Може да прозвучи странно или необичайно, но през 20-те години на миналия век във Франция се радват на популярност китайският и руският стил в модата. Редом до тях се нарежда обаче и… кавказкият ориентализъм. Страната, който дистува модните тенденции, видимо търси предизвикателството, различното, провокативното, екзотичното. Само че единици са онези дизайнери, които успяват да се наложат, да създадат модна къща, която да изкуши претенциозната френска дама, привикнала на финес, изисканост и донякъде на умерена екстравагантност. Това успява да постигне руската модна къща „Ели“, която е сред първите, които пробиват във Франция и да разкриват източния колорит на Армения и на загадъчния, непознат Кавказ.
Тамара Маилова или по-точно Тамара Маилова Дилдарова-Ахаджанова се ражда в Армения. Тя е изключително красиво момиче, черноока, с бяла кожа, дълги тъмни коси, с изтънчено очарование, благородна осанка, волево изражение, с лице, гледащо открито напред. Такъв е нейният елегантен портрет, запазен от онези години.
Като дете на Тамара дори и през ум не й минава, че може да стане дизайнер. Дори едва ли е имала представа каква е тази професия. Семейството й има нелек живот, привикнало е към тежък труд, така че и момичето очаква да й е предначертан подобен път.
След години красавицата ще се омъжи за търговеца от първа гилдия Иля Лазаревич Маилов – човек със силен характер, който не е свикнал да се предава. Именно заради това Тамара се влюбва в него. Той заедно с двамата си братя организира риболов във водите на Каспийско море. В Баку по негова инициатива е построено съоръжение за производство на петрол. А през 1919 г. заедно със съмишленици провежда природонаучна експедиция в Армения. По-късно, използвайки нейните материали, създава шесттомно произведение, в което публикува обзор за своето пътуване.
От силния характер на съпруга си Тамара научава много. Налага й се да бъде непреклонна, да не му отстъпва с личните си качества и дори по сила на духа. И макар между двамата да няма открито съревнование, хубавицата е от жените, които държат да бъдат равни с мъжа до себе си. И за разлика от тогавашните кокони, тя не желае да седи в дома си, да бъде просто съпруга и домакиня, не иска да безделничи. Няма и ден, в който Тамара да не се занимава с нещо, да не работи, дори и да не й се плаща много за труда. Винаги се стреми да бъде полезна и смята, че трудът облагородява човека, възпитава го.
Истината е, че тя влиза във фамилия, която има огромно икономическо присъствие в региона на Кавказ и в Русия като цяло. Съпругът и братята му са смятани за кралете на хайвера, занимават се с добив на нефт, придобиват концесии за риба в Каспийско море, явяват се и крупни благодетели, меценати, щедри дарители. Те са хората, които само за 10 месеца построяват първия театър в Баку. Днес в сградата, издигната от тях, се помещава Държавният академичен театър за опера и балет в Азербайджан – факт, който азербайджанците за тяхно съжаление не могат да отрекат. Затова пък представят братя Маилови като руски предприемачи, пропускайки арменския им произход.
Тримата успешни арменци финансират и доста проекти в първата Република Армения след разпадането на Руската империя. Най-важният от тях е финансовата помощ от 2 милиона рубли, предоставена на младата страна през февруари 1919 г.и насочена към подкрепяне на експедиция на геодезисти за потенциално промишлено производство, за получаване на минерални екстракти и други минерали, толкова необходими за бъдещото развитие на страната.
Събитията, които настъпват в Русия, обаче принуждават заможното за онова време семейство Маилян, заедно с първата вълна емигранти да напуснат страната и да се установят в Париж. И там, заедно с много други руски емигранти, останали без дом и доходи, им се налага да започнат всичко отначало. Това далеч не ги отчайва, не ги кара да се отпуснат и да се оставят на течението. Съпрузите разбират, че е трудно да се постави ново начало, но са наясно и с това, че трябва да се започне отнякъде. Скоро Иля става един от собствениците на „Обществото на братя Маилови“, чийто център се установява в Париж. По-късно се присъединява към членовете на Руско-търговския промишлен съюз във Франция.
