Тази година през юни ще се навършат 120 години от рождението на един от арменските гении. Той е известен на света с ред свои произведения, които продължават да се изпълняват от симфонични оркестри, да бъдат представяни на сцените на различни оперни театри или пък да звучат по време на солови концерти и международни музикални конкурси. Някои от тях са повече от разпознаваеми, дори от хора, които не са изкушени от класическата музика. Така че, когато се споменат балетите „Спартак“ или „Гаяне“, когато зазвучи великолепният валс от „Маскарад“ или пък бурният ритъм на „Танц със саби“, едва ли има просветен човек, който да не възкликне: Арам Хачатурян.
Безспорно сред 
най-популярните му творения е балетът „Гаяне“. Няма арменец, който ако не го е гледал, поне е чувал за него. Но не всеки знае за какво се разказва в творбата или в коя епоха се развива действието. Впрочем съдбата на това произведение е доста любопитна.
В постановките на тази музикална творба костюмите на танцуващите почти винаги са стилизирани като национални, героините са облечени с типичните арменски „шапки“ с воал, използват се мечове и щитове. Вероятно поради тази причина мнозина все още смятат, че сюжетът е свързан с исторически събития или древна легенда. Но всъщност всичко е много по-интересно и различно.
В първото либрето действието се развива в съветски колхоз, където прониква вражески шпионин. Балерините излизат на сцената в изискани шапки с воал като знатните тифлиски дами. Но Гаяне не носи точно такава – селянките завързват на главите си кърпи, докато кокетните прозрачни тъкани се използват само от гражданките, и то не винаги. И разбира се, през 30-те години не се използват никакви мечове и щитове. Сабите също отдавна са отпаднали, а да си представим в онези години колхозник, който да обикаля из селото с нож, е трудно. В наши дни „Гаяне“ престава да бъде шпионска история, а сценичните образи в носии, стилизирани като тези от далечното минало, свършват своето – никой не помни за какво е бил балетът.
И така, първото либрето е написано от Константин Державин. В него в едно планинско село се настанява шпионин, който скача с парашут – много популярен за онези години начин да се проникне някъде. Та този враг занася разни неща на геолозите, решили да се установят при местните. Геолозите и шпионите също са особено популярни по времето, когато се ражда балетът. И така, шпионинът, заедно с геолозите, се появяват в селото, където младите колхозници градят нов живот. В центъра на сюжета стои любовен триъгълник: красивата Гаяне, честният овчар Армен и някакъв неприятен тип, на име Гико. Шпионинът се интересува от рудата, открита от Армен, всъщност и геолозите също се вълнуват от нея.
Докато Армен показва на учените къде се намира местонаходището, шпионинът се опитва да открадне образците. Спира го обаче изправилият се на пътя му бивш пияница Гико, само че противникът му успява да го рани и да запали селото. Тук се появява Армен, който предава негодяя на граничарите. Започва народно празненство.
В първата постановка на балета на Хачатурян, в главната роля се изявява балерината Наталия Дудинская, а първата постановка се реализира от легендарната балерина Нина Анисимова. Либрето написва нейният съпруг Константин Державин. Интересното тук е, че тя се заема с работата буквално дни, след като е освободена от затвора. Причината е отправеното към нея обвинение, че поддържа връзки с чужденци. Но за нея се застъпват близки приятели и успяват да убедят властите да бъде оправдана. Постановката на Анисимова и досега се смята за една от най-добрите.
Именно този спектакъл се поднася на премиерата в Перма, където са евакуирани артистите на Ленинградския театър за опера и балет. Датата е 9 декември 1942 г. Може да се каже, че тогава шпионският сюжет звучи доста уместно на фона на обхваната от военния пожар страна. На следващата година композиторът Хачатурян получава Сталинска награда първа степен, която той предава на Фонда на Въоръжените сили на Съветския съюз.
Днес „Гаяне“ не се поставя толкова често, колкото в съветско време, а и в сегашните постановки актуалната за 30-те и 40-те години шпионска тема далеч не е интересна, така че тя постепенно изчезва, акцентът се премества върху любовния триъгълник – похищението на Гаяне, победата на Армен над Гико, който се превръща изцяло в отрицателен персонаж.
Второто либрето се пише от режисьора Борис Плетньов през 50-те години. Заради него Арам Илич прави корекции в партитурите, а и семейните отношения на героите претърпяват сериозни промени. Гаяне е омъжена за Гико, двамата са колхозници. Мъжът на централната героиня не иска да работи за новата власт и уговаря жена си също да напусне работа. Тук Армен е брат на Гаяне и е влюбен в Айше – девойка с кюрдски произход. В тази версия също има лек шпионски привкус, защото покрай селото минават диверсанти, които биват задържани от руските граничари с помощта на Армен. Враговете успяват да запалят селото, колхозниците се заемат да го гасят. Дори в това им помагат кюрдите. След като се справят с изпитанията, всички вкупом – колхозници, граничари, кюрди и другите участници в събитията, си устройват празник. На финала Гаяне се омъжва за ръководителя на пазителите на границата Казаков.
Когато спектакълът стига до Съединените щати, в него участва легендарният Рудолф Нуриев. Факт е, че балетът е поставян в почти всички страни по света, където това изкуство има присъствие. „Гаяне“ наистина се превръща във визитна картичка на Съветския съюз, а „Танц със саби“ – на своя композитор.
През 1972 г. хореографът Борис Ейфман поставя като своя дипломна работа известната творба на Хачатурян. Неговият спектакъл в продължение на няколко години тече с голям успех в Ленинградския Малий театър за опера и балет. И няма никакви шпиони, никакви диверсанти, никакви геолози. Съществува само драматичната история на една бедна девойка, омъжила се за кулак и след това „направила избор в полза на новата власт“. Така сюжетът става много по-близък до съвременниците, особено на по-старото поколение, което в тази драма открива свои собствени семейни истории. В тази версия на постановката Гаяне е омъжена, Гико е син на кулак, който не желае да се отрече от баща си. Главната героиня избира идеите на болшевиките и решава да отиде при Армен, който тук се явява представител на новата власт.
Както виждаме, от първоначалното либрето не остава нищо, само имената на централните герои. Всичко се променя съобразно времето и конюнктурата, разбира се.
Ще разгледаме още един сюжет – този на народния артист на Армения Вилен Галстян, който напусна този свят преди две години. Той също е сведен до любовния триъгълник. Родителите на Гаяне и Гико се договорят децата им да се оженят. Цялото действие протича между младите хора, като от време на време се намесват и семействата им в техните отношения. В края му следва сцената със сватбата, където се извършва венчавка, а Гаяне танцува в сватбена одежда. Като цяло „Гаяне“ на Галстян е с доста опростен като сюжет.
Декорите, с които се поставя „Гаяне“ в Ереван, и до днес остават безценни. Те са създадени от един от най-добрите арменски художници още през 1974 г. Техен автор е изключителният Минас Аведисян.
Не на последно място трябва да се каже, че най-добрият флашмоб в историята на Ереван също има отношение към балета на Хачатурян. По време на 110-годишнината от рождението на композитора – през 2013 г., оркестърът на арменската филхармония и Общоарменския благотворителен съюз (AGBU) организираха удивителен спектакъл в подножието на Каскадата под звуците на „Гаяне“ и в частност – на „Танц със саби“.
Балетът преживява различни интерпретации на сюжета – и шпионски страсти, и процесите на разкулачване, и любовни триъгълници. Но продължава да живее, защото времената и реалностите се променят, но музиката на Хачатурян остава вечна.