Арменското изкуство на хачкарите по своята оригиналност е уникално в световен мащаб. Това едва ли някой ще го отрече. В продължение на много векове арменските майстори оставият върху скалите изображения на лози, кайсии, праскови, ябълки, нарове и други, които и до днес предизвикват удивление и възхищение.
Преданието разказва, че прародителят Хайг преди кончината си, завещава на своите потомци да разкрасят разхвърляните из цяла Армения неодялани камъни. И арменците започват да ги шлифоват, да ги дялат, издигайки от тях крепости и дворци. А по-късно - през християнския период - и църкви, параклиси, манастири. Те вдъхват живот на камъка и на скалните отломки. Суровите времена обаче не позволяват строителният талант на нашите предци да се разгърне в пълната си прелест, защото издиганите съоръжения постоянно стават обект на нападащите Армения чергарски и варварски племена. Те рушат и разоряват всичко, сътворено от арменските строители. Ограбват страната, унищожавали великолепните им творения.
Какво може да се направи срещу това варварство?
И арменците намират начин – уникален, удивителен. Те започват да обработват и да орнаментират големи каменни късове. От тях започват да ваят паметници - шедьоври, които можгат да стоят без проблем под открито небе, а за завоевателите и нашествениците е по-трудно да ги рушат или ограбват. Така арменският гений намира проява в относително малки архитектурни форми.
Хачкарът е сред самобитните проявления на средновековното изкуство, което е изключително арменско явление в архитектурата. Най-древният достигнал до нас каменен кръст датира от IX век, а изработените из Арменското плато подобни паметници наброяват десетки хиляди. Те са исторически свидетели, поставяни пред входовете и притворите на църквите, по пътищата, из гробищата като надгробни паметници, издигани са сред скалите или са изработвани по самите скали и по стените на черквите.
Тези паметници получават названието хачкар – кръст-камък (каменен кръст), тъй като в центъра на орнаментираната лицева страна почти винаги се изобразява кръст – символ на християнската вяра, която арменският народ приема пръв като своя държавна религия през далечната 301 година. А по своята същност хачкарите са своеобразна панорама на народния живот, впечатляваща с хармонията от мотиви, изобразени изключително пропорционално. Върху тези каменни паметници се изписват нарове и гроздове, хляб и пшеница, човек и птица... На обратната страна обикновено има надписи, които буквално представляват страници от живота на народа ни. С филигранното си изпълнение изпъстреният с орнаменти хачкар представлява истинска дантела. Често изображението е толкова изящно, като че ли е изработено от тънки нишки.
Хачкарът обикновено е вертикална каменна стела, поставена на открито пространство и имаща ясна ориентация спрямо четирите посоки на света, чиято плоска западна страна е покрита с резбована композиция, състояща се от централен кръст, заобиколен от растителни и геометрични орнаменти. Той може да бъде издигнат от всеки вярващ като духовен отговор на събития от реалния живот (строителство, война, победа, смърт и др.) или като надежда за изпълнение на земни цели и най-важното - надежда за бъдещо спасение.
Първите „крилати“ кръстове (թևավոր խաչ) и кръстни композиции в Армения се появяват през IV век. В началото на VI-VII век се формират всички предпоставки за появата на хачкарите. Постигнали значително развитие през XII-XIII век, хачкарите продължават да се създават до XVIII век. Обикновено височината им варира от един до три метра, широки са от 0,5 до 1,5 м и дебели 10–30 см. Каменните изделия са разпръснати из из цялата страна: древни селища, гробища, кръстопътища и хълмове, близо до извори, мостове, манастири, църкви и параклиси. Хачкари се срещат на много места с компактно заселване на арменци. А арменската диаспора допринася това изкуство да се „разпръсне“ по пътищата, които изминава: Кавказ, Поволжието и Крим, Молдова и Карпатите, Иран и Йерусалим и др.
