През последните дни (23-и и 24-и април), темата за Геноцида, извършен над арменския народ в рамките на Османската империя, пак попадна в центъра на вниманието на световните медии, на ред политици и лидери на държави. 107-годишнината от тези ужасяващи събития традиционно се отбелязва от арменските общности по света с най-различни събития. Едва ли има място, където живеят арменци, датата да не се почете – било с шествие, било с поклонение пред издигнатите многобройни паметници, било с песен, танц или слово. Но и в редица държави денят бе упоменат от депутати, конгресмени, кметове, общественици, с напомнянето, че извършеното в началото на ХХ век престъпление не бива да се забравя, защото това води до повтарянето му – на друго място, срещу други хора и групи. Нека да хвърлим поглед върху казаното от някои държавни лидери, които не забравиха случилото се в миналото и отправиха своите послания към арменския народ.
Премиерът на Канада Джъстин Трюдо почете „една от най-мрачните страници в историята но човечеството“
„Днес ние се присъединяваме към арменските общности в Канада и целия свят, за да почетем паметта на жертвите от Геноцида над арменците – една от най-мрачните страници в човешката история. Но ние също почитаме и техните потомци, в т.ч. и канадците от арменски произход, които са дали своя принос и продължават да помагат за формирането на силна, разнообразна и инклюзивна страна, на която се наслаждаваме днес.
Зверствата, извършени от 1915 до 1923 г. и ужасяващият брой жертви не трябва никога да бъдат забравени. През 2015 г. – столетие след началото на трагедията, парламентът на Канада прие предложението да се обяви 24 април за Ден в памет на жертвите и тази дата оттогава ни напомня за загубите, травмите и болката, причинена от тези зверства и гарантира, че те никога няма да бъдат повторени. Това е ден не само на памет, но и осъждане и превенция на Геноцида.
Ненавистта и насилието никога повече не трябва да се сблъскват с безразличието. Всеки от нас трябва да изиграе своята роля в гарантирането на това, че подобна жестокост няма да се повтори никога повече и тя започва с реакция против дискриминацията и ненавистта във всичките им форми – където и когато да стават.
Заедно в тази мрачна годишнина ние си спомняме за изгубените животи, признаваме силата и духа на арменския народ и с надежда гледаме към бъдещето на света, към взаимното уважение и достойнство между хората и страните по цял свят.“
Гърцият премиер Кириакос Мицотакис и президентът Катерина Сакеларопулу припомниха за Геноцида над арменците
В своето послание по повод 107-годишнината от Геноцида над арменците, извършен в годините на Първата световна война в Османска Турция, премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис каза: „Споменаването на черните страници от миналото е ръководство към предотвратяването на подобни престъпления в бъдеще. Нашата главна грижа е да гарантираме мирно бъдеще и взаимно уважение за всички“.
Президентът на страната Катерина Сакеларопулу също почете годишнината. В нейното послание четем: „Тази трагедия е мрачна страница в историята, напомняща ни за важността на живота, за уважението към човешките права, за укрепване на възприятието и разбирането за национално, религиозно и самобитно разнообразие. Дълг на всеки от нас е да бъдем непрекъснато бдителни и да реагираме на дискриминацията, насилието и ненавистта по отношение на нашите братя, което е базово условие за мирното съществуване на нациите и народите“.
Още през 1996 г. Гърция призна извършения над арменците геноцид.
Реакции имаше и в Кипър
"Паметта за ужасния геноцид трябва да бъде съхранена", каза в заявлението си президентът на Кипър Никос Анастасиадис и продължи: „Ние продължаваме борбата с нашите арменски братя. Призивът „Никога повече“ днес е актуален като никога. Глобалната борба за признаване на Геноцида над арменците днес е актуална както никога досега“.
Послание във връзка с годишнината прозвуча и от Анита Димитриу – председател на кипърския парламент. „24 април е обявен в световен мащаб за Ден на възпоменание на жертвите на Геноцида над арменците, извършен от младотурците. Това е едно от най-големите престъпления в новата история на човечеството. Един и половина милион невинни хора са убити, стотици хиляди са малтретирани, насилствено разселени или поробени. Геноцидът е част от организиран, умишлен план за унищожаване на арменския народ.
Геноцидът над арменците е една от най-мрачните страници в световната история, оставил болезнена следа в колективната памет на арменския народ, а също и у всички други народи, сблъскали се със зверствата в Турция.
Кипър е първата страна в Европа, признала Геноцида на базата на резолюция, единодушно приета от Палатата на представителите през 1990 г., съобразно която 24 април се провъзгласява за Национален ден в памет на жертвите от Геноцида над арменците.
Днес ние като парламент за пореден път осъждаме този ужасен факт и едновременно с това изразяваме подкрепа на приятелския арменски народ, призовавайки международната общественост към всеобщо признаване на Геноцида над арменците“. Обръщайки с това послание, тя призова света да почете паметта на загиналите с минута мълчание.
Със заявление по случай 107-годишнината от Геноцида над арменците излезе и партия Социалдемократическо движение, представена в парламента на Кипър. Подчертавайки, че извършеният от младотурците Геноцид е израз на безгранична жестокост и варварство, от политическата сила посочиха: „Това е бил преднамерен опит за унищожаването на цяла нация. Започва с разправата с над 250 представители на интелигенцията, а после продължава. Няма съмнение, че младотурците са използвали метода на етническата чистка, убивайки повече от милион и половина арменци. Дори днес – 107 години след Геноцида над арменците, Турция не признава извършеното, доказвайки на целия цивилизован свят, че не отхвърля методологията на етническите чистки“. От партията заявиха, че почитат паметта на жертвите на извършените от младотурците зверства и подкрепят народа на Армения, арменския народ като цяло и особено тези в Кипър, в тяхната справедлива борба.
Кипър официално призна факта на Геноцида над арменците още през 1975 г. и преповтори решението си през 1982 г.