От министерството на образованието, науката, културата и спорта в Арцах отново алармират за поредното посегателство върху арменското културно наследство. Този път погледът е насочен към селата Парух и Карагълух (Каракълух).
„На 24 март т.г. в резултат на азербайджанската агресия бяха окупирани околностите на село Парух, бившият населен пункт Карагълух и едноименната височина в Аскеранския район на Република Арцах. Въоръжените сили на Азербайджан веднага приложиха своя печално известен механизъм за унищожаване на арменското историко-културно наследство на тази окупирана територия”, заявиха от ведомството.Известно е, че този район има важно значение както от стратегическа гледна точка, така и поради своята уникална историко-природна и историко-културна среда. Според държавния списък на недвижимите паметници на историята и културата, там има официално регистрирани около 20 паметници, сред които и две църкви, едната от които е „Света Богородица” от XIII век (на снимката). Върху тази територия се разполага известната крепост Шикакар-Карагълух, има надгробия, хачкари, гробища и други паметници с археологическо значение. Там се намира и Шикакарската пещера, в която през 2011 г. международна археологическа експедиция проведе проучвания.
От арцахското министерство подчертават, че местността не е достатъчно изучена и потвърждения за това са резултатите от извършените там изследвания, в резултат на които бяха открити около 30 нови артефакти и паметници. „Отчитайки печалния опит от арменоненавистническата политика на Азербайджан, на базата на която на най-високо равнище тази страна организира и поощрява културния вандализъм из окупираните територии на Арцах, с увереност заявяваме, че в условията на азербайджанската окупация историческото и културно наследство на Парух и Карагълух също се намират под заплаха. Опасенията ни стават още по-предметни след прегледа на видеоматериала, публикуван от азербайджанската AZTV на 30 март т.г., където азербайджанци показват човешки останки, открити под земята. Азерската пропагандна машина прибягва до лъжливи и коварни методи, представяйки намереното като масово заравяне на азербайджанци от село Иванян (в тяхната версия това е Ходжалъ, бел. ред.) по време на военните действия през 1992 г.”, коментират от ведомството.
От Степанакерт опровергават тези сведения, твърдейки, че реалността е абсолютно различна. Най-малкото поради факта, че Иванян и Парух се намират на 17 км разстояние едно от друго. Но за липсата на достоверност в тезата на азерите са изнесени още ред други аргументи:
„1. Макар че азербайджанската страна отдавна прибягва до фалшификации и обвинява арменците за масовото избиване на азербайджанци в село Иванян, налице са многобройни неопровержими доказателства, че въоръжените сили на Арцах до и по време на бойните действия са предоставили на цивилното население хуманитарен коридор. Самите погроми над него са извършени от силите на азербайджанската опозиция тогава, намиращи се в околностите на Агна (азерите го наричат Ахдам, бел. ред.), които са под техен контрол. Целта им е била да използват това клане за смяната на властта в Азербайджан, което малко по-късно се признава и от тогавашния президент на страната Аяз Муталибов. (Има и други свидетелства на журналисти, отишли веднага на мястото и заснели кадри от варварството. Сред тях бе и азербайджанският журналист Чингиз Мустафаев, който снима с камерата си и разобличи изфабрикуваните лъжи. Няколко месеца по-късно бе убит заради разкриването на истината, бел. ред.).
2. На базата на направения анализ от наличните фактологични, географски и културологични данни, става ясно, че показаните кадри са от арменското гробище „Кален Хут” в село Парух, което датира от IX-XII век.Т.е. представените кости са останки от това старо арменско гробище. Запознати с местността експерти и жители на Парух твърдят, че видеото е заснето именно в „Кален Хут”. Само един поглед от археолози и културолози е достатъчен, за да се прецени, че сниманите във видеото човешки черепи имат брахикефална (кръглоглава) структура, характерна за арменоидния антропологичен тип, докато населението на Азербайджан се отличава с долихоцефална (дългоглава) структура на каспийския антропологичен тип череп.
На трето място всички показани кости са с гладка повърхност, което в антропологично отношение означава, че те имат не 30-годишна, а вековна давност. Докато номадските предци на азербайджанското население нахлуват в тези части на Арцах едва през XVIII-XIX век.
3. Нещо повече, азербайджанската пропагандна машина използва подобни неоснователни и лъжливи аргументи, както твърдението, че има нещо общо между село Иванян и Парух, разстоянието между които е минимум 17 км и е очевидно, че военните действия в наричаното от азерите Ходжалу не могат да имат никакво отношение към Парух.“
От министерството отбелязаха, че представените факти са толкова красноречиви, че остава да се констатира не само поредният епизод от унищожаването на арменското културно наследство, но и поредният фалшификат от азербайджанска страна и опит за измама на собствения народ и световната общност. „По този начин трябва да се вземат предвид системните и умишлени престъпления, извършени от Азербайджан срещу богатото арменско и общохристиянско културно наследство през последните десетилетия, които набраха нова скорост след военната агресия от 2020 г. и са зарегистрирани от много международни организации, включително и в резолюцията на Европейския парламент на 9 март 2022 г.“, се казва в изявлението.
Арцахското културно министерство призова за пореден път международната общност, правозащитните организации и структурите, защитаващи културното наследство, да не проявяват равнодушие и да вземат мерки за прекратяването на етнокултурния геноцид, провеждан от Азербайджан. „Съжаляваме, че досега ЮНЕСКО, въпреки ангажиментите и призванието си, не е изпратила мисия за установяване на фактите в окупираните територии на Арцах и не положи значителни усилия за предотвратяването на нови престъпления от страна на Азербайджан“, заключиха от ведомството.