Средновековните хачкари имат многозначно съдържание. Те се изработват по различни поводи – за увековечаване на военни победи, като знак за паметни исторически събития, за упоменаване края на изграждането на чешма, мост или църква. Има и хачкари, посветени на паметта на загинали герои и на влюбени, непостигнали своите въжделени желания. Два хачкара например са издигнати като знак на победата над селджукския завоевател Закар. Те са изработени през 1175 г. и 1202 г. Царица Ванени през 1192 г. прави хачкар в чест на строителството на Санахинския мост. Има хачкари, които се наричат "Всеспасители", а понякога се именуват "Азатхач" (кръст на свободата). Пример за това служи знаменитият каменен кръст, поставен край притвора на Ахбатския манастир (1273 г.), чийто автор е майстор Вахрам. На орнаментираната му страна има сцени от разпятието.
Народът от стари времена вярва, че хачкарите притежават целебно свойство и могат да помогнат за лекуване от различни болести. И затова често от разни кътчета на Армения се организират поклонения за болни, най-често деца, водени от вярата, че те ще помогнат срещу дадено заболяване и ще предотвратят злото. Тази вяра и култ са запазени и до днес.
Най-голямото гробище в Армения с хачкари беше това в Джуха (днес в Азербайджан). В началото на XVII век там има около 10 000 от тези уникални паметници на арменските майстори. Днес те са вече печален спомен, история, която разказва за варварството на азерите, които унищожиха през 2005 г. тези гробища буквално за дни, с булдозери и друга тежка техника прегазиха и смляха на прах арменските каменни кръстове, а мястото превърнаха във военен полигон.
Уникалното за изкуството на хачкара е, че нито един не се повтаря с друг. Всеки има своя орнаментика, свое излъчване, своя изумителна красота. Фантазията на онези, които са превръщали камъка в дантела, е толкова богата, че всяко едно от тези удивителни изделия, се откроява от останалите. И това превръща тяхното умение в още по-изключително и самобитно.
До нас са достигнали имената само на неколцина майстори на хачкари, защото повечето произведения са анонимни. Най-известният каменоделец през XII век е майстор Мъхитар. Именно той създава през 1184 г. известния Санахински хачкар. А през XIII-XIV век живее и твори друг голям майстор – Момик. Творбите на този известен архитект са многопластови и многотемни. Композиционната цялост, създаването на обем чрез комбиниране на плоски пластове, дантелената мрежа и технически безупречната растително-геометрична резба, ясно изпълнените релефи свидетелстват за високо ниво на майсторство. Момик се опитва допълнително да подчертае колко достоен за поклонение е кръстът, придавайки почти реална дълбочина централната му част и на нишата на корниза, едновременно с това, чрез богато украсени пояси, неговите хачкара притежават своеобразен архитектурно декориран портал.
С изключително високо си изкуство поразяват и пораждат възхищение създадените през 1291 г. хачкари в манастира Кошаванк, чиито автор е майстор Бохос. Но най-много хачкари създава ръката на майстор Кирам. За времето от 1551 до 1610 той вдъхва живот на близо 300 каменни кръста, много от които са съхранени и до наши дни.
Днес, ако арменец от Диаспората или чужденец желае да се докосне до богатството на хачкара, обезателно трябва да посети едно село. нарича се Норадуз и е разположено в близост до езерото Севан. Там човек може да прекара часове, взирайки се в каменните паметници, разказващи истории - и лични, и свързани с миналото на Армения и селището. Там човек се докосва до силата на хачкара, оцелял от IX-X век до наши дни. Там могат да се видят толкова разнообразни изделия и толкова неочаквани, че побират цялото разбиране за майсторството и пъстрата фантазия на арменските майстори.
И днес има майстори, които изработват тези превъзходни творби от камък. Сега те се правят предимно от туф, но това не намалява тяхната естетическа стойност. Хачкарите заемат достойно място в съкровищницата на световното изкуство. През 2010 г. арменските каменни кръстове бяха включени в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.