Тамара също решава да стои със скръстени ръце и да се оплаква от съдбата си. И през 1921 г. на улица Рю Буасон № 6 тя открива своята модна къща „Ели“, благодарение на парите, получени от продажбата на скъпоценностите, които успяват да изнесат от Русия. Средствата не стигат, за да се наеме помещение, да се закупи нужното оборудване и да се наемат първите работници. Така че на първо време кроячките работят по домовете си – взимат поръчките и ги изпълняват. Постепенно модната къща започва да се разраства, да има своите редовни клиенти, които дават постоянно поръчки. „Ели“ вече се радва на стабилност и работещите за Тамара кроят и шият дрехите си не по къщите си, а в добре организирано помещение.
Повечето от жените, които Тамара наема, са аристократки, станали бегълци поради настъпилата драстична промяна в родината им, лишени от дом, родина, близки, приятели и средствата, с които са привикнали. Събрани заедно, те се чувстват по-спокойни и им е по-леко да приемат злощастната си участ. Те не само успяват да си осигурят прехраната, но и да си създадат семейство, да градят бъдещето си.
Модните историци и до днес са на мнение, че успехът на руските модни къщи, които постепенно се появяват във Франция, е свързан със сплотеността на рускините. Те не са просто служители, а единен екип, в който си помагат взаимно, за да оцелеят, да преживеят трудните моменти и да намерят щастието си в чужбина. Така идват и първите успехи на модната къща на Тамара.
„Ели“ се превръща в уникално предприятие, където се ражда „кавказкия шик“. Руснаците, виждайки успеха на арменката, се заемат да откриват из цяла Франция магазини, заведения за хранене, ресторанти и кафенета в стила на Кавказ. А в ателието на Тамара вече има повече от 70 майсторки – кроячки и шивачки. Всички те като един добре смазан механизъм работят над направата на разкошни дрехи, открояващи се с индивидуалност, шармантност, кавказка елегантност и източна изисканост. Наблюдава се истински бум на кавказките мотиви, а ориентализмът става популярен като никога в Париж.
Платовете руската модна къща си доставя от къща „Лезур“. Там Тамара Маилова открива богат кладенец от текстилни материали, които влага в изработването на своите шедьоври. Нейните дизайнерски облекла започват да се търсят и продават из цялата френска столица, а скоро напускат пределите й, за да стигнат до Ница, Кан и други градове. Клиентки на арменката стават предимно богати американки, на които им се нрави екзотиката. По това време не само китайският стил диктува модата. Америка е опиянена от кавказките мотиви и дивия облик на простодушните кафтани на мъжете от Кавказ. Така че милионерките се впускат в истинска гонитба на желаните от тях екзотични тоалети.
А Тамара Ахаджановна се превръща в един наистина известен моден дизайнер. Тя рисува своите модели с помощта на художника Асланов, а с шиенето са ангажирани многобройните й помощнички. Тогавашните модни издания описват ласкаво нейните колекции като „тоалети, отличаващи се с богата палитра от цветове и невероятна оригиналност на рисунъка“. Дрехите на арменката наистина са оригинални. В тях шикът се съчетава с луксозни покрития, бохемска изтънченост и аристократична елегантност. В кръвта на самата дизайнерка е любовта към лукса и богатата украса. Затова не е изненадващо, че модната й къща става известна с художественото везане, с бродериите по чантите и луксозните палта.
Тамара още като дете често боледува. Родителите й дори казват, че тялото на момичето е толкова крехко, че не може да издържи на натиска на болестите. В Париж красивата арменка работи толкова усилено като руски моден дизайнер, че не забеляза как постепенно започва да се подкопава здравето й. През 1926 г. тя се разболява тежко. Възрастта й се отразява върху състоянието й и борбата с болестта. Уникалната модна къща „Ели“, омаяла Франция с вълшебните прелести на Кавказ, просъществува точно толкова, колкото месеци нейният собственик успява да изживее. Тя е закрита със смъртта на своя собственик, оставяйки след себе си само спомена за миналото и безсмъртното кавказко ехо.
Родената през 1873 г. арменска красавица напуска този свят през 1931 г., погребана е в известното парижко гробище Пер-Лашез.