В концертната зала „Арам Хачатурян“ в Ереван в края на юли се състоя впечатляващ концерт, посветен на 100-летието на „арменския славей“ Гоар Гаспарян (Кохар Каспарян). С това културно събитие и концертното изпълнение на операта „Бохеми“ от Пучини завърши 99-ия концертен сезон на Националната филхармония на Армения под диригентството на Едуард Топчян. В него участие взеха оперни звезди, които се изявяват на сцените на лондонския „Роял Ковънт гардън“, нюйоркския „Метрополитен, Виенската опера и други оперни театри.
В концертния спектакъл прозвучаха гласовете на Кристина Мъхитарян, Нина Минасян, тенора Липарит Аветисян, баритоните Гурген Бавеян и Богдан Бачун, и баса Евгений Ставински. Националният академичен хор на Армения с художествен ръководител и главен диригент Ованес Чекиджян и хорът на Професионалната вокална и хорова школа за съхранение на гласа (с художествен ръководител Карине Аракелян и хормайстор Ема Аракелян) също се изявиха с Националния филхармоничен оркестър на Армения. Кристина Мъхитарян, която пее из най-престижните опери по света, досега никога не бе гостувала в Армения и това бе нейното първо участие, което е събитие. Тя, заедно с Липарит Аветисян и Нина Минасян – също изключителен музикант, през септември ще участват в „Бохеми“ на сцената на Метрополитен опера.
Във фоайето на зала „Арам Хачатурян“ бе открита изложба, посветена на Кохар Каспарян. Бяха изложени ексклузивни експонати от личния архив на легендарната оперна певица.
Изключителното колоратурно сопрано се ражда на 14 декември 1924 г. в Египет. Учи в музикалната академия на Кайро при европейски майстори. И още като студентка започва да се изявява през 1940 г. като певица, пее в египетското радио като солист. През 1948 г. получава покана от миланската Ла скала, но тя прави своя избор – предпочита да отиде в Армения. Първият концерт във второто ѝ отечество е през 1949 г. със арменския Симфоничен оркестър, ръководен от Сурен Чарекян. Тогава тя изпълнява ариите на Розина от „Севилския бръснар“ на Росини, на куклата „Олимпия“ от „Приказките на Хофман“ (Офенбах), „Алилуя“ на Моцарт.
Кохар Каспарян е само на 25 години, когато става солистка на арменския Национален академичен театър за опера и балет. Тогава негов главен диригент е Микаел Тавризян, за когото тя ще напише, че изиграва съществена роля в живота и кариерата ѝ. Първата роля, която поверяват на младата оперна певица е Лакме от едноименната опера на Лео Делиб. Следват още много образи: Розина, Виолета, Жулиета, Олимпия, Джилда, Маргарита, Лучия, Ануш, Норма… Тя изпълнява водещите роли в 23 опери. А в репертоара си има над 500 произведения.
„Пеенето е основният смисъл в мое живот, цел на моето съществуване и аз живея заради моето изкуство. Моят девиз е не да удивлявам, а да вълнувам“, е казвала Кохар за своето кредо. И наистина, онези, които са имали огромното удоволствие да слушат нейни изпълнения, твърдят, че певицата се е вживяла във всеки от образите, предавайки чувствата на героините си на развълнувания слушател.
Гласът ѝ е бил не просто великолепен, а невероятен. Много са малко изпълнителките, които като нея биха могли без усилие да вземат нотата „сол“ от трета октава. Диапазонът на „арменския славей“, както е била наричана, е бил с три-четири ноти по-висок от този на световноизвестните певици по нейно време. Та дори и днес… А тембърът на Кохар е бил толкова своеобразен, че е бил разпознаваем от първата нота.
Певицата е от малцината, които успяват да напуснат „желязната завеса“ в онези години и да пътува из цял свят, да пее на всички континенти. Животът на тази изумителна жена е изпълнен с ярки преживявания и познанства – от най-изявените оперни певци и диригенти до папа Йоан Павел Втори, с когото се запознава още докато той е кардинал и който присъства на неин концерт във Варшава. Над 3000 възторжени отзиви и публикации от различни кътчета по света се пазят в архива ѝ. Талантът, който владее отлично седем езика, предизвиква навсякъде, където се изявява, удивление и преклонение – от обикновения слушател, до специалистите и музикалните критици.
На 14 декември 2004 г. Кохар Каспарян навършва 80 години. И в този ден тя пак излиза на сцената… А верен спътник в живота ѝ е вторият ѝ съпруг и неин възпитаник, доста по-млад от нея Тигран Левонян. Както самата певица разказва, двамата далеч не са имали бурен романс, свързвало ги е изкуството и то е било нещото, което ги е събрало. Бракът им не е приет никак добронамерено, започват сплетни, шушукания, коментари, че това момче ще живее с тази 12 години по-възрастна от него жена само няколко месеца, след като направи кориера. Това съсипва младоженците и те решават, че няма да останат да живеят в Армения.
Наред с всичко това се случва и огромна трагедия. Синът им Левон умира неясно от какво, когато е само на 40 дни. Двамата тежко преживяват неговата смърт, а Кохар до края на живота си е убедена, че неговата смърт е поради недобронамереното отношение на лекарите, резултат от клюките, носещи се в пространството за нея и мъжа ѝ. По-късно смята да си осинови дете, но съпругът ѝ не се съгласява. Така двамата остават заедно 47 години, здраво свързани от своето изкуство.