В Ермитажа в Санкт Петербург се съхранява древен килим. Експертите го датират от пети до трети век пр.н.е. Изтъкнатият авторитет по стари килими Улрих Шурман твърди: „От всички налични доказателства съм убеден, че пазирикският килим е бил погребален аксесоар и най-вероятно е шедьовър на арменската изработка“. Изделието е изкопано от замръзналите гробници на Сибир и като по чудо е почти напълно запазено.
Химици и специалисти по багрила от Ермитажа, когато се заемат да изследват килима от Пазирик за използваните различни вещества, стигат до извода, че използваните червени нишки са оцветени с багрило, направено от арменски кохинил, пребибаващ в древността в равнините на Арарат. Известно е, че арменците са употребявали за постигането на траен червен цвят специален вид червей, наричан вородан гармир.
Освен това според специалистите, техниката, използвана за създаването на пазирикския килим, съответства на арменската – с двоен възел. Тя е особено известна като „Armani baff“ , сиреч „арменска работа“, в няколко центъра за тъкане на килими в Иран. Интересно е да се отбележи, че фрагменти от килими, открити в съседни скитски погребения в „Башадар” и „Сене”, не приличат по стил и техника на пазирикския килим. Например възлите на тези изделия са „асиметрични“ за разлика от „симетричните“ на арменския, намерен в Сибир, докато в Армения фрагменти от килими, изтъкани със симетрични възли, подобни на килима „Pazyryk“, са засвидетелствани от гробище от VII-VI век пр.н е. в Гармир пълур.
Различните декоративни елементи по килима също разкриват арменския му произход. Относно стила на декорация Улрих Шурман казва: „Художественият прийом за промяна на посоката на редиците от изобразени обекти не е изобретение, характерно за скитите. По-вероятно е артистичен похват на хората от Близкия изток“. За сравнение експертът споменава приликите с арменските бронзови декорации от Ванския период. Той обяснява следното: „Техният декор добавя допълнително доказателство, че килимът „Pazyryk“ може да е бил направен само в същия [арменски] район. Това е същият стил на повтаряне на животни в редици, често променящи посоката. Арменците са живели там и като наследници на урартското изкуство може също да са направили много от тези елементи".
По-късно (през XII-XIV век) такива се използват и върху монети на арменското кралство Киликия.
Други декоративни мотиви също могат да бъдат проследени в Близкия изток и Арменските планини. Например звездните мотиви в центъра и на втората редица напомнят за това, което често се среща в Мала Азия от урартския и аршакидския период. Напълно възможно е подобна звезда да е станала прототип на християнския кръст. Известно е, че най-ранните изображения на кръста всъщност са симетрични кръстове, много напомнящи на споменатия модел.
Освен това Улрих Шурман привлича вниманието върху два печата, намерени в бившата араратска територия, показващи воини, носещи митраистки шапки, докато яздят коне и ловуват. Тези изображения съответстват доста добре на конниците от пазирикския килим. Ученият твърди, че скитите са били известни със заострените си шапки, докато хората от Близкия изток са носели като тези в килима и печатите.
Друг автор – Фолкмар Ганцхорн, в книгата си „ Ориенталски килими “ (1998) се съгласява с тази теза и посочва, че сред руините на Персеполис в Иран, където различни нации са изобразени като носещи почит, дизайнът на коня от пазирикския килим има същия като релеф като този, изобразяващ част от арменската делегация.
Други символи върху килима също са често срещани в древна Армения и дори днес много от тези мотиви могат да бъдат намерени на арменски килими.
Имайки предвид всички доказателства: иконография, мотиви, художествен дизайн, техника, материали, боя и детайли, не е изненадващо, че много експерти стигат до заключението, че този килим е „ най-вероятно шедьовър на арменската изработка”.