Председателят на ЦН Оханес Паникян: "За нас са еднакво значими и дареният един лев, и всяка друга по-крупна сума. Защото са важни отношението и съпричастността!"
Заварих го да мете падналите от дърветата листа в двора. Явно беше решил да свърши още малко работа, докато пристигна. Говоря за председателя на столичното Църковно настоятелство Оханес Паникян. А времето никак не беше добро – студено, опитваше се да вали. Но още щом прекрачих прага на бъдещия ни храм, почувствах топлина. Не, не беше пуснато отопление. Усещането дойде от промяната, която веднага се наби на очи. Винаги съм приемала с "особено мнение" огромните прозорци, които някак си лишават обителта от уют, от усамотение. Причината е, че няма възможност да бъдат изписани, да се изработят витражи, както беше по проект. Но този път имаше нещо различно. Огледах се и разбрах причината: част от стъклата бяха покрити с фолио. Е, цвят няма, но и матът, който засега покрива частично прозорците променя обстановката.
Най-силно впечатление обаче прави частта, където е разположен олтарът. Той е почти готов, а Ончо не без гордост ми показва автоматизираната завеса. Засега е поставен само корнизът, но той споделя, че са поръчани съобразно канона необходимите пердета, които ще бъдат извезани според предназначението. Защото за различните празници се слагат различни цветове и украсата също е според църковния ден. Така например по време на Страстната седмица завесата е черна. За Великден е бяла или червена и т.н. Председателят на ЦН ме уверява, че всеки един детайл, свързан с църковния интериор, се съгласува с архиепископ Датев Агопян – архиерейски наместник на арменската епархия в България и е съобразен с каноните на Арменската ни апостолическа Света църква. Това се отнася и до картините с библейски сюжети.
Мнозина от сънародниците ни са свикнали с платната, разположени отляво и отдясно над олтара на действащата църква "Света Богородица" в София. Лично аз ги помня от дете. Те винаги са били там, от времето, когато баба ме водеше на литургии. Едната представя Христовото кръщене, а другата – неговото раждане. Знам, че столичните вярващи очакват да ги видят и в почти завършения нов храм, но без да остават разочаровани, трябва да кажа, че от двете страни на олтара има вече поставени други картини – четири на брой. Те също изобразяват сцени от Евангелията, но са абсолютно нови. Питам О. Паникян кое наложи поръчването на нови платна. Научавам, че са имали идея да реставрират старите, но експертът, който ги консултира – него са намерили благодарение на съдействието на художничката доц. Вержиния Маркарова (преподавател в Художествената академия), им е обяснил, че състоянието им е повече от плачевно и обновяването им би коствало сериозна сума. А двете картини според него нямат особена художествена стойност, като изключим носталгичната за повечето от нас, привикнали да ги виждат по време на църковна служба.
Новите работи са много добри и изобразяват освен раждането на Спасителя и неговото Кръщение в реките на река Йордан, Разпятието и Христовото Възнесение. Под всяка картина има място за имената на дарителите на арменски и български език. Моят събеседник с благодарност казва, че са се намерили дарители, осигурили средствата за направата на изображенията. Добавя, че се предвижда и върху четири малки триъгълни прозореца, разположени високо, да бъдат поставени образите на четиримата евангелисти – Марко, Йоан, Лука и Матей. Надяват се да има дарители и за тях.
Доста са новостите, които виждам. За последно бях в храма преди шест или седем месеца. Оттогава насам е направено много. Великолепен полилей виси от тавана. Много енергия, време и ентусиазъм, както и доста помощници бяха нужни на църковните настоятели, за да могат да го комплектоват с безбройните кристали, за да заблести с цялата си красота. Той е поредното дарение на г-н Антраник Апкарян. И тук ще цитирам Ончо Паникян, който казва с признателност: "Факт е, че нямаше да стигнем дотук без парите на г-н Апкарян. Не подценявам нито един дарител, ЦН им е безкрайно благодарно, но неговата помощ бе жизнено важна за нас. Тя дойде в точния момент, за да довършим много от нещата.
