В Анталия, в рамките на състоялия се там четвърти дипломатически форум, при проведения разговор между арменския външен министър Арарат Мирзоян с азербайджанския първи дипломат Джейхун Байрамов, последният в прав текст декларира, че мирното споразумение между Ереван и Баку ще бъде подписано само при изпълнение на две от задължителните условия, които Азербайджан поставя – промяна на Конституцията на Армения и прекратяване на дейността на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Разказвайки за първата си среща с азерския си колега ръководителят на арменското външно-политическо ведомство говори за позициите на двете страни, посочвайки, че като цяло те са публични. „Нищо тайно или ново няма тук. Нашият подход се заключава в това, че няма и не може да има договор, който да обхваща всички възможни въпроси. Подписването, ратифицирането и влизането в сила на Договора за мир и установяване на отношения ще бъде само началото на общата нормализация и установяването на отношения“, заяви той в интервюто, дадено за Civil.net. В тази връзка отбеляза, че в документа има точка, според която трябва да се създаде двустранна комисия за контрол, която ще следи как се изпълнява споразумението и която ще търси решения на възникналите проблеми.
„А проблеми обезателно ще възникнат. Ще се изисква известно време за съвместна работа и търсене на всички решения. Затова нашият подход се корени в това незабавно да се пристъпи към подписване и ратифициране, а след това ще се опитаме да решим оставащите въпроси“, поясни министърът. Напомни също, че по този въпрос Баку има свое виждане и по-специално отбеляза двете предварителни условия, които поставя (посочихме ги по-горе). „Нашата позиция относно разпускането на Минската група е ясна. Смятаме, че в момента, когато конфликтът престане да съществува (а това може да стане с подписването на споразумението), създадената за разрешаването му Минска група, повече няма да бъде нужна. Готови сме да реализираме тези две действия едновременно“, уточни Мирзоян. Идеята, каза той, е да се подпише споразумение и съвместно да се предложи инициатива за прекратяване на дейността на Минската група, обръщайки се и към другите партньори на ОССЕ, Секретариата и страните-членки.
„Ние също многократно сме заявявали позицията си по въпроса за Конституцията. Първо, ние сме убедени, че нашата Конституция не съдържа такъв проблем (териториални претенции към Азербайджан – бел. ред.). Нещо повече: Конституцията на Азербайджан съдържа такъв проблем – това е Актът за независимост, в който са налице териториални претенции към Армения“, заяви Мирзоян. Според него въпросът се решава с подписването на самия мирен договор. „Съгласно договора ние взаимно признаваме териториалната си цялост в рамките на границите, съществували по време на разпадането на Съветския съюз. По време на процеса на ратификация ще сезираме нашия Конституционен съд и ако той признае този договор за съвместим с Конституцията, тогава въпросът е решен. Ако теоретично Конституционният съд стигне до друго заключение, това ще бъде различна ситуация, ще седнем и ще решим как да продължим“, отбеляза Мирзоян. Той предположи, че становището на Конституционния съд ще бъде положително, изхождайки от решението, взето при обсъждането на аналогичен документ през септември миналата година. Тогава институцията изложи положително мнение относно съвместната работа на граничните комисии на Армения и Азербайджан, която по същество имаше сходно съдържание. „В него също така се казва, че демаркацията (на границата - бел. ред.) трябва да стане на базата на Алматинската декларация. Тоест териториалната цялост на двете страни се признава в границите, които са съществували към момента на разпадането на СССР“, припомни министърът.
Мирзоян нарече голямо преувеличение твърдението, че страните са успели да постигнат напредък и да се убедят взаимно да променят позициите си по този въпрос. „Но смятам, че разговорът трябва да продължи. Преговорите трябва да продължат, докато не бъдат намерени положителни решения. Прекратяването на преговорите не може да има положително въздействие върху цялостния процес на уреждане, да не говорим за установяването на мир в Южен Кавказ“, отбеляза външният министър на Армения. Той заяви, че страната му е готова да подпише споразумението в близко бъдеще, докато от страна на Азербайджан не е налице подобна готовност.
„Ще бъде направено всичко, за да се гарантира, че процесът няма да стигне до задънена улица. Ние не искаме задънена улица и конструктивният подход, който демонстрирахме по време на този процес, е доказателство за това. Това важи както в контекста на мирното споразумение, така и по други въпроси“, подчерта Мирзоян. Той припомни, че арменската страна е направила различни предложения на азербайджанската, включително и премахване на блокадата на инфраструктурата. „Ние също се опитахме до известна степен да разсеем техните опасения по този въпрос. Убедени сме, че сега направихме предложение, което напълно отговаря на нашите представи и разсейва техните опасения. Същото може да се каже и за оръжията“, каза той. Напомни в тази връзка, че Ереван е предложил на Баку съвместен механизъм за контрол и проверка на въоръженията, както и разследване на инцидентите по границата, посочвайки, че е „необходимо да бъде продължено конструктивното взаимодействие“.
Що се отнася до деблокирането на комуникациите, министърът заяви, че предложението е следното: при запазване на суверенитета на страните върху тяхната инфраструктура, Армения ще може да използва азербайджанските железници, тоест да изпраща своя товар до всяка точка през територията на Азербайджан или да го получава. По същия начин Азербайджан ще може да изпраща и получава товари през арменската железопътна мрежа. „Първоначално забелязахме повече или по-малко положителна реакция от страна на Азербайджан. Сега обаче виждаме по-хладно отношение към това предложение. Трудно ми е да отговоря с какво е свързано това“, заключи Мирзоян.