Как Азербайджан разбира мира в региона!?
През последната година и половина Баку проглуши 
ушите на света, че иска мир, но арменската страна не предприема нужните стъпки. Проглуши ушите му и с други твърдения: карабахският конфликт вече не съществува, той е решен и т.н., и т.н. Каква е обаче реалността?
Не че трезвомислещите са се съмнявали, но на останалите, които толкова настояват да бъде подписан мирен договор с Азербайджан, може би сега ще стане ясно какви са плановете му. А те винаги са били повече от прозрачни: да се ликвидира напълно арменското присъствие в Арцах, жителите му да бъдат притиснати и уплашени, за да го напуснат. Както преди много години това се случи в Нахичеван и както – пак преди десетилетия, се постараха да сторят в Планински Карабах.
„Вълкът кожата си мени, но не и нрава си“, твърди народната поговорка. В този случай обаче той нито кожата си смени, нито нрава и разкри реалните си намерения с реални действия, които по принцип бяха повече от очаквани. Дано сега слепите, глухите и заблудените най-сетне осъзнаят, че има ситуации, които не се променят с декларации, с резолюции и тем подобни „дипломатични“ подходи, нито с говорене напусто за връщане на „ерата на мира“ (цитираме премиера на Армения Пашинян). Но какво ли разбират обикновените хора от голямата политика, от голямата картина? Днес тя е страхотно объркана, светът е настръхнал, слуша новините от Украйна, гледа бягащите жени и деца, разрушенията, унищожените домове, попива думите на държавни глави, на политици и журналисти-международници. И от погледа му убягва едно малко късче земя, където живеят при оскъдни условия около 120 000 души, твърдо решени да останат там, където са родени. Макар че постоянно животът им се намира под заплаха, макар че мръзнат, защото им спряха притока на газ, макар че по тях стрелят, макар че над главите им отново кръжат безпилотни дронове „Байрактар“, макар че войниците им са убивани и ранявани, макар че ги тормозят с призиви по високоговорителите да освободят къщите си, макар че децата им отново са лишени от училище, макар че…
Да, това е народът на Арцах, това преживява той сега, в този миг, в този час! Но той е решен да остане там, на изконната си земя! Кога обаче погледът на света ще се насочи и натам? Кога някой ще заяви категорично и силно с конкретни действия на онези, които не му дават и миг спокойствие, че терорът, агресията и ненавистта нямат място в днешния век? И къде са санкциите за едни други сили, които също погазват международните хуманитарни норми?!
Хората на Арцах днес се защитават. Никой не им дава оръжие, никой не им изпраща хуманитарна помощ. Никой не чува техния глас… И те отново са сами срещу един противник, който има една цел – да няма арменци в Арцах. И май не само там!Нека да проследим какво се случва през последните два-три дена. От 24 март т.г. насам Арцах отново се намира в ситуация, когато дръкането на оръжие заглушава всичко друго. В 16.00 часа въоръжените сили на Азербайджан нахлуха в зоната на отговорност на руските миротворчески сили в Арцах, взеха под свой контрол село Парух и околните позиции в Аскерански район, опитвайки се да се придвижат още напред в района на източната граница на непризнатата република. През нощта на 25 март азерските подразделения откриха огън по опорни пунктове на Армията за отбрана на Арцах, използвайки дори ударни дронове. Засега се твърди, че от страна на противника има не по-малко от петима загинали военнослужещи. Арменската страна е дала три жертви и повече от десетина ранени.
От съображения за сигурност жените и децата бяха евакуирани от община Хъраморт (район Аскеран). По-късно от Информационния щаб съобщиха, че в резултат на водените от руските миротворци преговори и взетите допълнителни мерки за сигурност, движението на противниковите сили е спряно, но те все още не са се върнали на изходна позиция. Ситуацията в републиката продължава да се определя като напрегната. Засега се знае, че са нанесени четири удара с дронове тип „Байрактар-ТВ 2“ по въоръжени формирования на Арцах в района на населения пункт Фурух. Командването на руския контингент се опитва да предприеме мерки за успокояване на ситуацията и за връщането на войските в изходно положение. Към азербайджанците е отправен призив да изтеглят своите сили.
Агресията по отношение на арцахци започна да се засилва още от началото на март т.г., макар че и преди това имаше отделни прояви. Започна по-интензивна стрелба по селата край границата, бе ранен един мирен жител, регулярно в граничната зона азерите отправят заплахи към мирните арцахци, населяващи приграничните селища, притискат ги да напуснат домовете си.
Според арменски медии напрегната ситуация не е просто обичайна ескалация или пък поредна провокация от азербайджанска страна, а преследва по-дълбоки цели и на практика е организирана специална операция. В. „Храбарак“ пише, че от свои източници има информация, че от няколко дни противникът се опитва със спецоперация да превземе височината между селата Хъраморт и Хънапат. „Става въпрос за височината на Карагълух. След като получи контрол над нея, врагът ще може да вземе под прицел целия Аскеран, след което ще бъде много по-лесно да превземе Степанакерт. Поради тази причина много жители на село Хъраморт, които бяха евакуирани през първите дни на обстрела, се връщат в селото си. Планът на врага е прост: да опустоши селата, след това да влезе и да вземе тази височина“, пояснява вражеските планове вестникът.
Действията на Азербайджан бяха определени от министерството на външните работи на Арцах като „провеждане на етническа чистка на ниво държавна политика“, насочена към пълната деарменизация на страната. От ведомството подчертаха, че това поведение трябва да получи най-строга оценка от световната общественост и от специализираните международни организации.
