Тази година в Армения и на ред други места ще се отбележи 100-годишнината от създаването на арменската кинематография. Още по-важното е, че юбилеят е включен в календара на ЮНЕСКО за важни събития и значими личности. Прието е 1923 година да се смята като историческата дата от основаването на арменското кино, тъй като тогава в Съветска Армения се построява първото национално киностудио „Арменфилм“. В проучванията на някои киноведи може да се срещне и друга година – 1925-а като дата на раждането на арменското кино. Основание за това служи фактът, че тогава на екран излиза първият игрален филм на родоначалника на кинематографията в младата съветска република Хамо Бекназарян „Намус“. Оказва се обаче, че началото на арменското кино трябва да се търси много по-рано. В това ни убеждава проучването на Ардзви Бахчинян – известен арменовед, киновед, преводач, доктор на филологическите науки, направено преди няколко години и представено в книгата му „Арменско кино-100“.
На базата на изследването на многобройни печатни архиви ученият достига до извода, който неопровержимо доказва, че първият арменски филм е заснет през 1912 г. в Египет под заглавието „Арменска синема“. „До неотдавна в родното кинознание битуваше мнението, че всичко е изучено за арменското кино и се знае всичко, разказва авторът. Но по време на дългите години на работа с архиви – местни и задгранични, неведнъж се сблъсквах с информация, пораждаща искрено удивление и тласкащо към по-нататъшно проучване на историята на нашето кино. Словосъчетанието „арменски филм“ срещах многократно из страниците в пресата от 1910 г. и опитвайки се да открия самите филми, всеки път ставаше ясно, че в този период арменците са снимали кино в различни страни и региони – Египет, САЩ, Кавказ, при това тематиката на лентите също е била арменска…“.
Появата на „Арменско кино-100“ е плод на упорит труд в библиотеки, книгохранилища, архиви на вузове в Армения, Мичигън, остров Сент Лазар във Венеция, в университетите, където Бахчинян води лекционни курсове за историята на арменския театър и кино. От пожълтелите страници на задграничната арменска преса изплуват нови факти за арменската кинематография, имената на арменци – собственици на киносалони, както и на хора, опитвали се да снимат и заснели първите филми, названия на самите кинопродукти и т.н. Тъй като всички тези данни не са излизали на бял свят, дълги години са оставали неизвестни.
„Филологическите търсения показаха, че наред с някои неудачни опити за създаване на филми през 1910 г., в арменската действителност биват снимани и ред завършени ленти, които наистина остават „зад кадър“ като арменско кинознание, както и в историята на арменската култура като цяло“, пише в книгата си филологът. Проучванията му показват, че през второто десетилетие на ХХ век в различни страни по света арменски ентусиасти снимат минимум пет картини на арменска тематика и първата от тях носи датата 1912 г.
Трудът на Бахчинян изобилства от интересни и достоверни факти – от данни за първия арменски кинозрител и киносалон до снимането на филм на територията на Съветска Армения през 1920 г. Авторът на монографията обхваща исторически отрязък до 1923 г. – официалната дата на раждането на арменското кино, разказва както за кинематографичната дейност на арменците зад граница, така и за лентите с арменска тематика, заснети от чужденци, включително и на територията на Кавказ и Съветска Армения.
„На 28 декември 1895 г. в Индийския салон, разположен в сутерена на Grand Cafe на булевард des Capuchins в Париж, братята Огюст и Луи Люмиер организират първия си публичен филмов спектакъл, отваряйки нова страница в историята на цивилизацията. На този ден се ражда ново изкуство – киното", пише А. Бахчинян и продължава: "На първите прожекции присъства и един арменец, който не само става от първите зрители на киното, но и участва в рекламата му. И този арменец не е никой друг, а видният арменски филолог, лингвист Храчия Аджарян”. Проучването на архивите на пресата позволява на учения да установи, че първата филмова прожекция на „кино“ в Армения е свързана с 1899 г., а от 1901 г. думата „кино“ вече е включена и в арменската художествена литература. Оттогава в пресата на различни страни започват да се появяват съобщения на арменски за предстоящи прожекции.
