Арменските художници от всички времена са се вдъхновявали от катедралния храм Свети Ечмиадзин, изобразявайки го в живописните си платна и в графиките си, в миниатюри и гравюри, в ескизи и картини от различни жанрове. Нерядко към тях са се присъединявали и чуждестранни майстори на четката, опитвайки се да разберат мистерията на това чудо на арменската архитектурна мисъл и да го пресъздадат в произведение на изкуството.
Какво е особеното на това общоарменско светилище, създадено в самото начало на IV век, което продължава да привлича интереса на художниците? На този въпрос се опитват да отговорят създателите на книгата-албум „Светозарният и дъговиден Свещен Ечмиадзин“, представен наскоро в музея „Рубен Севак“ към Майчиния престол. Книгата включва около 60 репродукции на произведения на автори от различни епохи и направления. В нея са включени миниатюри на илюстратора Вардан Бахишеци (1569 г.) и гравьора Харутюн Вахаршапатци, направени в края на XVIII век, творба на Луи Жулиан Жакоте от 1838 г., картини на Григорий Гагарин от средата на XIX век и творения на следващите поколения майстори на четката като Фанос Терлемезян, Вартгес Суренянц, Мартирос Сарян, Хенрих Сиравян, на съвременниците Фараон Мирзоян, Левон Лачикян, Ховик Каспарян и др.
Проектът за този албум е замислен от директора на Музеите и архива на Първопрестолния Свети Ечмиадзин йеромонах Асохик Карапетян. Изучавайки в дълбочина арменското изкуство, той осъзнава, че катедралният храм често става муза за много живописци и графици, намирайки свое специално място в тяхното творческо наследство. Със сигурност това не е случайно. В течение на много векове основаната от самия Крикор Лусаворич през 301-303 г. духовна обител, след като Армения приема християнството като своя държавна религия, устоява на множество изпитания, оставайки съсредоточие на нравствения кодекс на арменеца и атрибутите на националната идентичност, изпълнявайки функцията на арменската държава в периодите, когато нашият народ се е оказвал под чуждо иго.
Неведнъж Свети Ечмиадзин е бил разрушаван, разграбван от врагове, отново е бил преизграждан от католикосите и духовенството с помощта на меценати и на народа. Той преживява нахлуването на шах Абас, който прокужда повече от 350 000 арменци в Иран, опитвайки се да разруши катедралата и да я премести в своята страна, за да попречи на арменците да се върнат в родината си, в светилището си. Също така храмът е надеждна крепост за своя народ по време на славната битка при Сардарапат, изигравайки важна роля в победата над турците през май 1918 г. Свети Ечмиадзин оцелява и в трудната епоха на съветския атеизъм, превръщайки се от „голяма катедрала в мълчалив паметник“, както пише диаспоралната преса. И накрая, той отново се оказа близо до своя народ в годините, когато засия звездата на надеждата и Армения пое по пътя на независимостта и създаването на държавност.
Когато решава да се заеме със създаването на албума отец Асохиг се обръща първо към съвременни майстори и открива, че не всички имат зад гърба си опит в изобразяването на Св. Ечмиадзин върху хартия или платно. Но все пак се намират достатъчно работи, сред които да бъдат подбрани най-подходящите за бъдещето издание. Част от произведенията, включени в него, са взети от музейни колекции и от архива на резиденцията на католикоса. Други репродукции са получени от съхраняваните в Националната галерия на Армения експонати, трети пък са предоставени от частни колекционери или от самите художници и членовете на техните семейства.
Според отец Асохиг всяка от подбраните творби има своя история и му е скъпа като съставител на албума. „Измежду необичайните произведения мога да посоча картината на Вилхелм Кизеветера, която срещнах в различни чуждестранни издания. Тя се пази в Музея на европейските култури в Берлин, откъдето получихме репродукции на нашата книга. Откритие бяха и платната на Христофор (Хачадур) Юсикянц, съхранявани в музея на Сартарабат, които се публикуват за първи път в настоящето издание. Богато живописно наследство е оставил и Славик Баронян, но в него има само една работа, посветена на Свети Ечмиадзин. Тя също намери място в изданието ни. В творчеството на скулптора Хачадур Искандарян също има едно живописно посвещение на катедралния храм. От частна колекция получихме „портрет“ на духовната обител от Лусик Акулеци. Успяхме да получим фотокопие от нейното семейство. Доста интересна е работата на Андей Антонян – сътрудник на Първопрестолния Ечмиадзин, той ни е оставил цветно изображение на интериора на катедралата“, разказва свещеникът.
В книгата-албум са публикувани и картини на Мартирос Сарян. Сред тях има неизвестна досега графична творба, която се представя за първи път. Както отбелязва дъщерята на художника Рузан Сарян, в документалния филм за Маестрото, заснет през 1985 г., има кадри, в които той прави скица на катедралата, докато стои на балкона на резиденцията на Католикос Вазген I. „Дълго време на успявахме да намерим тази работа на баща ми, предполагахме, че тя е изгубена сред неговите графични рисунки. Но един ден случайно я открих в тетрадка, която той използваше за дневните си записки. Днес имаме щастието да представим тази рисунка сред репродукциите на книгата-албум „Светозарният и дъговиден Свети Ечмиадзин“, разказва тя.
При презентацията на албума изкуствоведката Лусине Вартанян подчерта неговата значимост, отбелязвайки, че в течение на векове художниците са се обръщали към темата за Свети Ечмиадзин, изобразявайки го с различни техники и стилове. За всеки от тях обаче е било важно не творческото търсене, а търсенето на отговор на въпросите кой е той, откъде е дошъл и накъде отива, който авторът намира в неразривната връзка с християнството и първия издигнат на арменска земя духовен храм.
А според йеромонах Асохиг Гарабедян, катедралата е неизчерпаем източник на божествената светлина в живота на арменския народ и държава, той е натоварен с мисията да съхрани системата от ценности, носи в себе си заветите, лежащи в основата на идентичността на всеки арменец-християнин. Духовникът посочи, че Свети Ечмиадзин наред с планината Арарат са символи за цялото арменство, опора, върху която той се крепи от векове.
Мисълта на отеца при представянето на албума бе продължена от архиепископ Натан Ованисян, който също отбеляза, че Първопрестолния храм и Арарат не са просто материални образи, а символи, с които трайно са свързани духът и душата на арменския народ. Те са знаци на духовността и идентичността, които не могат да се отделят от същността и съществуването на арменците. „Помня как преди много години разговаряхме с католикос Вазген Първи. Изведнъж той замълча, дълго гледа някъде в далечината и произнесе фраза, която запомних завинаги: „Има две неща, които могат да се съзерцават безкрайно: това са Арарат и Свети Ечмиадзин“. Наистина тези два символа са цялата история на народа ни, свързани с началото на новия живот в дохристиянската епоха и продължаващи от IV век нататък“, бяха изречените от него думи.
Книгата е издадена с подкрепата на Марк Бетис в памет на неговите родители Давид Р. Бетис и Соси Маркарян-Бетис. А на презентацията присъстваха авторите и членове на семействата на художниците, чиито работи са включени в албума. Някои от тях дариха произведения с изображението на Св. Ечмиадзин на музея „Рупен Севаг“. От своя страна отец Асохиг всеки от тях, както и гостите на събитието получиха в дар от изданието, за да може, както посочи той „образът на символа за всички арменци да го има във всеки арменски дом“.