Бедо Шакарян също така помогна и то много. Камбаната е дарена от него. Но като разбра, че ще слагаме електронен механизъм, каза, че ще плати и за него, защото е поел този ангажимент. Помогна и за плочите около църквата. Да не пропусна да кажа и за параклиса на гробищата, където също протегна ръка и за първи път от десетилетия в него има осветление. Всички тези жестове са важни и ценни. Може би не всеки път изказваме своята благодарност на глас, но я оценяваме високо.
Не мога да изредя имената на всички дарители, много са. И нека да се знае, че се отнасяме с уважение и към единия дарен лев и към тези, които са дали повече. Тази е и причината да не споменаваме суми. За цялото ни настоятелство е важно отношението, а по пътя ние срещнахме много помощ и съпричастност. Не само от наши сънародници, а и от българи. Повярвай, от основния дарител, без когото нямаше да има църква, говоря за Маркар Ширинян, до последния, дал 10 лв., с благодарност приемаме не просто парите, а отношението. Защото не се налага да обикаляш и да молиш за помощ, а самите хора идват. Това е изключително ценно!".
От старата църква е свалена картината на Света Богородица, която е оразмерена за новото й място и е поставена в красива подобаваща за новия интериор рамка. Оформено е вече и околоолтарното пространство с красива ограда от ковано желязо с орнаменти. Завършено е и кръщелното помещение, което също изглежда много красиво. По препоръка на сърпазан Датев се предвижда в стаята на свещеника да има още един малък олтар.
Разхождайки се, излизаме и в двора. Магнолия, кедър, туи, вечнозелени храсти около оградата, близо 35 кашпи (всяка по 100 лв. без пръстта и растенията) с най-различни цветя – около 300 вида растения и два кубика пръст дарява един българин, който има разсадник. Изпраща и ландшафтен инженер, който да прецени как да бъдат разположени всички тези красоти. Така че на пролет градината около храма трябва да изглежда прекрасно. "По неведоми пътища получавахме помощ", казва О. Паникян. И продължава не без задоволство да ми показва свършената работа. Засаден е и райграс. "Екипът ни е железен", подчертава той. Много усилия бяха положени и за оформянето на външното пространство от църковните настоятели, от техни приятели, от сънародници. Трябва задължително да кажа, че през последните години, откакто този екип църковни настоятели ръководи делата на църквата, бе хвърлен и много личен труд от тях, не без подкрепата и опората на "господаря", сиреч Вахрам Краджян, който им подаде щафетата, след като се оттегли от председателския пост. Но не изостави момчетата и в голяма степен ги мотивира. Винаги съм смятала, че трябва да се казват и положителните неща, и отрицателните. Слабости винаги могат да се намират, но по- същественото е свършената работа. А тя е налице.
Има и още много за довършване. Картината "Тайната вечеря" на балконската стена, поставянето на камерите в двора, озвучаването, буквите отвън върху самата църква на два или три езика, столът на архиерея, който трябва да се реставрира, реновирането на останалите пейки за залата, 12-те свещника върху олтара и другите неща, които ще го красят, изографисването на ликовете на четиримата евангелисти – това са само част от нещата, които трябва да се довършат.
О. Паникян споделя, че често получават отстъпки от фирмите, с които работят. Така например хармониумът, който първоначално избират, струва 1400 лева. "Но получихме дарение и така успяхме да купим прекрасен инструмент "Ямаха" за 4000 лв. А от фирмата, като чуха как свири на него дългогодишният ни пианист Ани Тошкова, веднага ни направиха отстъпка", разказва той.
Още дълго можем да пишем за църквата и за предстоящото й откриване. И навярно темата ще бъде продължена, защото има още какво да се поднесе по нея. Но засега ще спрем дотук. Да се надяваме, че догодина през пролетта новият ни красив храм ще отвори врати и всички заедно ще се наслаждаваме на църковните служби в него.
