Статутът на Планински Карабах бе тема, която се обсъждаше в течение на 30 години и така не се стигна до резултат. впрочем резултат има: дойде Пашинян на власт в Армения, в началото заяви подкрепа за непризната република, после каза че "Карабахе Армения и точка", а накрая забрави за всичко това, погуби в една война над 5000-и млади живота и последва примера на Ленин и Сталин. Арцах остана без арменци. Както напремето поетесата Ваня Петкова написа за арменците, преживели Геноцид: "народ без земя и земя без народ". Е, Арцах остана без своя народ, но и никой не мисли за този народ, който иска да може да се завърне, но с достойнство и сигурност, в родната си земя.
Статутът на Карабах е темата в статията на директора на SoyArmenio с бакалавърска степен по социална комуникация и журналиста Клаус Ланге Хазарян:
В сложния геополитически пейзаж на Кавказ един въпрос остава без отговор: какъв е статутът на Планински Карабах? Този въпрос, който е в основата на конфликта между Армения и Азербайджан от десетилетия, изглежда се е превърнал в слон в стаята, за който никой не иска да говори. Междувременно участници като Русия и Азербайджан се стремят да разпуснат Минската група на ОССЕ - единственият международен механизъм, създаден да посредничи в този конфликт, без да се занимава с основния проблем.
Специалният представител на президента на САЩ Стивън Виткоф наскоро сравни ситуацията в Карабах с тази в Крим и Донбас в Украйна. В интервю с журналиста Тъкър Карлсън Виткоф отбеляза, че тези територии, където се говори руски и са проведени референдуми, представляват конституционно предизвикателство за Украйна и ключова точка в преговорите между Русия и Запада. Това, което той пропусна да спомене обаче, е как тази логика може да се приложи към Планински Карабах, където референдумът, проведен на 10 декември 1991 г., показа огромно мнозинство в полза на самоопределението.
От гледна точка на международната легитимност референдумът в Карабах е много по-оправдан от плебисцитите в Крим или Донбас. Населението на тази страна - предимно арменци, ясно гласува за независимост и политическа самоорганизация извън подчинението на Азербайджан. Този факт обаче систематично се игнорира от международната общност, която предпочита да се съсредоточи върху териториалната цялост на Азербайджан, без да обръща внимание на законните стремежи на населението на Карабах.
Сега, с натиска от Русия и Азербайджан за разпускане на Минската група на ОССЕ, рискът е въпросът за статута на Карабах да бъде погребан завинаги. Баку и Москва се стремят да легитимират новото статукво, наложено със сила, при което Азербайджан контролира територията, а арменското население е разселено. Но това ли е справедливото и трайно решение, от което регионът се нуждае?
Разпускането на Минската група без решаване на статута на Карабах би било историческа грешка. Тази група не само беше единственият международен форум, където се обсъждаха решенията на конфликта, но също така призна избраните представители от Планински Карабах като заинтересовани страни. Ако МГ се разпусне, без да се заеме със статута на региона, това би узаконило насилието и принудителното разселване на стотици хиляди хора.
Освен това международната общност трябва да е наясно с глобалните последици от пренебрегването на принципа на самоопределение. Ако Крим и Донбас бъдат приети като част от Русия, без да се вземе предвид волята на местното население, какво пречи на други територии с етнически малцинства да поискат същото? Как тогава би била оправдана независимостта на Косово или самоопределението на други народи по света?
Докато Русия и Азербайджан се стремят да разпуснат МГ на ОССЕ, международната общност заобикаля въпроса за статута на Карабах. В случая с него решението не може да бъде просто игнориране на проблема. Международната общност, и по-специално Съединените щати и Европейският съюз, трябва да настояват всяко мирно споразумение да включва ясна резолюция за статута на региона. Това не означава непременно независимост, а по-скоро статут, който гарантира политическите, културните права и правата за сигурност на арменското население.
Междувременно Армения трябва да избягва да попада в капана на легитимирането на действията на Азербайджан и Русия. Всяка стъпка, предприета от Ереван към разпускане на Минската група без решаване на статута на Карабах, ще се тълкува като мълчаливо приемане на новото статукво.
В заключение, избягването на въпроса за статута на Нагорни Карабах не е вариант. Време е международната общност да се заеме директно с този проблем, като признае, че траен мир в Кавказ ще бъде възможен, само когато се зачитат правата и стремежите на всички участващи народи.