Един от най-необичайните рок изпълнители на Турция Хайко Чепкин ще бъде сред изпълнителите, които ще се изявят от 3 до 5 октомври на фестивала Gastro Fest в Ескишехир (Турция). Това се смята за едно от най-големите културни и гастрономически събития в страната. Певецът се отличава с уникалните си сценични изяви и с оригиналния си стил.
Известният с преходите си от тежка музика към нежни мелодии рок-изпълнител е роден в Истанбул през 1978 г. и е с арменски корени, които обаче често не се съобщават при неговото представяне в турската преса. След като завършва арменската гимназия „Гетронаган“, Хайко учи музика в колежа „Мимар Синан“ в продължение на две години, но така и не го завършва. Взема и уроци по солфеж и хармония. По това време започва да свири с турски изпълнители като Огун Санлъсой, Айлин Аслъм, Корай Джандемир, Демир Демиркан. След като става известен като композитор, участва в записите на албумите на всички тези изпълнители.
През 2005 г. музикантът създава група, кръщавайки я на свое име. Тя се състои от 4 души: Умут Тюре (китара), Онур Шенгюл (бас китара), Мурат Джем Ергюл (барабани) и Хайко като вокалист. Същата година издава първия си албум, който му печели известност. Много от песните, включени в него, са написани от Чепкин – както музиката, така и текста. Албумът включва парчета, вариращи от традиционен турски песни до хард рок. През юни 2007 г. излиза вторият албум на групата – „Tanışma Bitti“. Третият вижда бял свят през 2010 г., през 2012-а – четвъртият, а петият – през 2016 г.
Хайко Чепкин е известен с предизвикателния си вид, с текстовете на песните си, които са актуални за времето и с нестандартния си стил. Както и с непредсказуемите си интервюта. В едно например признава, че ако не беше станал певец, е щял да бъде наемен убиец. Дори добавя: „В света има нужда и от това“. А в друго отбелязва, че пише песните за себе си, заявявайки: „В живота си не съм създавал песен за някого“. Изпълнителят описва текстовете си като „периодични биографии“.
Чепкин не само се изявява на музикалната сцена, но и се включва в социално ангажирани каузи, отстоява и правата на арменците, реагира, когато види несправедливост. „Вместо политическа идиотия, трябва да помним и разпознаваме принципите на реалния живот. Трябва да помним с какво живеем и в какво съществуваме и трябва да помагаме на вселената, а не да я потискаме. В противен случай няма да можем да се съпротивляваме. Ще останем в историята като вид с най-кратък живот, който обаче се определя като най-интелигентен“, казва той в едно интервю от 2020 г.
Когато го питат за мечтите му, Чепкин отговаря: „Работил съм усилено. Работил съм усилено, обяснявал съм, после съм обяснявал още, още, още. Пътувал съм, идвал съм, никога не съм спирал, постоянно съм продуцирал, записвал съм. Всяка година съм добавял нови теми за сцената, никога не съм оставал същият, винаги съм се стремял да се усъвършенствам, поставял съм си мечтите като цели и съм осъществявал всяка мечта, която някога съм споменавал. Никога не съм имал повече, отколкото съм се надявал. Но винаги съм имал по-малко, отколкото съм се надявал, и съм свикнал с това. Сега ще се насочим към нови мечти“.
Певецът е правил стадионни концерти, като фен на „Бешикташ“ два пъти е участвал на стадион „Иньоню“ и споделя, че това е „източник на гордост за мен“. Пише и специално песен за отбора. „Това бяха моите мечти и ги постигнах всичките. Не мисля, че има нещо недовършено. Що се отнася до театъра, участвах в мюзикъла „Джекил и Хайд“ и получих наградите си. Ще се изявявам отново пред хора с нова пиеса. С други думи, постигнах всичко, за което мечтаех“, казва той за своята над 20-годишна музикална кариера.
Хайко смята, че е наследил донякъде музикалната си дарба от дядо си, който е свирил на акордеон. И до днес го пази. „Вероятно така се е развила моята любов към клавишните инструменти. За да запазя акордеона на дядо ми непокътнат, ми дадоха клавиатура Casio. Започнах да имитирам свиренето му. Участвах в училищния и църковния хор. След това започнах да свиря на пиано и се увлякох дълбоко по класическата музика. Започнах да настоявам за обучение по оперно изкуство в университета „Мимар Синан“. Образованието ми до голяма степен остана незавършено. Прекарах една или две години обучение в университета, консерваторията, Центъра за съвременна музика „Тимур Селчук“ и музикалната академия на Истанбул. През 1996 г. направих професионалния си дебют с първото си изпълнение като клавирист в Alt Kemancı“, разказва той за пътя си към музиката.
