен и от уникални народни обичаи, които го правят една от най-обичаните традиции в Армения. Вечерта преди празника младите хора ядат солена питка , без да пият вода, като вярват, че бъдещият им съпруг или съпруга ще се появи в съня им и ще им предложи вода, за да утолят жаждата си. Този обичай се смята за символ на пристигането на истинската любов.
Друг специален ритуал е поставянето на тава с брашно на терасата или покрива на къщата. Според традицията Свети Саркис, придружен от ангели, ще язди през нощта, а ако белият му кон остави отпечатък в брашното, това се смята за знак, че през годината мечтите на младия мъж или девойка ще се сбъднат.
На този ден влюбените си разменят пожелания и сладкиши, подобно на западната традиция за Свети Валентин. Организират се и публични прояви, танци и младежки събирания, които укрепват духа на любовта и единството в арменското общество. Говори се, че чудесата на светеца са събрали много двойки и са донесли благословия на онези, които търсят истинската любов.
Съчетавайки вяра, традиция и надежда, празникът на сурп Саркис остава един от най-значимите в арменската култура, поддържайки живо духовното наследство, надхвърлило поколенията.