Според Ардзви Бахчинян първият арменски сюжет, станал материал за кинохрониката, е от живота на арменското духовенство. Неговите представители на лишения по това време от държавност арменски народ в различни страни биват разпознавани по техния неординарен, дори някак си екзотичен външен вид. През 1901 г. американската кинокомпания „Едисън“ снима филма „Клане в Константинопол“. И това е първият игрален филм на арменска тема, който – според описанието в каталога, „показва ред озверели от ярост турци, трошещи вратата на една от арменските къщи…“. Американските кинематографисти обръщат поглед към погромите над арменците и през 1915-а и 1919 г.
Що се отнася до арменските киносалони, преди установяването на съветската власт в Източна Армения има само 6: „илюзионни“ или „електротеатри“, както ги наричат тогава, които действат в Ереван, Александропол (Гюмри), Карс, Сарикамиш и други градове . Първите снимки в Армения се правят през 1907 г. от руски оператори, които заснемат погребението на Католикос Мъгърдич I Ванеци, популярен като Хримян Хайрик. През същия период видни фигури на родното изкуство правят опити да заснемат филми, които така и не излизат извън рамките на техните планове. Сред тях са известният драматург Каприел Сундукян, актьорът Ованес Зарифян. Последният дори предприема истински снимки, като кани за целта оператор от Италия – Анкис Брицци, използвайки във филма си опитни актьори. Но италианецът записва нов материал върху кадрите и по този начин свежда до нулата свършената работа.
Един от най-важните факти, до които стига в проучването си Бахчинян е информацията за дейността на издателя и търговеца на книги Вахан Зартарян от Египет, който според изследователя се явява родоначалник на арменското кино. „На 26 октомври 1912 г. в кино „Виола“ в Кайро се провежда тържествена вечер, посветена на 1500-годишнината от създаването на арменската писменост и 400-годишнината на арменското книгопечатане, пише в книгата си филологът. По време на това събитие с помощта на своя „вълшебен фенер“ Зартарян показва портрети на арменски исторически дейци, документи и други снимки. Към проявата внимание проявяват арменските медии в Египет – „Миутюн“, „Хосанк“ и други. От написаното може да се заключи, че издателят е показвал диапозитиви със снимки от арменския национален живот.
Същата година същият този Зартарян предприема опит да създаде филм – вече с помощта на движещи се картини. Тази негова дейност се спонсорира от крупния египетски и арменски национален деец Бохос Нубар паша – председател на Общоарменския благотворителен съюз. Премиерата на филма „Арменска синема“ е на 13 март 1913 г. в Кайро, втората прожекция е организирана на 22 март в Александрия като основна част от литературно-художествена вечер, посветена на 80-годишнината на арменския театър. Филмът е от пет части, всяка от които обръща поглед към различни страници от историята на арменския народ – от Урарту до краха на арменската държавност, руините на столицата Ани, арменското средновековно изкуство, националния театър и неговите основоположници Агоп Амир Безджян, артистите Вартовян, Махакян, Фасуладжян, Сирануйш и други видни обществени дейци, сред които се нарежда и премиерът на Унгария Ласло Лукач – арменец по произход.
„Макар че този филм, както и другите от онези години, не са се съхранили до наши дни, фактът на неговото съществуване е недвусмислен, което ни дава правото днес да говорим за 100-годишен юбилей на арменското кино и през 2012 г. заедно с 500-годишния юбилей на арменското книгопечатане да отпразнуваме и столетието на арменското кино“, пише Бахчинян в своята монография. Впрочем той открива, че във връзка с тази първа арменска кинолента е издадена книжка в 15 страници с подробности за „Арменска синема“. „За нас е важно, че арменското кино започва не от съветско време, а по-рано, че е било самостоятелно и е вървяло със свой собствен ход“, сочи още той.
И още един важен факт. През 1916 г. в САЩ е открита филмовата корпорация „Аракс“ (Arax Film Corporation), в чието филмово студио Сурен Агопян и Ованес Мамасян заснемат първия игрален филм – „Хайкгаган хачелутюн“ („Арменско разпятие“). За литературна основа служи драмата, написана по мотиви от произведението на Аветис Ахаронян „Повече не се моли“. Филмът представя страданията на арменския народ от времената на геноцида и е заснет в източната част на САЩ. Кинотворбата среща широк отзвук.
Книгата на Ардзви Бахчинян бе издадена на три езика – арменски, руски и английски. Това позволява на доста широк кръг читатели, кинематографисти и киномани по света да се запознаят с историята на арменското кино. Монографията бе отпечатана с подкрепата на Съюза на кинематографистите в Армения и Националната академия за кино.