Чепкин има различна външност, която за някои може и да е неприемлива. Дори е преживявал доста подигравки, оскърбления, дори и от колеги. Той се ражда с дефект, едното му око е по-затворено от другото. Според лекарите, проблемът е отстраним, но той явно не желае да променя тази своя визия, макар да признава, че има хора, които се плашат от вида му. Но като малък доста е преживявал факта, че е малко по-различен. „Избягвах да осъществявам зрителен контакт с хората. Връзките ми не вървяха добре поради тази причина. Знаете ли, има класически мъжки профил във връзките: те винаги са умните момчета, много симетрично правилни. Аз не бях такъв, когато се погледнех в огледалото, винаги имаше различна страна в мен. Като обект на закачки и шеги като дете, се натоварвах с ненужен негативизъм в продължение на години. С течение на годините, когато позицията, присъствието, личността и мотивите ти започнат да се развиват, започваш да гледаш хората повече в очите. Така се освободих от този негативизъм и започнах да го интерпретирам по положителен начин“. Така започва да разсъждава с времето музикантът и този позитивизъм бележи живота му.
Когато журналисти го питат дали е бил някога дискриминиран или обиждан заради това, че е арменец или заради религията си, той споделя, че понякога е преживявал заплахи и атаки, „за които съм вярвал или знаел, че са били умишлени и целенасочени“. Но продължава да не се поддава на отрицателните емоции: „Независимо от музиката, стила, уникалния ми имидж или идентичността ми, като цяло вярвам, че съм приет като син, брат или приятел. Предвид това, винаги съм предприемал стъпки, за да се предпазя позитивно от злините на подлите хора, с които съм се сблъсквал, да се стремя към това, което е правилно и добро, и да го покажа по този начин на тези, които грешат. Тъй като моят произход е пропит с църкви, хорове и химни, имах възможността да получа достъп и да споделям прозрения за различни вярвания и култури. Поради любовта и уважението ми към миналото и различните култури, подхождам с възхищение към многообразието на света“.
Вокалистът твърди, че едно от нещата, за които е много щастлив, е неговата решителност: „Много съм амбициозен и целеустремен. Винаги постигам това, което искам. Никога няма да бъда там, където не искам“. Чепкин има много ясна житейска философия, от която не се отклонява. Знае стойността на това, което прави, убеден е, че изкуството, което предлага на публиката е различно, но и неповторимо, дори начинът му на пеене не е като на стандартните рокаджии. На сцената винаги е различен, доста предизвикателен, дори понякога изглежда странно. Той е истински артист и никога не изневерява на себе си. „Опитвам се да взема най-негативното и да го превърна в позитиви. Аз съм видим човек, казвам се Хайко, арменец съм, от Йозгат сме. Правя музика, която не е много подходяща за турската музикална сцена. Вече знаех какво предстои. Страстта и гневът ми казват, че мога да преодолея това. Страстта ми казва на тези, които казват: „Никога няма да направите тази музика успешна в Турция.“ Гневът ми казва на тези, които казват: „Никога няма да оцелеете, никога няма да намерите подкрепа като личност.“ Не, мога да го направя. Всеки, който ме гледа негативно, не трябва да слуша. Всеки, който не ме харесва или обича, не трябва да слуша. Никога не съм гонил клиенти. Дори 5-годишно дете и 75-годишен човек да не слушат музиката ми, ме наричат „добър човек“. Затова имам слушатели с висока възрастова граница. Много са тези, които казват: „Синко, не мога да слушам музиката ти, но те обичам“. Така разсъждава Чепкин и макар да изглежда необичайно, той наистина е обичан.
Онези, които го познават отблизо твърдят, че Хайко е открит и добър човек, макар сценичният му вид да говори друго. През 2014 г. той взима решение да напусне завинаги Истанбул, да се оттегли от шумния и натоварен град. Продава дома си и се оттегля в Кушадасъ, където отваря Varil Camping (близо до Селчук), където организира фестивали. А после решава да си купи подходящ имот, който превръща във ферма, където се грижи за животните си. Твърди, че обича селския живот: „Сега имам градина и земя. Имам шест кучета, магаре, петел, 30 кокошки и десетки котки. Най-важното е, че имам време да се грижа за нещата, които обичам. Когато виждах ранено куче в Истанбул, понякога не можех да му помогна, дори и да исках. Сега имам място, което е като приют. Мога да се грижа за животните, когато са в беда. Знам кога да пръскам орехово дърво, кога и как маслиновото дърво ще даде маслини“.
Родителите му, които живеят в Истанбул, често го навестяват, както и приятелите. Той и съпругата му Аслъ, за която се жени през 2018 г. след дълго 15-годишно приятелство, ги посрещат с радост. Съседите им не приемат Чепкин като знаменитост, защото той се държи дружелюбно с всички. Възприемат го като част от общността и това го кара, както сам признава, да се чувства спокойно и добре.
Разбира се, Хайко продължава да пише своите текстове. В имота си има студио, където работи, композира, подготвя се за участия. И продължава да остава верен на философията си, че човек трябва да отвръща на всичко с добро и негативното да превръща в позитивно.