Междувременно стана известно, че на 26 март т.г. президентът на страната Араик Арутюнян е подписал указ за временно ограничаване на правата и свободите в условията на военно положение, обявено на територията на републиката. Документът предвижда в периода на действието на военното положение съгласно установения от закона порядък да бъде ограничено правото на свобода на събранията, забраняват се стачките и други прояви, както и работата на организации, занимаващи се с пропаганда или друга дейност, насочена срещу отбранителната способност и сигурността на републиката. Отговорността за осигуряване прилагането на временните ограничения се възлага на министерството на вътрешните работи на Арцах и на Съвета за национална сигурност.
Странно е, че първото, което един президент предприема при създалата се усложнена ситуация в страната му, са споменатите действия, при положение, че напрежението ескалира, а противникът става все по-агресивен. Но нека оставим засега леко встрани това решение и да проследим реакциите на други арменски институции и лидери.
На 26 март Министерството на отбраната на Армения покани военните аташета на акредитираните в републиката дипмисии, за да ги запознае със ситуацията в Арцах. Те бяха приети от началника на Управлението за отбранителна политика и международно сътрудничество Левон Айвазян. Той ги запозна с оперативната информация за провокациите на въоръжените сили на Азербайджан, предприети на 24 март т.г. по източното направление на страната. Беше подчертано, че тези действия са грубо нарушение на залегналите в тристранното заявление от 9 ноември 2020 г. положения и по-нататъшното им развитие може да доведе до сериозно дестабилизиране на положението в региона.
Пред чуждестранните военни аташета Айвазян подчерта, че подразделенията на Армията за отбрана на Арцах изпълняват поставените пред тях боеви задачи и взимат необходимите мерки, за да противодействат на противника. Той отбеляза, че независимо от усилията на представителите на руския миротворчески контингент, преговорите за относително стабилизиране на ситуацията засега не дават резултат.
Външното министерство на Армения излезе със заявление за придвижването на азербайджанските сили към Арцах. В него се подчертава, че последните са нарушили линията на съприкосновение в зоната на отговорност на руската миротворческа мисия и са нахлули в село Парух. „Тези агресивни действия на Азербайджан още веднъж доказват, че официален Баку продължава грубо да нарушава тристранното споразумение от 9 ноември 2020 г.,съгласно което бойните действия се прекратяват, страните спират на заетите от тях позиции, а в Планински Карабах по линията на контакт се разполага миротворческа войска на Руската Федерация.
Тези действия бяха предшествани от пълно нарушаване на работата на единствения газопровод, снабдяващ Арцах, от обстрелване на граждански инфраструктури с крупнокалибрено оръжие, отправяне на заплахи към арцахските арменци и други стъпки, насочени към етническа чистка. Нещо повече, наред с рязкото изостряне на ситуацията със сигурността в Европа, тези действия на Баку сериозно заплашват регионалната стабилност и мир.
Очакваме, че руските миротворчески сили, в чиято зона на отговорност се извършва провокацията, ще предприемат мерки за обезпечаване на незабавното връщане на азербайджанските войски на изходни позиции и безусловно изпълнение на поетите ангажименти с подписването на тристранното заявление.
Призоваваме международната общност да даде ясна оценка на провокационните действия на Азербайджан, насочени към срива на мирния процес и да подкрепи усилията за установяването на мира в Южен Кавказ, както и постигането на мирно решаване на карабахския конфликт“. Тази бе публичната позиция, озвучена от арменското външнополитическо ведомство.
Междувременно министерството на отбраната на Русия потвърди, че Баку нарушава тристранното споразумение и че използва ударни безпилотни летателни апарати в Карабах. Пак оттам заявиха, че азербайджански въоръжени сили са нахлули в зоната на отговорност на руските миротворци, разположени на карабахска територия, както и че са поставили свой наблюдателен пост.
След като ситуацията ескалира, на 25 март т.г. се проведе телефонен разговор между арменския премиер Никол Пашинян и руския президент Владимир Путин. Двамата обсъдиха случващото се, а лидерът на арменското правителство определи положението като „напрегнато“. Пашинян заяви, че е необходимо да се разследват действията на руските миротворци при тази ситуация и настоя те да изискат от противника да се върне на изходните си позиции от 23 март т.г. Разпространеното прессъобщение е доста пестеливо на информация. В него се посочва също, че двамата лидери са се договорили да предприемат нужните усилия, за да се успокои кризисната ситуация в Карабах.
Реакция дойде и от омбудсмана на Армения Кристине Григорян. Действията на Баку тя определи като логично продължение на престъпната му държавна политика. В разпространеното от нея заявление са казва: „Това поведение, нарушаващо всички общопризнати норми на международното право, продължава със седмици и месеци чрез различни действия на натиск, отправяне на заплахи към населението на Арцах, създаване на непоносими условия за водене на нормален живот. Това нахлуване е още едно доказателство, че стрелбата по мирното население на Хъраморт и други села в течение на няколко седмици, не даде търсения резултат – хората не напуснаха родината си и затова Азербайджан реши да използва своето вече проверено поведение и прибягна до поредната провокация…“. В изявлението на арменския защитник на човешките права се подчертава също, че се осъжда решително престъпното поведение на Баку. В тази връзка Григорян отправи призив към правозащитните организации да преминат към действия, за да се постави точка на политиката на геноцид срещу народа на Арцах.